донесла малко облекчение на пациента.
— Прилича повече на пневмония, каза тя. — Виждала съм ранени здравеняци да умират от нея, а също и жени след раждане. Болестта идва, когато тялото е изтощено.
Погледът на капитана в този момент бе така изгарящ, както слънцето в пустинята.
— Халиф може да умре. — Изсъска на глас заключението си, а от поведението му всеки би заключил, че вината бе на Шарлот. — След като преживя всичките перипетии, може да умре.
Шарлот докосна ръката на Патрик, но едва след известно колебание каза:
— Не знаем дали е пневмония. Само предполагам, а сигурно не съм авторитет.
Патрик навъсено погледна Халиф, като че ли предизвика нещастието да се събере и излезе на открито сражение. Мина дълъг интервал в мълчание, след това капитанът погледна Шарлот в очите, и тя видя в тях отчаянието му.
— Трябва да отида при Кочран на брега — каза той и сложи ръце върху раменете на Шарлот. — Ще се върна колкото се може по-бързо.
Тя кимна, все още държейки съда с вода, когато Патрик напусна стаята, тя изпразни медния съд на двора и дръпна една корда, за да извика слугата.
Рашид се върна преди Патрик и намери Шарлот да мокри челото, гърдите и ръцете на Халиф с чиста студена вода.
— Какво става? — гласът й не бе по-висок от шепот. Беше вече късен следобед, в двореца беше тихо, както обикновено през това време на деня.
Евнухът отмести Шарлот и сам продължи грижите за султана.
— Аз съм само слуга, измърмори той. Грижата за господаря му го правеше мрачен. — Не знам всичко.
— Глупости — присмя се Шарлот. — Ти си посветен във всеки полъх на клюка в двореца. Какво говорят слугите за онзи кораб в пристанището?
Рашид се опита да я сплаши с едно намръщване.
— Слугите знаят дори по-малко от мен.
— Много добре — думите й бяха последвани от дълбока въздишка. Оправи косата и робата си. — Просто ще трябва да изляза, да отида на плажа и сама да разбера.
Евнухът я спря, преди да бе стигнала до средата на стаята. Шарлот бе изненадана от бързината и елегантността му, тъй като беше доста едър мъж.
— Капитанът не би желал да се месите — каза той.
Шарлот кипна. Дяволски й бе дотегнало да слуша какво иска капитана. Измъкна ръката си от Рашид.
— Ти може да живееш като роб, но не и аз!
Студен блясък се появи в очите на Рашид, Шарлот съжали за думите си.
— Някои от нас — отвърна той студено — не са имали избор.
Тя прехапа долната си устна и започна да се извинява, но спря, когато видя гордостта на Рашид да блести в очите му. Върна се при леглото на Халиф без нито дума, което що се отнася до нея, бе достатъчно за отстъпка.
След час неловко мълчание се появи един слуга, носеше съобщение от Патрик, Шарлот да отиде при съпруга си в стаята им наблизо. Капитанът изглеждаше объркан, нетърпелив и странно дистанциран. Хвърляше малкото лични принадлежности, които бе взел със себе си в един арабски вариант на дисаги.
Шарлот беше обезпокоена.
— Заминаваш? — Думите й прозвучаха като комбинация между обвинение и изискване. — А състоянието на Халиф? А какво ще кажеш за онези пирати ей там, чакащи да наскачат и ни избият всички в леглата.
Патрик преметна кожените дисаги през рамо, някакъв мрачен хумор се появи в очите му.
— Те са рибари, не пирати. Попаднали са в безветрие една седмица. Искат да вземат питейна вода, това е всичко. Що се отнася до Халиф, разчитам на теб и Рашид да се грижите за него.
Беше поразена от тъга при мисълта, че ще бъде разделена от Патрик дори за кратко време. Твърдо устоя на изкушението да използва собствената си уязвимост и тази на нероденото им дете да промени нещата.
— Разбирам — каза с ненадминато достойнство.
Патрик я разглеждаше замислено известно време. Шарлот очакваше да й каже, че я обича или дори, че не иска да я остави, но накрая той не каза нито едното, нито другото. Прегърна я, целуна я и замина, без да предложи друго сбогуване.
За Шарлот заминаването на Патрик бе болезнено откъсване, но беше решена да не клюмва като крехко пролетно цвете. Да бъдеш Шарлот значеше да бъдеш силна. Не можеше да загуби смелостта си, без да загуби самата себе си.
Докато Рашид още се грижеше за Халиф, тя се разходи до един горен прозорец, наблюдаваше отчаяно как Патрик и групата му поемаха през потъналата в здрач пустиня.
Шарлот бе чула отнякъде, че предвещава нещастие да наблюдаваш любими хора да се изгубват от погледа ти, но искаше още миг да погледа Патрик, а след това още един. Когато стигна до една висока дюна, той се обърна и махна с ръка за сбогом, сърцето й скочи до гърлото, изхлипа сподавено.
Отвърна на жеста му, завъртя се и се втурна в двореца.
Халиф се събуди след около час. Треската му се бе засилила, беше унесен, но Шарлот го придума да преглътне няколко лъжици бульон и малко студена вода. След това той пак заспа.
Рашид ужасно изплаши Шарлот, когато се появи зад нея и сложи ръка на рамото й.
— Върви и си почини, г-жо Тревърън. Ще те събудя, ако настъпи промяна.
Шарлот беше изморена, а освен за себе си трябваше да мисли също за доброто състояние на бебето. Кимна и напусна султанските покои, но преди да се оттегли се отправи към морската страна на двореца, за да погледне към облените в лунна светлина води.
Тъмният кораб се клатеше по вълните и докато го разглеждаше, Шарлот почувства хлад въпреки топлината на нощта. Рибари, убеждаваше се тя, като си спомни, че Патрик и Кочран се бяха срещнали с непознатите и бяха убедени, че няма опасност.
Стомахът й все още беше плосък, въпреки това Шарлот вече си бе изработила навик да поставя ръката си върху него в знак на общуване с мъничкия живот, растящ в нея. Погледна за последен път кораба, отново потрепери, после си припомни, че бременните жени често имат страхове и фантазии.
Бебето й беше в безопасност, всички бяха в безопасност, защото дори рибарите да бяха пирати или въоръжени врагове на Халиф, султанът имаше предостатъчно верни хора в двореца.
Накрая Шарлот се оттегли в спалнята си — колко самотна и обширна беше без Патрик — бързо се изми, и се строполи върху леглото. Сънува ездачи да прекосяват пустинята, луната осветяваше пътя им, сърцето й ги следваше, макар че другата част от нея бе останала някъде далече.
Сутринта Халиф се чувстваше по-добре, макар и доста отпаднал.
Шарлот му чете на глас, не го остави на мира докато не изпие чаша изворна вода, разказваше му за баща си, за чичо си, сестра си и братята си. Когато султанът заспа рано следобед, Рашид дойде да я смени в бдението.
Явно беше неспокоен.
— Какво има? — запита шепнешком Шарлот.
За нейна изненада, Рашид не се опита да избегне въпроса й.
— За онзи кораб е — намръщи се. — Взеха водата, от която се нуждаеха. Няма причина още да се бавят.
— Сигурно хората на Халиф го държат под око.
Рашид кимна.
— Все пак, това не ми харесва. Ахмед има силни приятели — тук и извън двореца.
Мъхът по тила на Шарлот изглежда настръхна. Бе намразила природения брат на султана при първата им среща, защото беше разбойник и простак. Сега, когато бе видяла резултата от бруталността му — раните на Халиф — знаеше, че Ахмед е злодей.
