Алев сигурно бе преценила, че Шарлот не ще позволи да бъде разубедена, затова кимна мрачно. Двете жени бързо се прегърнаха.
Тунелът беше тъмен и плесенясал, на места така се стесняваше, че Шарлот се страхуваше, че не ще успее да се провре. Преживя повече от един момент на парализиращ я страх, когато си представи какво би станало, ако се заклещи и умре от глад и жажда каналите на стария дворец. Веднъж се натъкна на плъх, видя червените му очи да греят в тъмнината и почувства зловонния му дъх върху лицето си. Сърцето тупкаше в гърлото й, когато от дълбините й се надигаше несекваща ненавист. Накрая гризачът отстъпи в някоя бърлога надалеч и повече не обезпокои Шарлот.
Все пак знаеше, че споменът за това същество не ще я напусне скоро. Сигурно щеше да сънува кошмари, в които животното щеше да става по-голямо и по-голямо докато изпълни тунела.
Шарлот плачеше, макар и да не осъзнаваше това, докато инч по инч се придвижваше към една несигурна съдба.
Дали бе минал час или ден откакто бе напуснала тайната стая, Шарлот нямаше как да прецени. Смелостта й се възвърна обаче, когато долови пред себе си първите неясни гласове.
Накрая се озова пред тъмна галерия, в която се взираше през пукнатината в песъчливата стена. Вонята идваше от килиите от двете страни на осветения с факли коридор — урина, повръщане, екскременти и мухъл — надигна всичките й стомашни сокове. Повърна тихо, конвулсивно, след това стоеше неподвижно и мислеше за Лидия, която бе видяла и мирисала много по-лоши неща по време на службата като медицинска сестра през Гражданската война. „Физически, бе казала мащехата й, човек си изгражда защита, но част от духа му никога не забравя ужаса.“
„Какво би направила Лидия на мое място?“, питаше се Шарлот. Не чака дълго отговор, г-жа Бригъм Куейд вярваше във вървенето напред, не назад.
Шарлот пропълзя отново близо до стената, постави окото си в процепа от светлина и погледна.
Двама араби влязоха в прохода от другия край, говореха помежду си. Дрехите им не бяха хубави, а мръсни, мизерни, намачкани, единият от тях се изсмя дрезгаво на подхвърлена реплика от другия.
Зад тях се появиха още двама — като първата двойка, бяха непознати за Шарлот, но затворника в полунесвяст, когото влачеха, й бе познат. Дори в тъмнината Шарлот разпозна Рашид, видя, че е бит жестоко. Сърцето и се сви за момент, бе изпаднала в безмълвно отчаяние. Неизвестно как най-лошото се бе случило, недопустимото — нападателите бяха успели да надвият войниците на Халиф, Но как?
Една килия бе отворена, Рашид бе хвърлен върху мръсния, покрит със слама под, металът отекна върху камъка, когато вратата бе затръшната. Заключиха я, а тъмничарят закачи ключа на един шип и двамата напуснаха затвора.
Кръв нахлу в ушите на Шарлот докато изчакваше, подреждаше мислите си и се молеше с цялата си душа за смелост и напътствие. След това колкото се можеше по-тихо започна да заглажда пясъчните скали, за да скрие тунела от погледа.
Стенания и кашляне се чуваха от мрачните дълбини на килиите, но изглежда никой не забеляза как Шарлот накрая се измъкна като змия от отвора, оставяйки дупка зад себе си. Приземи се на твърдия под с разтърсващо костите тъпо тупване, изчака в агония на безпокойство пазачите да се втурнат вътре и я намерят.
Но нищо не се случи.
В началото Шарлот не чувстваше стабилни краката си, след като бе стояла свита в тунела толкова време, остана така известно време, хванала се за пръчката на една от килиите. Бореше се със страха, каращ я да изостави мисията си и побегне назад към относителната сигурност.
Накрая обаче не можа да остави Рашид подложен на страдания. Придвижи се до края на прохода, взе връзката с ключове и се върна към килията му.
Той простена докато завърташе стария ключ в още по-примитивната ключалка.
— Шт, това съм аз, Шарлот.
Сламата прошумоля и Рашид седна, при което хвърли сянка, приличаща на планина върху вътрешната стена на килията.
— Аллах, закрили ни — прошепна невярващ на очите си. — Как попадна тук? Приятелите на Ахмед откриха ли скривалището?
Най-после ключалката подаде, макар и с по-силен шум, отколкото Шарлот би искала.
— Доколкото знам, жените и децата са все още в безопасност — увери го тя шепнешком, влезе във вонящата килия и се наведе до него. — За теб и за мен, друже — продължи философски Шарлот — перспективата не е така окуражаваща. Не очаквах да те намеря тук и нямам план как да те измъкна. Тъй като си едър, едва ли ще можеш да минеш през тунела.
Рашид въздъхна, с мъка се изправи на крака. — Трябваше да се върнеш там, откъдето си дошла. Аз ще се погрижа за себе си. — Олюля се и Шарлот му помогна да се задържи. Почувства лепкавата топлина на кръв по ръцете си.
— Добре си си свършил работата, нали? — подразни го, но добронамерено. Очевидно бе, че Рашид доста бе пострадал вече. — Халиф жив ли е? Затворник ли е?
На лицето на Рашид блесна неочаквана усмивка.
— Халиф беше упоен от верен слуга, след това бе увит със запушена уста и оставен в дъното на дълбок килер.
Шарлот разбра, че методът на Патрик да я държи настрана от неприятностите, когато се върнаха в двореца, бе подтикнал евнуха да действа така, но нямаше време и сили да се възмути.
— Значи дворецът е превзет?
Усмивката му изчезна.
— Да. Хората от кораба са имали шпиони в двореца. Предателите са им помогнали да влязат през портите, а Ахмед бе освободен веднага.
Шарлот бавно се придвижи до входа на килията и внимателно надникна през прохода.
— Бих искала капитан Тревърън да е тук. Той би знаел какво да направи.
— Би ти казал същото, което и аз ти казах. Върни се там, откъдето си дошла. Ще скрия отвора в стената след теб.
— Не мога просто да си тръгна и да те оставя. Ранен си. Освен това няма храна и вода в тайната стая. Обещах да им занеса малко.
Рашид се наведе близо до нея, тихият му глас разкъсваше тъмнината.
— Понякога обещанията трябва да се нарушават.
— А раните ти?
— Болката сама за себе си ми помага да преодолявам препятствията по пътя си. Върви сега. Ако те намерят тук, не ще мога нищо да сторя, за да спася теб или другите, които разчитат на нас.
Преди да може да отговори Шарлот, резето на външната врата изтрака. Рашид бързо избута Шарлот навътре в тъмнината на килията и застана там заедно с нея. Един от пазачите бавно вървеше през прохода и ядеше безцеремонно портокал. Най-напред видя отворената врата, а след това отворът на тунела, но още преди да успее да извика за тревога Рашид се стовари отгоре му.
Шарлот потрепери като чу тракащия звук и широко отвори очи, когато часовоят се стовари прегънат на пода. Рашид взе от колана на мъжа пушка и нож, а другото оръжие подаде на Шарлот.
Беше малък бляскав пистолет.
— Вземи това — Рашид определено очакваше тя да следва предишните му указания и да се върне обратно в тунела. Вместо това тя сложи пистолета в джоба на робата си и побърза да премести камъка, за да скрие отвора в стената. Каквото и да се случеше с нея и Рашид, Ахмед не трябваше да узнае за входа.
Рашид, който още преди това бе взел ключовете, само хвърли поглед към Шарлот и възмутено поклати глава, след което започна да отключва вратите на другите килии. Много от затворниците бяха ранени и останаха неподвижни, но не малък брой излязоха и за чакаха заповедите на евнуха. Шарлот, след като свърши със замаскирването на входа на тунела, се присъедини към мъжете, като се учудваше как са били толкова безшумни докато бе разговаряла с Рашид.
Тя би последвала другите извън затвора в разгар на сблъсъка, ако не бе чула жалък стон от една току- що отворена килия. Необходимостта да бъде в центъра на нещата я теглеше напред, но дългът я възпря? Не
