— А — каза Дръмонд. — Изглежда, не си бил съвсем откровен — подхвърли той на Бюканън.
— Тя лъже! — заяви Бюканън. — Трябва да се обадя на моите хора до полунощ. Ако ми разрешиш да използвам вашата радиостанция…
— Това са глупости! — каза Реймънд.
Той вдигна топката и я хвърли през обръча. После отново. И отново.
— Мъчите се да печелите време — каза Реймънд. — Двамата се преструвате, че се карате помежду си и се надявате, че така ще ни объркате и че ще ви оставим живи още малко.
Реймънд хвърли топката и отбеляза нова точка.
— С тази стават девет — той изгледа Бюканън. — Не вярвам на нито един от двама ви. Още една точка и си мъртъв.
Докато Реймънд се приготвяше да хвърли топката за последен път, Бюканън се хвърли към него и усети някакъв трус. Игрището сякаш започна да се вълнува. Краката му се разтрепериха. Въпреки това той продължи напред. Когато Реймънд хвърли, топката се удари в ръба на обръча. Бюканън я пресрещна във въздуха, подложи под нея китките си и я вкара през обръча. Но когато се приземи, краката му се подкосиха. Изведнъж установи, че буботенето на машините е спряло. В замяна на това пукането на пламъците и звукът от изстрелите се чуваха по-силно. Някъде наоколо пищяха хора.
Той се олюля.
— Още една — каза Реймънд и вдигна топката. — Още една — той изгледа гневно Бюканън. — И победеният ще бъде наказан.
Той хвърли топката.
Бюканън даже не си направи труда да погледне дали е преминала през обръча. Той беше твърде зает да се опитва да се задържи изправен, докато се готвеше да се защитава.
Горе, на терасата над него, настана суматоха. Дочу шум от боричкане. Вик. Някой падна.
— Бюканън! — изпищя Холи. — Зад теб!
Той рискува и погледна назад. Пазачът беше паднал от терасата. Не. Грешеше. Пазачът не беше паднал. Някой го беше бутнал! Холи!
Падането от петметрова височина беше замаяло пазача. Той лежеше, хванал крака си, сякаш беше счупен. Оръжието му се търкаляше до него. Бюканън се спусна към автомата, но беше съборен от изненадващо силен удар с топката в гърба.
Главата ми! Тя насмалко не ме удари по главата! Ще умра, ако ме удари по главата!
Бюканън чу още изстрели, още писъци, но единственото, което го интересуваше в този момент беше Реймънд, който наперено крачеше към него.
— Ти загуби — каза той. Сините му очи блестяха в очакване. Момчешката му усмивка беше неестествено застинала и жестока. Той изглеждаше лишен от всякакъв разум. — Ще те убия с това — Реймънд взе тежката топка. — Ще ми отнеме доста време. Най-накрая ще смачкам главата ти с топката като черупка на яйце.
Замаян, Бюканън неволно отстъпи назад и се подхлъзна в локвичката от собствената си кръв. Имаше чувството, че мозъкът му е подут, главата ужасно го болеше. Той направи лъжливо движение надясно, после се хвърли наляво и грабна автомата на падналия пазач.
Реймънд застана над него, като се поклащаше, вдигнал топката над главата си, готов да я хвърли с всичка сила. Бюканън насочи автомата и натисна спусъка.
Но нищо не се случи. Автоматът беше засякъл.
Бюканън се почувства така, сякаш някой беше налял вряща вода в червата му. Реймънд се изсмя и напрегна мускули, за да хвърли топката надолу към лицето на Бюканън.
И застина неподвижно със зловещо изпънато тяло. Сините му очи изглеждаха по-празни от всякога, изцъклени. Гротескната усмивка сякаш беше залепнала на лицето му. Изведнъж топката се изплъзна от ръцете му, падна зад него и звукът отекна над игрището. Но ръцете му останаха протегнати нагоре. От устата му се стичаше кръв. Той политна напред и Бюканън се отдръпна встрани. Когато Реймънд се строполи по лице на игрището, Бюканън видя, че от гърба му стърчат няколко стрели. Той се взря напред, в посоката, откъдето би трябвало да са долетели стрелите, но видя само дим. Изведнъж дочу някакъв шум отдясно и рязко се извърна. Пазачът, който се беше съвзел след падането от терасата, се мъчеше да извади пистолета си. Бюканън дръпна ръчката на затвора на автомата, освободи патрона, който беше заседнал, вкара в патронника нов и натисна спусъка, като улучи пазача с къс, контролиран откос, който го отхвърли назад и повали на земята. Наоколо се разхвърча кръв.
— Холи! — извика Бюканън. Терасата над него беше пуста. — Холи! Къде си?
— Тук горе!
Той отново не успя да я види.
— Легнала съм по корем!
— Добре ли си?
— Уплашена съм!
— Можеш ли да слезеш долу? Къде са Дръмонд и останалите?
— Избягаха! — Тя надигна глава. — Когато видяха… Господи! — Тя посочи с ръка покрай него.
Бюканън рязко се обърна, приклекна, насочи автомата и присви очи към дима в края на игрището. Изпита страх, че всеки момент към него можеха да полетят нови стрели.
Видя някакво движение и пръстът му се сви около спусъка.
Сенки, после фигури, които изплуваха сред дима.
Бюканън усети как го побиват студени тръпки. Малко преди началото на играта, когато Реймънд се беше появил с неговите кожени доспехи и окичен с пера шлем, Бюканън беше изпитал странното усещане, че Реймънд беше изплувал през дима от някаква отдавна отминала епоха. В този момент Бюканън изпита същото странно усещане, от което кожата му настръхна, но сега фигурите, които крачеха към него сред облаците дим бяха наистина маи — късокраки и слаби, с права черна коса, тъмнокафява кожа, обли глави, широки лица и леко изтеглени очи. И те като Реймънд носеха кожени доспехи и каски и шлемове с пера и за един смайващ миг, зашеметен от тази гледка, Бюканън се почувства така, сякаш се беше пренесъл хиляди години назад във времето.
Маите стискаха в ръцете си копия, мачете, лъкове и стрели. Бяха дванадесет на брой. Докато приближаваха към него, предводителят им не сваляше мрачния си поглед от Бюканън, който отпусна ръката, в която държеше оръжието си, успоредно на крака си, с насочено към земята дуло.
Маите спряха пред него и предводителят им преценяващо го огледа. В далечината се чуваше единствено пращенето на пламъците. Стрелбата беше спряла и Бюканън си помисли, че знае защо: това не беше единствената група маи, които разгневени от поругаването на храмовете на техните предци, най-сетне се бяха разбунтували, вместо да се оставят да бъдат избити.
Предводителят на маите гневно присви очи и вдигна своето мачете. Бюканън не знаеше дали не го подлага на изпитание. Едва успя да запази самообладание, за да не вдигне автомата и да започне да стреля.
Вождът рязко се извърна към трупа на Реймънд, замахна с мачетето и отсече главата му. После я сграбчи за косата и презрително я вдигна. При гледката на кръвта, която капеше от нея, Бюканън си спомни за изсечената в каменната стена на игрището сцена, която Реймънд му беше посочил в началото на играта.
Предводителят се обърна и запрати главата към каменния обръч. Тя се удари в ръба му, завъртя се, после премина през него, падна на игрището и се търкулна като презряла тиква. Наоколо се разхвърчаха кървави пръски.
Реймънд, не беше прав, помисли си Бюканън. Не победеният, а победителят е бил принасян в жертва.
Предводителят изгледа навъсено Бюканън и отново вдигна мачетето. Бюканън не трепна. Предводителят кимна, посочи напред с мачетето и поведе воините край Бюканън, сякаш той не съществуваше, сякаш той, а не те, беше някакъв призрак.
За миг Бюканън се вцепени, докато гледаше как крачат напред и изчезват в дима, сякаш никога не ги е имало, а след това краката му се разтрепериха. Той погледна надолу, ужасен от голямата локва кръв,
