час… в последно време. Не през сутрините. Следобедите — да, вечерите — да, преди закуска — да, точно след закуска — да. А след това май че казваше: „Пак ще се видим, Пух“ — и изчезваше.
— Точно така — каза Зайо. — Но къде?
— Може би търси нещо.
— Какво? — попита Зайо.
— Точно това исках да питам — каза Пух. И после прибави: — Може би той търси… търси…
— … Петнист или приличащ на обикновено листо Щеси?
— Може би — каза Пух — един от тях. Или пък не.
Зайо го погледна свирепо:
— Не мисля, че помагаш! — каза той.
— Не — каза Пух. — Но се старая — прибави той скромно.
Зайо му благодари за старанието и каза, че отива да търси Ийори и Пух може да дойде с него, ако иска. Но Пух, който почувства, че му иде друг стих от песничката, каза, че чака Прасчо, и „довиждане, Зайо“. И Зайо си отиде.
Но така се случи, че пръв Зайо видя Прасчо. Тази сутрин Прасчо беше станал рано, за да си набере букет виолетки. И когато ги набра и ги постави в едно гърне насред дома си, изведнъж си представи как никога не беше брал букет виолетки за Ийори. И колкото повече мислеше за това, толкова повече си представяше колко е тъжно да бъдеш Животно, за което никога не е бран букет от виолетки. Затова пак излезе бързо, като си повтаряше: „Ийори, Виолетки“ и после — „Виолетки, Ийори“ — за да не забрави, защото беше такъв вид ден.
Той набра голям букет и забърза с него, като го миришеше и се чувстваше много щастлив. Така стигна до мястото, където беше Ийори.
— О, Ийори — започна Прасчо и му стана малко неудобно, защото Ийори беше зает.
Ийори си вдигна единия крак и му направи знак да си върви:
— Утре! — каза той. — Или вдругиден!
Прасчо се приближи още, за да види с какво е зает. Пред Ийори на земята имаше три пръчки и той ги гледаше. Две от пръчките се допираха в единия край, а третата пръчка беше поставена напреки върху тях. Прасчо помисли, че това е може би някакъв вид Капан.
— О, Ийори — пак започна той, — аз точно ти…
— А, това е малкият Прасчо! — каза Ийори, като не откъсваше поглед от пръчките.
— Да, Ийори, и аз…
— Знаеш ли какво е това?
— Не — каза Прасчо.
— Това е А.
— О! — каза Прасчо.
— Не О! А! — каза строго Ийори. — Не чуваш ли, или мислиш, че имаш по-голямо образование от Кристофър Робин?
— Да! — каза Прасчо. — Не! — побърза да се поправи той. И се приближи още.
— Кристофър Робин каза, че е А, и е А — докато някой не стъпи отгоре му! — прибави строго Ийори.
Прасчо бързо отскочи настрана и помириса виолетките.
— Знаеш ли какво значи А, малки Прасчо?
— Не, Ийори, не знам.
— Това значи Учение, това значи Образование, това значи всички тези неща, които ти и Пух нямате! Ето какво значи това А!
— О! — каза Прасчо пак. — Искам да кажа, това ли значи? — бързо обясни той.
— Казвам ти! Някои идват в Гората, разхождат се и казват: това е само Ийори — няма значение! Разхождат се нагоре-надолу, казват: „Ха, ха!“, но знаят ли те нещо за А! Нищо не знаят! За тях — това са само три пръчки. Но за Образованите — отбележи си това, Прасчо, — но за Образованите — не за Пуховци и Прасчовци — това е велико и славно А! То не е — прибави Ийори, — не е нещо, което всеки може да дойде и да подуши!
Прасчо отстъпи малко нервно назад и се огледа наоколо за помощ.
— Ето го Зайо — квикна той радостно. — Здравей, Зайо!
Зайо приближи важен, кимна на Прасчо и каза „О, Ийори“ с тон, който значеше, че след около две минути ще каже „Довиждане!“
— Само едно нещо искам да те питам, Ийори: какво става сутрин тия дни с Кристофър Робин?
— Какво е това, което гледам? — зададе Ийори въпрос, като продължаваше да гледа все там.
— Три пръчки — веднага отговори Зайо.
— Виждаш ли? — погледна Ийори към Прасчо. После се обърна към Зайо. — Сега ще отговоря на въпроса ти — продължи той тържествено.
— Благодаря ти — каза Зайо.
— Какво прави Кристофър Робин през сутрините? Учи! Става Образован. Той осладява Науката — мисля, това е думата, която ми спомена, но аз може би не обяснявам добре — той осладява Науката. И аз също, доколкото мога… ако правилно се изразявам, осл… осл… е, правя същото като него. Това например е…
— Едно А — каза Зайо, — но не много хубаво. Е, аз трябва да вървя да разкажа на другите!
Ийори погледна пръчките си, после погледна Прасчо.
— Какво каза Зайо, че е това? — попита той.
— Едно А — каза Прасчо.
— Ти ли му го каза?
— Не, Ийори, не съм. Смятам, че той просто знае.
— Той знае? Ти смяташ, че това нещо, А-то, е нещо, което Зайо знае?!
— Да, Ийори. Той, Зайо, е учен.
— Учен! — каза Ийори презрително и сложи тежкото си копито върху трите пръчки. — Образование! — изрече той горчиво и скочи върху шестте вече пръчки. — Какво е Учение? — ревна Ийори, като ритна във въздуха дванадесетте вече пръчки. — Нещо, което даже Зайо знае! Хе!
— Мисля… — започна Прасчо неспокоен.
— Недей! — каза Ийори.
— Мисля, че виолетките са доста хубави — каза Прасчо и като сложи букета пред Ийори, хукна презглава.
На следната сутрин бележката на Кристофър Робин гласеше:
ИзлЯЗох.
скОрО ще се вЪрНа
И така вече всички животни в Гората — с изключение на Петнистия или Приличащ на Обикновено Листо Щеси — сега знаят какво прави Кристофър Робин през сутрините.
Глава шеста,
в която Пух измисля нова игра и Ийори участва в нея
Когато рекичката стигнеше до края на Гората — вече пораснала, — тя ставаше почти река. И понеже беше вече голяма, тя не тичаше, не скачаше, не шумолеше наоколо, както когато беше още малка, а се движеше по-бавно, с достойнство. Защото сега тя знаеше къде отива и си казваше. „Няма защо да се бърза. Все ще стигна някой ден!“
Но малките рекички навътре из Гората се стрелкаха насам и нататък, жадни да открият толкова много
