държеше в лапите си.
— Няма да го хвърлям, а ще го пусна, Ийори — обясни той. — И тогава няма да стане грешка — искам да кажа, че няма да те ударя. Можеш ли за момент да спреш да се въртиш, защото това ме смущава донякъде?
— Не! — каза Ийори. — Аз обичам да се въртя!
Зайо започна да чувства, че е време той да поеме командата.
— Сега, Пух — каза той, — когато кажа: „Сега!“, ти трябва да пуснеш камъка. Ийори, когато кажа: „Сега!“, Пух ще пусне камъка.
— Много ти благодаря, Зайо, но мисля, че аз трябва да знам…
— Готов ли си, Пух? Прасчо, освободи повече място за Пух! Дръпни се малко назад, Ру! Готови ли сте?
— Не! — каза Ийори.
— Сега! — изкомандва Зайо.
Пух пусна камъка. Чу се силен плясък и… Ийори изчезна…
Това беше тревожен момент за наблюдателите от моста. Те гледаха… и гледаха… Дори появяването на Прасчовата пръчка, малко по-напред от Зайовата, не ги зарадва толкова, колкото бихте очаквали. И тогава, точно когато Пух започваше да мисли, че е избрал погрешно камъка или погрешно реката, или погрешно деня за своята Идея, нещо сиво се подаде до брега… почна бавно да става по-голямо и по-голямо… и накрая — това беше Ийори, който излизаше по плиткото.
С викове те се втурнаха към реката и започнаха да го бутат и теглят… и скоро той стоеше между тях и отново на сухо!
— О, Ийори, ти си мокър! — каза Прасчо, като го опипваше.
Ийори се отърси и помоли някой да обясни на Прасчо какво става, когато за доста дълго време си бил в реката.
— Добре го направи, Пух! — каза Зайо любезно. — Това беше една добра идея от наша страна!
— Какво? Какво беше? — попита Ийори.
— Изтласкахме те на брега.
— Изтласкахте ме? — удиви се Ийори. — Изтласкахте ме! Значи мислите, че сте ме изтласкали? Така ли? Не! Аз се гмурнах! Пух беше пуснал голям камък върху мен и за да не ме удари тежко по гърдите, аз се гмурнах и изплувах до брега!
— Нали нямаше да го удариш? — пошепна Прасчо на Пух, за да го успокои.
— Мисля, че не! — каза Пух развълнуван.
— Това е точно по Ийоревски — каза Прасчо. — Мисля, че твоята Идея беше много добра Идея!
Пух взе да се чувства по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите. Но както и да е, Ийори, който беше в реката, сега вече не е, значи никой не му е навредил…
— Как падна в реката, Ийори? — попита Зайо, като го бършеше с носната кърпичка на Прасчо.
— Не съм падал!
— Но как…
— Аз бях блъснат — каза Ийори.
— О! — каза Ру развълнуван. — Някой те бутна ли?
— Някой ме блъсна. Тъкмо си мислех нещо край реката — ако някой от вас знае какво значи да мислиш, — когато бях силно блъснат.
— О, Ийори! — извикаха всички.
— Сигурен ли си, че не си се подхлъзнал? — попита мъдро Зайо.
— Разбира се, че се подхлъзнах. Ако стоиш на хлъзгавия бряг на реката и някой силно те блъсне отзад, ти се подхлъзваш. Как си го мислите вие!
— Но кой го направи? — изписка Ру.
Ийори не отговори.
— Сигурно е Тигъра! — каза Прасчо развълнуван.
— Ама, Ийори — попита Пух, — това Шега ли беше, или Инцидент? Искам да кажа…
— Не се спрях да питам, Пух! Дори на дъното на реката не се спрях да се запитам. Приятелска Шега ли беше това, или Обикновен Инцидент. Просто заплувах на повърхността и си казах „Мокро е“, ако разбираш какво искам да кажа…
— А къде беше Тигъра? — попита Зайо.
Преди Ийори да успее да отговори, зад тях се чу голям шум и през оградата изскочи самият Тигър.
— Здрасти на всички! — весело каза Тигъра.
— Здрасти, Тигре — каза Ру.
Изведнъж Зайо стана много важен.
— Тигре — каза той тържествено, — какво се случи точно сега?
— Точно кога? — попита Тигъра малко неловко.
— Когато блъсна Ийори в реката!
— Не съм го блъскал!
— Ти ме блъсна — каза дрезгаво Ийори.
— Наистина не съм! Просто се закашлях, а се случи да се закашлям зад Ийори. Казах само: „Грррр-ъхх, кха!“
— Защо? — каза Зайо и помогна на Прасчо да се изправи, като го отупваше от праха. — Всичко е наред, Прасчо!
— Просто не очаквах! — каза нервно Прасчо.
— Това е, което аз наричам блъскане — каза Ийори. — Неочаквано заговаряш някого. Много неприятен навик! Нямам нищо против Тигъра да е в Гората — продължи той, — защото Гората е голяма и има много място за блъскане в нея. Но не виждам защо той трябва да идва в моето малко кътче и да блъска там! Няма нищо много интересно в моето малко кътче. Разбира се, за някои, които обичат студ, влага, грозни местенца, то е доста привлекателно, но инак е просто кътче и ако някому се иска да блъска…
— Не съм блъскал, а кашлях! — ядоса се Тигъра.
— Блъскане или кашляне е все едно на дъното на реката.
— Е, хайде — каза Зайо, — това, което мога да кажа, е… А, ето Кристофър Робин, той ще каже!
Кристофър Робин идваше от Гората към моста слънчев, безгрижен и хич не го интересуваше колко е два пъти по деветнадесет — както и подобава в такъв щастлив следобед — и си мислеше, че ако стъпи на долната греда на моста и се наведе да наблюдава как реката бавно се промъква под него, тогава изведнъж ще знае всичко, което трябва да се знае, и ще може да го разкаже на Пух, който не беше много сигурен за някои неща. Но когато стигна до моста и видя всички там, той разбра, че това не беше такъв вид следобед, а другият вид — когато искаш да направиш нещо.
— Ето какво се случи, Кристофър Робин — започна Зайо, — Тигъра…
— Не, не съм! — изръмжа Тигъра.
— Добре, но все пак аз бях там! — каза Ийори.
— Но аз мисля, че той не е искал — каза Пух.
— Той просто е много силен — каза Прасчо — и не е виновен за това.
— Опитай се да ме блъснеш, Тигре — каза Ру нетърпеливо. — Ийори, Тигъра ще се опита с мен! Прасчо, мислиш ли…?
— Добре, добре — каза Зайо, — не бива всички да говорим наведнъж. Сега е важно какво мисли по този въпрос Кристофър Робин.
— Аз само се изкашлях! — каза Тигъра.
— Той ме блъсна! — каза Ийори.
— Е, беше нещо като силен смях — каза Тигъра.
— Шт! — каза Зайо, като си вдигна лапата. — Какво мисли Кристофър Робин по този въпрос? Това е важно!
