тапицирано канапе и седна.
Патрик разкъса един от чаршафите на леглото, където Ахмед бе възнамерявал да изнасили Шарлот и направи превръзка за ранената ръка на султана. При всичкото му старание погледът му бе съсредоточен върху жена му, а не върху пациента.
— Добре ли си богиньо?
Помисли за миг, после кимна.
— Как ти изглеждам?
Патрик въздъхна, прекоси стаята и я прегърна.
— Имаш дух, въпреки че си жива. — Замълча за момент, леко докосна челото й с устни, притисна я в прегръдката си за миг, като че ли да се увери, че наистина отново държи нея, самата. — Мислите за теб не ме оставиха на мира от момента, в който напуснах Испания. Когато пристигнах, Рашид и Халиф бяха вече отново завладели двореца, а щом след бързо претърсване не открихме Ахмед, евнухът ни насочи насам.
Шарлот опря чело в рамото му и въздъхна.
— Някога — призна тя — мечтаех за приключения. Сега вярвам вече съм преживяла достатъчно вълнения, че сигурно ще ми стигнат до дълбока старост.
Патрик се засмя и я целуна по челото.
— Имам усещането, г-жо Тревърън — каза той — че приключенията ни сега започват. Ти привличаш неприятности, както летен пикник привлича пчелите.
През това време Халиф се бе възстановил и можеше да говори. Погледна Шарлот с притеснение.
— Рашид ме увери, преди да ме упои и затвори, че си на сигурно място в харема, в скривалището. Дали е увеличил прегрешението си, като ме е излъгал?
Шарлот бързо поклати глава.
— Не, казал ти е истината. Бях с Алев и другите, докато намерих тунела, започващ от пода. Стори ми се, че ако никой не се осмели да излезе и види какво става, ще се превърнем в паяжини в онази скрита стая. Успях да се добера до затвора и да освободя Рашид.
— Мен кой ме освободи тогава? — Халиф се опитваше да си спомни, като разтриваше слепоочията си. — Ще простя на слугата си Рашид за това, че е взел нещата в свои ръце. Лоялността му не може да бъде поставена под въпрос.
— Ни най-малко — съгласи се Шарлот.
Само след няколко минути самият Рашид пристигна, повел група войници със себе си. Когато видя, че Ахмед е убит, евнухът посочи към двамата от мъжете да вземат и отнесат тялото.
— Хванахме предателите — каза Рашид на своя султан. Тонът му бе мрачен и официален — Какво да ги правим?
— Обезглавете ги! — заповяда Халиф. — Извършете екзекуцията в главния двор под ярката светлина на утринното слънце. Нека всички живеещи зад тези стени видят плодовете на предателството.
Очите на Шарлот описаха кръг, започна да й се повдига. Опита се да пристъпи напред и протестира, но Патрик я възпря, като я хвана за ръката. Красноречивият му поглед, а и поклащането на главата му я накараха да се откаже.
— Ела, г-жо Тревърън — каза той. — Не сме нужни тук. — При тези думи Патрик хвана ръката на Шарлот така силно, че костите й изпукаха и минавайки покрай Рашид и войниците я изведе от прохода.
— Не можеш да оставиш екзекуцията да се състои! — прошепна тя.
Патрик дори не намали хода си. Просто продължи да крачи към централната част на двореца, като теглеше Шарлот зад себе си.
— Не мога да ги спра — отвърна й рязко — нито пък ти би могла. Това е едно първобитно общество със собствени закони.
Шарлот разбираше, че е прав, и все пак беше против принципите й да гледа как на насилието се отвръща с насилие.
— Искам да напусна това място — каза тя задъхано, като се опитваше да върви редом с дългокракия си съпруг — и никога да не се върна повече.
Той я погледна през рамо и каза:
— Това е желание, което мога да изпълня. Веднага щом разбера, че положението е овладяно, ще отплаваме за острова.
Прилив на радост бликна в сърцето на Шарлот, но в следващия миг бе съкрушена от бурните събития, случили се в близките часове. Зарида и заплака с естествени, но несвойствени за една Шарлот сълзи.
Патрик спря, вдигна я с лекота на ръце, подпря брада на главата й и продължи да върви през прохода.
— Поплачи си — каза й той с дрезгава нежност. — Имаш право.
Докато изпълняваха екзекуциите Патрик и Шарлот бяха сами в стаята си, забравили всичко и всички, освен самите себе си. Отпразнуваха живота, дори докато смъртта варварски властваше насред двора.
Шарлот се бе свила до Патрик, голото й тяло блестеше от пот. С единия си пръст си играеше лениво с космите по гърдите му.
— Обичам те — каза тя.
Патрик въздъхна, притисна я до себе си, но не направи същото признание. Той просто затвори очи и заспа.
Въпреки че бе щастлива да е отново с Патрик, а и телом бе задоволена, душата й все още изпитваше глад. Какъв би бил смисълът — изобщо нищо нямаше смисъл, ако Патрик не я обичаше.
Постави ръка върху корема си и затвори очи. Независимо каква би била цената, тя не би отгледала детето си в дом, лишен от любов. Би отвела детето си в Куейд Харбър най-напред, за да отрасне в светлината и топлината на брака между баща й и Лидия.
През следващите три дни Халиф остана в покоите си. Различни хора от харема то посещаваха по различно време, включително и Алев, но още не бе се показвал публично.
Шарлот се бе изправила до един от прозорците на горния етаж и гледаше морето с неизразен копнеж, когато Патрик неусетно застана до нея и обхвана с ръце кръста й. Наведе се и я целуна по бузата.
— Възможно ли е, г-жо Тревърън — заяде се той — да имаш същия копнеж за скитане като мен?
Обърна се в прегръдката му, погледна го право в: очите и отговори:
— Да. Кога ще тръгнем?
Той докосна брадичката й с показалец.
— Вероятно утре. Започна ли да се тревожиш, че бих могъл отново да те изпратя в харема?
Бузите на Шарлот пламнаха.
— Като имам пред вид, че вече два пъти го стори, не би било несправедливо да ми минат такива мисли.
Патрик се засмя, наведе глава и целуна устните й.
— Този път не ще е така. Щом „Чародейка“ излезе в открити води, може дори да не ти разреша да напускаш каютата. — Докосна гърдите й, при което зърната й се опънаха под муселиновата камизола.
Тя оправи полите на роклята си от батиста с избродирани клончета, една от многото одежди, които Патрик бе донесъл от шивашкия магазин в Коста дел Сиело.
— Прекалено дълго време си прекарал в страни като Риц — каза важно тя, като се надяваше той да не бе забелязал породеното от докосването му и преминало през нея трепетно очакване. — Не съм създадена да лежа гола в каютата ти и да ти доставям несекващо удоволствие. Интелигентна жена съм, с воля и собствен живот.
Патрик се засмя и я издърпа към една дълбока, сенчеста ниша в стената в другия край на коридора.
— Не се сърдя, когато си задоволена — предизвикваше я с шепот, докато милваше гърдите й. — Защо, за бога, искаш да ме лишиш от моите наслади?
Шарлот трябваше да събере всички сили, за да отговори, тъй като познатата сладостна слабост потече във вените й.
— Не искам. Може би и аз ще трябва да те затворя в каютата и да те имам, когато пожелая.
Той я целуна освободено и много нежно.
