картографирам обекти, подобни на този и може да не умея да превеждам символите на маите, но познавам няколко души, които могат и те първи ще признаят, че има още много неясноти по отношение на тяхната специалност.
— Може би. Или може би се опитваш да оправдаеш лошо свършената си работа. Може би трябва да наема още някой и да приспадна заплатата му от твоята.
Паниката, обзела Джена, я накара да сподави гнева си.
Престани, помисли си тя. Запази си мнението. Не го настройвай срещу себе си.
— Работете по-усърдно — изграчи Дръмонд. — Престанете да си търсите извинения. Преводът е възможно най-точен. И ясен. Това, което търсим, е тук. Но защо не можете да го откриете?
— Топографията на Юкатан е почти еднообразна — отговори Джена. Местността, описана в текста, може да се намира навсякъде. Освен това геоложката обстановка в този район е нестабилна. През изминалите хиляда години, откакто местността е била описана, част от ориентирите, които търсим, биха могли да са унищожени от земетресения.
Дръмонд се намръщи и насочи вниманието си към Макинтайър.
— Нямам време за бавене. Джунглата трябва да се разчисти, а хората ти не са свършили почти нищо от това, което трябваше да извършат досега. Изоставате от графика.
— Графикът не предвижда саботажи — каза Макинтайър.
Дръмонд рязко извърна глава.
— Саботажи?
— Някой умишлено поврежда булдозерите и камионите. Сипва прах в резервоарите за гориво. Реже маркучите на радиаторите. Пука гумите.
Дръмонд почервеня от гняв.
— Защо не ми казахте?
— Помислихме си, че ще успеем да се справим с този проблем без да ви безпокоим. Поправихме машините и поставихме охрана около тях — каза Макинтайър.
— И?
— Поставянето на охрана около машините означаваше, че трябваше да намалим броя на хората, които охраняват лагера. На следващата нощ бяха откраднати доста от инструментите ни. Питейната вода беше замърсена. Варелите с гориво пробити. Затова сме складирали тук варели. Като резерв в случай на непредвидени обстоятелства. Хеликоптерите удвоиха работното си време, за да доставят резервни части и гориво, вместо ново оборудване.
— Доставката на гориво не е решение! — троснато отговори Дръмонд. — Открийте кой причинява повредите. Какво ще кажеш за онези бригадири, които бяха тук да се оплакват? Възможно ли е това да е някой, които иска работата временно да бъде преустановена, за да прекара почивните дни в Мерида и да се напие?
— И за това помислихме — каза Макинтайър. — Не. Мъжете са уморени и мърморят, но повече от всичко искат да свършат работата предсрочно, за да си получат премиите. Никой не би направил нещо, което ще ги принуди да останат тук повече от необходимото.
— Кой тогава?
— Местните жители — отговори Джена. — Маите.
По лицето на Дръмонд се изписа удивление.
— Искате да ми кажете, че шепа невежи индианци могат да ви надхитрят и да попречат на изпълнението на проекта?
— Вероятно са повече, отколкото си мислите. А що се отнася до невежеството им, ние се намираме в техния заден двор, а не в нашия. Те познават местността много по-добре от нас.
— Напразни извинения!
— Сигурна съм, че следят всяко наше движение от джунглата — каза Джена, — а освен това подозирам, че това място има за тях огромно религиозно значение и че са вбесени от онова, което правим тук.
— Суеверия и глупости. Изненадан съм, че сте допуснали това да попречи на проекта — намръщи се Дръмонд. — Но пък ми дадохте идея. Права си. Това е техният заден двор — той се обърна към русокосия, елегантно облечен мъж с приятни черти, който се беше облегнал на затворената врата. — Реймънд, искаш ли да излезеш на лов?
— С голямо удоволствие, господин Дръмонд.
— Шефът на охраната ще се погрижи да ти осигури всичко необходимо.
Дръмонд се обърна към Джена.
— Къде живеят тези диваци? Отбелязала ли си селото им на картата, която изготвяш?
— Село? — каза Джена. — И без това имам достатъчно проблеми с картографирането на площадката. Заобиколени сме от дъждовна гора. Няма никакви пътеки. Човек не тръгва да се разхожда наоколо просто ей така. Може да се загуби или да му се случи нещо по-лошо. Село? Досега не сме видели нито един местен жител, да не говорим за село.
— И все пак си сигурна, че това е тяхно дело?
Дръмонд се обърна към помощника си.
— Реймънд, открий ги. Спри ги!
— Да, сър.
Реймънд отвори вратата.
— Но, Реймънд…
— Да, сър?
— Тъй като това е техният „заден двор“ и те го познават като пръстите на ръката си, искам един жив дивак, който да може да говори. Доведи го в лагера, за да го разпитаме. Може би той ще знае къде да намерим това, което търсим.
Когато Реймънд напусна постройката се появи мъж в синя униформа на пилот. Върху джоба на якето му имаше червен надпис „ДРЪМОНД ИНДЪСТРИЙЗ“.
— Сър, търсят ви по радиостанцията в хеликоптера — задъхано каза той.
— Прехвърлете обаждането тук. Макинтайър, каква честота използваш?
Макинтайър веднага я съобщи на пилота, който бързо излезе от помещението.
Дръмонд посочи към картата, която Джена стискаше под мишница.
— Я да видя какво си направила!
Джена разгъна картата върху масата.
— Не, не, не! — отсече Дръмонд.
— Какво не е наред? Постарах се всичко да е подробно. Проверявах по два пъти всеки…
— Точно в това е проблемът. Всичко е твърде подробно. Казах ти изрично. Искам карта, която ще изглежда убедителна пред мексиканските власти — Дръмонд я изведе навън, като посочи към суматохата, която цареше наоколо, към работниците, които изсичаха дърветата и разполагаха оборудването.
Озовала се на ярката слънчева светлина след полумрака на стаята, Джена заслони очите си с ръка и насочи вниманието си там, накъдето сочеше Дръмонд. С изсичането на все повече и повече дървета, които работниците извличаха настрани, за да ги изгорят, това, което преди няколко дни беше изглеждало като хълмове, се превръщаше във все по-ясно различими пирамиди, храмове и дворци — наследство от великата някога империя на маите. Сърцето й заби силно.
— Твърде много зависи от това — каза Дръмонд. — Картата ти не може…
Думите му внезапно бяха прекъснати от пращящ глас, който се разнесе през пукането на статичното електричество от радиостанцията.
— Прехвърлиха разговора ви — каза Макинтайър.
— Включено ли е заглушаващото устройство?
Макинтайър кимна.
— Просто натиснете превключвателя.
— Почакайте ме. Няма да се бавя.
Дръмонд влезе в постройката и затвори вратата, като остави Джена и Макинтайър отвън. Джена, притеснена, озадачена и разгневена, поклати глава.
— Ама, че копеле!
