— Е, добре — каза Кристофър Робин, без да е много наясно какво точно се бе случило, — мисля…
— Да? — казаха всички.
— Мисля, че всички трябва да играем на Пухопръчки!
Така и направиха. И Ийори, който никога по-рано не беше играл, спечели много повече от всеки друг. Ру загуби два пъти: първия път — случайно, а втория — нарочно, защото видя Кенга да излиза от Гората, а това значеше, че той ще трябва да отиде да спи.
Тогава Зайо каза, че ще си върви с тях. Тигъра и Ийори тръгнаха заедно, защото Ийори искаше да обясни на Тигъра Как да Побеждава на Пухопръчки, което можеш да направиш, като хвърлиш пръчката си със замах — ако можеш да разбереш какво искам да ти кажа, Тигре! А Кристофър Робин, Пух и Прасчо останаха сами на моста.
Дълго гледаха реката под тях, нищо не си казаха и реката също нищо не каза, защото се чувстваше много тиха и спокойна през този летен следобед.
— Тигъра не е лош наистина — лениво продума Прасчо.
— Разбира се, че не е — каза Кристофър Робин.
— Всички не са наистина — каза Пух. — Така мисля. Предполагам, че само аз съм…
— Разбира се, че не си! — каза Кристофър Робин.
Глава седма,
в която укротяват Тигъра
Един ден Зайо и Прасчо седяха пред входната врата на Пух и слушаха какво говори Зайо. И Пух седеше с тях. Беше сънлив летен следобед и Гората беше изпълнена с нежни гласове, които сякаш казваха на Пух: „Не слушай Зайо, слушай мен!“ И той се настани така, че да му бъде удобно да слуша Зайо, и само от време на време да си отваря очите, за да каже „О!“ и после да ги затваря, за да каже „Вярно!“. От време на време Зайо казваше много сериозно: „Нали разбираш какво искам да кажа, Прасчо?“ и Прасчо — също така сериозен — кимаше с глава, за да покаже, че е разбрал.
— Всъщност — каза Зайо накрая — напоследък Тигъра е станал толкова голям Бабаит, че е време да му дадем един урок. Не мислиш ли и ти така, Прасчо?
Прасчо каза, че Тигъра наистина е станал голям бабаит и ако те успеят да измислят начин да го укротят, това ще бъде Много Добра Идея.
— Така мисля и аз — каза Зайо. — Какво ще кажеш ти, Пух?
Пух трепна, отвори очи и каза:
— Необикновено!
— Какво необикновено? — попита Зайо.
— Това, което казваш — каза Пух. — Безсъмнено!
Прасчо бързо го смушка с лакът и Пух, който все повече усещаше, че е някъде другаде, бавно се изправи и започна да се връща при тях.
— Но как да го направим? — попита Прасчо. — Какъв вид урок, Зайо?
— Това е въпросът — каза Зайо.
Думата „урок“ събуди у Пух някакви възпоминания.
— Има едно нещо, което наричат Дидак-Мет — каза Пух, — Кристофър Робин се мъчеше да ме научи, но не успя.
— Какво не успя? — каза Зайо.
— Не успя какво? — каза Прасчо.
Пух поклати глава.
— Не знам — каза той. — Просто не успя! За какво говорим?
— Пух! — каза Прасчо с укор. — Не слушаше ли какво говори Зайо?
— Слушах, но нещо ми влезе в ухото… Моля те, Зайо, можеш ли да го повториш?
Зайо нямаше нищо против да повтаря и затова попита откъде трябва да започне, и когато Пух каза, че трябва да започне от момента, когато нещото му е влязло в ухото, и Зайо попита кога е станало това, а Пух отговори, че не знае, защото не е чувал добре, Прасчо уреди въпроса, като обясни, че това, което се стараят да направят, е, че се стараят да измислят начин да укротят Тигъра, защото, колкото и много да го обичаш, не можеш да отречеш, че много се перчи.
— О, разбирам! — каза Пух.
— Премного се перчи — каза Зайо. — Така е!
Пух се постара да измисли нещо и това, което можа да измисли, нямаше никак да помогне, затова той си затананика под носа:
— Какво говори Пух? — попита Зайо. — Намислил ли е нещо?
— Не — тъжно каза Пух. — Не можах!
— А на мен ми хрумна една идея — каза Зайо. — Ето я: ще вземем Тигъра на една далечна експедиция — някъде, където той не е бил никога, и там ще го изгубим. На другата сутрин пак ще го намерим и — помнете ми думата — той вече ще бъде съвсем друг Тигър!
— Защо? — попита Пух.
— Защото той вече ще бъде един Смирен Тигър. Защото ще бъде Тъжен Тигър, Меланхоличен Тигър, Малък и Каещ се Тигър, един „О, Зайо, щастлив съм да те видя!“ Тигър. Ето защо!
— Ще бъде ли също така щастлив да види мен и Прасчо?
— Разбира се!
— Така е добре! — каза Пух.
— А на мен няма да ми е приятно да бъде Тъжен — колебливо каза Прасчо.
— Тигрите никога не са тъжни дълго време — обясни Зайо. — Те превъзмогват тъгата си с Невероятна Бързина. Говорих по това и с Бухала, за да съм сигурен, и той каза, че те винаги превъзмогват тъгата си. Но ако можем да накараме Тигъра да се почувства Малък и Тъжен само за пет минути, ще сме свършили добра работа!
— И Кристофър Робин ли мисли така? — попита Прасчо.
— Да — каза Зайо. — Той ще каже: „Свършили сте добра работа, Прасчо! Аз и сам бих го направил, ако
