Шарлот дълго разглежда профила му, учудваше се на силата на чувствата, които той пораждаше у нея само с присъствието си. Пое си дълбоко въздух й направи решителната крачка, все едно, че се бе хвърлила през борда и плуваше редом с акулите.
— Не мисля, че трябва да сме в една каюта — отвърна тя, като пренебрегна споменаването на изненадата, въпреки че гореше от любопитство. — Не е подобаващо при сегашните обстоятелства.
Той бавно се обърна, а очите му се свиваха докато я гледаше.
— Какви обстоятелства? — запита с опасно тих глас — Женени сме, в случай, че си забравила.
— Не сме — противопостави се Шарлот и опъна рамена — няма писмен документ за съюза между нас в целия християнски свят.
Патрик въздъхна, облегна се по-тежко върху перилата.
— Това изглежда не те притесняваше, когато бяхме в Испания — подчерта той.
— Имах други грижи тогава — отвърна Шарлот. — Мисля, че ще трябва да си вземеш койка при моряците докато стигнем пристанището и намерим съди или магистър.
Той замълча злокобно, което напомни на Шарлот за голямото затишие, спускащо се над земята на Пъджит Саунд, точно преди силна буря.
— Струва ми се, г-жо Тревърън, че сте закъсняла малко с благочестивостта си. Забравихте ли, че носите мое дете?
Шарлот се изопна с твърда решимост. Не може да застави Патрик да я обича и разбираше това. Ако той не я уважаваше, бъдещето им би било безнадеждно.
— Не съм забравила. Няма да ти бъда любовница Патрик.
Той гневно я погледна.
— Беше готова да заминеш в Париж и живееш къщата, осигурена от Халиф.
— Халиф ми предложи истинска женитба. Освен това, никога не съм мислила да приема предложението му. Само исках да илюстрирам пред теб, че не ще позволя да си играят с чувствата ми. Би било доста неразумно да ме приемаш като даденост.
Когато Патрик не отговори, а само гневно я погледна и то така, като че ли би я хвърлил през борда, Шарлот се обърна, както сама смяташе с драматично завъртане на полите си и отиде да проучи изненадата, чакаща я в каютата.
На леглото намери скицници от висококачествена хартия, вързани заедно с широка синя панделка. Имаше и хубав комплект водни бои, цветни креди, специални писалки и половин дузина шишета с мастило различни у краски.
Шарлот бе очарована и доволна, но бе решила не позволи благодарността да надделее над здрав разум. Патрик бе упорит мъж и ако не бяха поставен някои граници в отношенията им, щеше да последва голямо нещастие.
Взе с усмивка един скицник и кутията с ярки креди и се върна на палубата. Не беше от хората, водещи си дневник, не и в общоприетия маниер, но Шарлот обичаше да прехвърля мечтите и спомените си върху хартия под формата на скици. Не бе имала големи възможности откакто я бяха отвлекли в сука в Риц. Перспективата да рисува картини беше прекрасно удоволствие за нея.
Намери си скътано място на горната палуба, седна на един кош, грациозно подви крака и започна да изобразява подробно преживяното. Нарисува танцьорките от харема, мъже, сражаващи се със саби, стан в пустинята под огромна луна. Улови приликата при скиците на Патрик, изобразяващи го в профил, както изглеждаше сутринта, застанал до перилата.
— Много са хубави, г-жо Тревърън — отбеляза един глас.
Шарлот погледна нагоре стресната, но се усмихна, като видя Кочран застанал до нея. Обърна нова страница в скицника и започна да го скицира докато говорят.
— Благодаря — каза тя. — Винаги съм рисувала. Учих се в Европа.
Г-н Кочран, наведен пред нея, й напомняше на индианец, седнал свободно до огъня.
— Трябва да направите нужното и запазите тези рисунки — каза одобрително. — Ще искате да ги показвате на внуците си, когато им разказвате за приключенията си в Риц.
Шарлот въздъхна.
— Не съм мислила толкова напред — призна тя и продължаваше да скицира — в момента се опитвам да подредя нещата сама за себе си.
Останаха още известно време двамата, но мълчаха. Тогава г-н Кочран каза:
— Изпратен съм да ви кажа, че обядът ви очаква в каютата на капитана.
Шарлот бе огладняла, чистият въздух и слънцето предизвикваха голям апетит. Затвори скицника си, прибра кредите обратно в кутията и се изправи.
Когато стигна в кабината, нямаше и следа от Патрик. Кабината бе изпълнена от сандъците, съхраняващи новите й дрехи, ушити в Испания. Въпреки че Шарлот определено си каза, че е по-добре да е сама, то дълбоко в нея чувствената й част бе разочарована.
Наля си вода от една медна кана в леген, изми лицето и ръцете си, след което седна на бюрото на Патрик, за да се запознае със съдържанието на подноса. Имаше прясна риба, картофи с ориз, зелен боб, сготвени с бекон и горещ чай.
Шарлот хапна с повишено настроение.
Беше свършила и преяла, когато Патрик нахлу като силен вятър, профучаващ през каньон. Застана на вратата със скръстени ръце, гледаше я така, че тя се почувства доста неловко, тъй като се бе оттеглила от бюрото, подпряла гръб на стената, опънала крака със скицник в скута.
Най-накрая капитанът проговори:
— Предполагам, не си променила решението си за спането?
Шарлот поклати глава, но едва успяваше да потуши бунта на чувствата, бушуващ в сърцето и душата й. Знаеше, че любенето с Патрик щеше да й липсва, защото душа даваше за него, но знаеше също, че трябва да положи усилия това да не се разбере. Ако г-н Тревърън беше я прегърнал и целунал например, или само я бе докоснал по един от познатите й начини, твърдостта й сигурно щеше да се размекне като восък за свещи.
— Точно така — каза официално и отчетливо. Държеше скицника пред себе си като шлем и прилежно: оправи полите на роклята си.
— Напълно омаловажаваш женитбата ни, така ли?
Шарлот вирна брадичката си и каза упорито:
— Не сме женени.
Патрик мълчеше, но дълго я гледа, след което философски въздъхна и каза:
— Много добре — при тези думи плесна с ръце и каза — Развеждам се! — отново плесна — Развеждам се! — и трети път — Развеждам се!
Дори и да бе отхвърляла за себе си съществуването на брак помежду им, жестът на Патрик се стовари като ужасен шок върху Шарлот. Усети, че пребледнява, долната й устна трепереше, всеки момент щеше да заплаче.
Патрик кимна с глава, отвори вратата и излезе от каютата, без да каже нищо повече.
Шарлот остана зашеметена, гледаше втренчено към мястото, където бе стоял, сякаш че с концентрацията си би го върнала обратно. Сълзи изпълниха очите й, след това потекоха надолу по бузите й.
Недействителният брак всъщност се оказа много истински сега, когато вече бе прекратен. Какво бе сторила?
Патрик не се появи вечерта, а изпрати помощник-готвача, Типър Дуун, да вземе тоалетните принадлежности и необходимите му чисти дрехи.
Шарлот се почувства много самотна, взе писец, мастило и хартия и нарисува образа на баща си, след това прибави до него подмамващо нежното лице на Лидия. На следващите страници скицира Мили, братята си, а също и любимия чичо Девън.
Любимите образи бяха за нея както утеха, така и напомняне за голямата й отдалеченост от дома. Закачила бе рисунките по стените на каютата, плачеше докато миеше зъбите си, докато обличаше нощницата и разресваше косите си. Дълго лежа в леглото, а морето люлееше кораба нежно, както любяща майка би полюшвала люлка, унасяйки я в неспокоен, на пресекулки сън.
