Къщичката в къта на Пух

— Оо! — и накрая. — Оо, чудесно!

— Скачай, Тигре! Много е лесно! — извика Ру.

Но Тигъра се държеше с две лапи за клона и си говореше: „Лесно е за Скачащи Животни като Кенгите, но съвсем друго е за Плуващи Животни като Тигрите.“ И той си представи как лежи по гръб в реката или плува от остров до остров и чувстваше, че това е истинският живот за Тигъра.

— Скачай! — извика Кристофър Робин. — Нищо няма да ти стане!

— Почакайте за момент — каза нервно Тигъра. — Парченце кора ми е влязло в окото! — И бавно пристъпи по клона.

— Скачай, лесно е! — пискаше Ру.

Неочаквано Тигъра разбра колко лесно е наистина.

— Оу! — изръмжа той, когато дървото прелетя край него.

— Внимавайте! — извика Кристофър Робин на другите… Чу се трясък, нещо се раздра — и всички се струпаха накуп върху земята!

Кристофър Робин, Пух и Прасчо първи се измъкнаха от купа, после вдигнаха Тигъра и под всички беше Ийори!

— О, Ийори! — извика Кристофър Робин. — Удари ли се? — И разтревожен започна да го изтупва от праха и да му помага да се изправи.

Дълго Ийори не каза нищо. После попита: „Тук ли е Тигъра?“

Тигъра беше тук и пак беше Готов на Всичко, както преди.

— Да — отговори Кристофър Робин, — Тигъра е тук.

— Добре, благодарете му от мое име — каза Ийори.

Глава пета,в която Зайо има много претрупан ден и ние научаваме какво прави Кристофър Робин всяка сутрин

Днес щеше да бъде един претрупан ден за Зайо. Щом се събуди, той се почувства важен, като че ли всичко зависеше от него. Точно днес той трябваше да Организира Нещо или да Напише Съобщение, Подписано — Зайо, или да Разбере Какво Всеки Мисли по Това. Тази сутрин беше много подходяща да изтича до Пух и да каже:

— Много добре, тогава ще съобщя на Прасчо — а после да отиде при Прасчо и да каже: — Пух мисли, че… но може би е по-добре да видя първо Бухала!

Днес е водачески вид ден, когато всеки казва „Да, Зайо“ или „Не, Зайо“ и чака неговите разпореждания.

Той се измъкна от дома си, вдъхна от топлия пролетен утринен въздух и се чудеше откъде да започне. Къщата на Кенга беше най-близо и там беше Ру, който казваше „Да, Зайо“ и „Не, Зайо“ по-добре от всеки друг в Гората. Но тия дни там живееше и друго животно, един Тигър Бабаит. А това беше такъв вид Тигър, който винаги върви пред теб, когато ти искаш да му покажеш пътя занякъде, и обикновено се изгубва от погледа ти тъкмо когато стигнеш до мястото и гордо кажеш: „Ето че стигнахме!“

„Не, не у Кенга“ — каза си Зайо, като си сучеше мустаците на слънцето, и за да е сигурен, че няма да отиде там, той се обърна наляво и забърза в обратната посока, която водеше към къщата на Кристофър Робин.

„Всъщност — казваше си Зайо — Кристофър Робин разчита на Мен. Той обича Пух и Прасчо, и Ийори, както и аз, но те нямат Мозък. Не се забелязва такъв. Той уважава Бухала, защото не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш Вторник — просто не е нужно. А Кенга е много заета с грижите си за Ру, а Ру е много малък, а Тигъра премного бабаитничи, за да можеш да очакваш помощ от него. Следователно — като си дадеш сметка — оставам само Аз. Затова ще отида при Кристофър Робин да видя дали не иска нещо да направи, за да го направя аз вместо него. Тъкмо днес е ден за правене на неща!“

Радостен, той продължи нататък и като прегази реката, лека-полека стигна до мястото, където живееха неговите роднини и приятели. Тази сутрин те като че ли бяха по-многобройни. Като кимна с глава на един или два таралежа, защото беше премного зает, за да се ръкува с тях, и след като каза важно „Добро утро, добро утро!“ на някои от другите, и любезно: „О, ето къде сте били!“ на по-малките, махна им с лапа през рамо и отмина.

Зайо остави след себе си някаква възбуда и не знам какво… така че няколко члена от Бръмбаровото семейство, включително Хенри Бързия, веднага се втурнаха към Голямата Гора и се закатериха по дърветата с надежда да стигнат върха, преди да се е случило нещото, каквото и да бъдеше то, та да го видят по-добре.

Зайо продължи да бърза край Голямата Гора и всяка минута се чувстваше все по-важен, и скоро стигна до дървото, където живееше Кристофър Робин. Той почука на вратата, извика един-два пъти, после отстъпи малко назад, засенчи с лапа очите си от слънцето и извика към върха на дървото, след това обиколи наоколо, като викаше „Ало!“ и „Аз говоря!“, „Аз съм Зайо!“ — но никой не се обади.

Тогава той спря и се ослуша, и всичко спря и се ослуша заедно с него, и Гората беше съвсем безлюдна и спокойна под топлото слънце… докато неочаквано, стотици мили над него, запя чучулига.

— Неприятно! — каза Зайо. — Излязъл е!

Той се върна при зелената входна врата, за да се увери, после тръгна обратно, изпълнен с чувството, че всичко се проваля тази сутрин, когато забеляза парче хартия на земята. Тя беше прободена с една карфица — явно паднала беше от вратата.

— Ха! — каза Зайо и изведнъж пак се почувства щастлив. — Друга бележка!

Ето какво гласеше тя:

ИзЛЯЗоХ

СкОрО ЩЕСИ въРна

ЗАеТ

СкОро ЩЕСИ вЪрна

К.Р.

— Ха! — каза пак Зайо. — Трябва да съобщя на другите! — И забърза обратно, много важен.

Най-близо беше къщата на Бухала и към нея се отправи той през Голямата Гора. Като стигна до вратата и почука и позвъни, позвъни и почука и най-сетне главата на Бухала се появи и каза:

— Върви си! Сега мисля!… О, ти ли си бил! — Обикновено това бяха първите думи.

— Бухльо — започна Зайо направо, — ти и аз имаме мозък. Другите имат валмо от косми. Ако трябва нещо да се измисли в тази Гора — като казвам мислене — значи мислене — ти и аз трябва да го измислим.

— Да — каза Бухала, — аз!

— Прочети това!

Бухала пое от Зайо бележката на Кристофър Робин и нервно я погледна. Той можеше да напише собственото си име Булах и можеше да напише Вторник, за да знаеш, че не е Сряда, и можеше да чете доста леко, ако не поглеждаш през рамото му и не казваш „Е?“ през всичкото време, и той можеше…

— Е? — каза Зайо.

— Да — каза Бухала, като даваше вид, че Разбира и Мисли. — Виждам какво искаш да кажеш. Безсъмнено…

— Е?

— Точно — каза Бухала. — Ясно! — И след кратко мислене добави: — Ако ти не беше дошъл при мен, аз щях да дойда при теб?

— Защо? — попита Зайо.

— Поради самата причина! — каза Бухала, като се надяваше нещо неочаквано и бързо да се случи и да