Ру замлъкна. След малко попита:
— Ще изядем ли нашите сандвичи, Тигре?
Тигъра каза:
— Да, къде са те?
— Ами долу, под дървото.
— Не мисля, че ще е добре да ги изядем сега!
И те не ядоха.
Полека-лека Пух и Прасчо наближаваха. Пух с напевен глас убеждаваше Прасчо, че все едно е дали е, или пък не е вече станал по-дебел, щом не е дебел. А Прасчо си мислеше кога ли, след колко време жълъдите по неговия дъб ще узреят…
— Гледай, Пух! — внезапно квикна Прасчо. — На най-високата Еличка има нещо!
— Вярно! — каза Пух, който беше вдигнал удивен глава. — Има някакво Животно!
Прасчо хвана лапата на Пух, да не би да се уплаши.
— Не е ли Едно от Най-Свирепите Животни? — квикна задъхан той, като гледаше на другата страна.
Пух кимна.
— Това е Ягулар — каза той.
— Какво правят Ягуларите? — попита Прасчо с надежда, че нищо не правят.
— Те се крият между клоните на дърветата и се стоварват върху теб, когато минеш отдолу — каза Пух. — Кристофър Робин ми е разказвал.
— Може би е по-добре да не минаваме отдолу, Пух, защото, като се стовари върху нас, той може да се нарани.
— Те не се нараняват — каза Пух. — Те са толкова опитни…
Прасчо почувства, че да стоиш под Толкова Опитен Ягулар, ще бъде Грешка, и тъкмо се канеше да се върне бързо за нещо, което беше забравил у дома си, когато Ягулара им извика:
— Помощ! Помощ!
— Ягулара прави винаги така — каза Пух. — Той вика „Помощ! Помощ!“ и когато погледнеш нагоре, той се стоварва върху теб!
— Аз гледам надолу! — извика силно Прасчо, за да не би Ягулара да направи случайно грешка.
Някой, който седеше на клона, много близо до Ягулара, го чу и изписка:
— Пух и Прасчо! Пух и Прасчо!
Прасчо изведнъж почувства, че денят е много по-прекрасен, отколкото му се струваше досега. Топъл и Слънчев…
— Пух! — извика той. — Мисля, че това са Тигъра и Ру!
— Вярно — каза Пух, — пък аз смятах, че това са един Ягулар и още един Ягулар.
— Здрасти, Ру! — извика Прасчо. — Какво правиш?
— Не можем да слезем! Не можем да слезем! — извика Ру. — Колко смешно! А, Пух! Не е ли смешно! Тигъра и аз живеем на дърво като Бухала и ще останем тук завинаги, завинаги! Оттук мога да виждам чак къщата на Прасчо! Прасчо, аз мога да виждам твоята къща оттук! Нали сме нависоко? Толкова нависоко ли е домът на Бухала?
— Как се качи дотам, Ру? — извика Прасчо.
— На гърба на Тигъра. Но Тигрите не могат да слизат, защото опашките им пречат — могат само да се качват, а Тигъра забравил това, когато започнахме да се катерим, и чак сега си спомни. Затова ние ще останем тук завинаги, завинаги, освен ако се качим по-нагоре. Какво каза, Тигре? О, Тигъра каза, че ако се качим още по-нагоре, няма да можем да виждаме така добре къщичката на Прасчо, и затова оставаме тук!
— Прасчо — важно каза Пух, като чу всичко това, — какво да правим? — И той започна да яде сандвичите на Тигъра.
— Бодливи ли са? — попита Прасчо разтревожен.
Пух кимна.
— Не можеш ли да се покатериш при тях?
— Бих могъл, Прасчо. Даже бих могъл да сваля Ру на гърба си, но Тигъра не бих могъл. Затова трябва да измислим нещо друго!
Дълбоко замислен, Пух започна да яде и сандвичите на Ру. Дали щеше да измисли нещо, преди да дояде и последния сандвич — не се знае, но тъкмо беше захапал предпоследния, из папратта се чу шумолене и Кристофър Робин с Ийори, които безцелно се скитаха наоколо, се появиха.
— Не бих се изненадал, ако утре падне хубава градушка — говореше Ийори — или снежна виелица и какво ли не още! Няма Значение, че днес времето е хубаво. Няма никаква гаранц… как се казваше… Е добре, няма я! Това днес е само малка част от времето…
— Тук е Пух! — възкликна Кристофър Робин, който не се интересуваше много какво ще бъде времето утре, щом днес е хубаво. — Здравей, Пух!
— Това е Кристофър Робин — каза Прасчо на Пух. — Той знае какво да направим!
И забързаха да го пресрещнат.
— О, Кристофър Робин… — започна Пух.
— И Ийори! — каза Ийори.
— Тигъра и Ру са горе, на Шестте Елички, и не могат да слязат, и…
— … И аз тъкмо казвах — прекъсна го Прасчо, — че ако Кристофър Робин…
— И Ийори!
— … че ако сте тук, ще можем да измислим какво да направим.
Кристофър погледна нагоре към Тигъра и Ру и започна да мисли.
— Мисля — каза Прасчо много сериозно, — че ако Ийори застане под дървото, а Пух се качи на гърба му и аз стъпя, на раменете на Пух…
— … И гърбът на Ийори внезапно се счупи, ще падне голям смях. Ха, ха! Забавно и без много шум — каза Ийори, — но и без резултат!
— Добре — смирено каза Прасчо. — Само исках…
— Нима ще ти се счупи гърбът, Ийори? — попита Пух много изненадан.
— Това е интересно, Пух! Не можеш да бъдеш напълно сигурен, докато не се счупи!
Пух каза: „О!“ — и всички започнаха пак да мислят.
— Дойде ми една идея! — внезапно извика Кристофър Робин.
— Слушай сега, Прасчо — каза Ийори, — ако искаш да разбереш какво ще се опитаме да направим.
— Ще си сваля якето — продължи Кристофър Робин. — Всеки от нас ще опне по един край и тогава Ру и Тигъра ще могат да скочат в него леко и смело, без да се наранят…
— Да свалиш Тигър долу — каза Ийори, — и никой да не се нарани! Запазете тези две идеи в главата си, Прасчо, и всичко ще бъде в ред!
Но Прасчо не го слушаше, той беше в трескаво очакване да види отново сините тиранти на Кристофър Робин. Беше ги видял само веднъж, когато беше по-малък, и толкова се развълнува от тях тогава, че се наложи да си легне половин час по-рано. И от този ден все не беше уверен наистина ли са толкова сини и така обтегнати. И сега, щом Кристофър Робин си свали якето и те бяха пак там, Прасчо отново се почувства приятелски настроен към Ийори, хвана до него един край на якето, опъна го и весело му се усмихна. А Ийори си измърмори: „Не съм казал, че няма да се случи Инцидент сега — имайте го предвид! Смешно нещо са Инцидентите: никога не се случват, преди да се случат!“
Когато Ру разбра какво му предстои да прави, той изпадна в див възторг и извика с все сила: „Тигре, Тигре, ще скачаме! Гледай ме как ще скоча, Тигре! Моят скок ще бъде като летене. Тигрите могат ли така?“ И с ликуващ писък: „Идвам, Кристофър Робин“, Ру скочи точно в средата на опнатото яке. Но понеже беше полетял от толкова високо, с такава голяма скорост — той отскочи пак, почти дотам, откъдето беше скочил, и дълго време се чуваше:
