— С радост ще ти бъда затворник — отговори той, докато вдигаше полите й.
Тя се облегна назад върху каменната стена на тъмната ниша. Затвори очи.
— Патрик, моля те…
Патрик се засмя и каза:
— Не е нужно да ме умоляваш, богиньо. — Грациозно застана на едно коляно, а ръцете му останаха под муселиновите поли, обхванали бедрата й. — Ако съм на твое място ще си мълча. Не е нужно да скандализираме слугите.
Тя възнамеряваше да се съпротивлява, защото мястото беше толкова възмутително, но вместо това усети, че коленете й се подгъват и почти загуби съзнание в екстаз.
Дворцовият двор бе окичен с хартиени фенери, жените от харема се носеха наоколо като ярко оцветени птици, говореха и се смееха. В ъгъла малък оркестър свиреше, а няколко маси бяха покрити от край до край с изобилие от храна и напитки.
Халиф се бе възстановил почти напълно, въстанието бе потушено веднъж завинаги. Той искаше да празнува.
— Ще ми е мъчно, когато заминеш, приятелю — каза султанът на Патрик докато пиеха боза и наблюдаваха една от жените да танцува, а бледосинята й рокля се повяваше докато тя се въртеше, изглеждаше въздушна като мъглата. — Усещам, че в близко бъдеще не ще се върнеш в Риц.
Шарлот бе на другия край на двора и говореше с Алев. Патрик почувства прилив на щастие в сърцето си, когато я откри с очи.
— Време е да създам семейство и дом — отговори той. — След това ще бъда плантатор, а не морски капитан. „Чародейка“ ще стои на котва, освен когато се налага да се транспортира реколтата от захарна тръстика и индиго.
Халиф се закашля.
— Докато боледувах и Шарлот се грижеше за мен, аз я обикнах.
Патрик срещна настойчивия и неловък поглед на приятеля си.
— Разбирам — каза Патрик и постави ръка на рамото на Халиф. — Ако пийнеш повече течности и си починеш, ще надвиеш вируса.
Султанът се изчерви, нещо, което Патрик не бе виждал преди. Понечи да заговори, но се възпря, изглеждаше нещастен сякаш с вързан език.
Патрик продължи да държи ръка върху рамото на султана.
— Тя носи дете от мен — каза тихо той. — Все пак попитай Шарлот дали иска да остане при теб, ако това е, което искаш да направиш. Ако тя се съгласи — но те предупреждавам, добри приятелю, че не ще се съгласи, защото не би могла да понесе да е една от многото жени — ще я освободя. Щастието й за мен е по-важно, от каквото и да е друго нещо.
Халиф въздъхна и хвана ръката на Патрик.
— Не бих поставил такъв въпрос, ако не знаех, че брачната церемония, която изпълних, е невалидна според вашите порядки. Християнска церемония не бе отслужена, нали?
Странно чувство на защита обхвана Патрик, но той отговори спокойно:
— Да — спря за момент, замислен и намръщен наблюдаваше приятеля си. — Изненадан съм, че можеш да желаеш жена, за която знаеш, че носи дете от друг мъж, Халиф. С всичките му добри страни, не може да се каже, че обществото ви е прогресивно, що се отнася до такива въпроси.
— Има разлика — каза Халиф — защото бащата ми е близък като брат — Духът на Ахмед сякаш за миг мина през погледа му, но веднага изчезна. — По-близък — поправи се той.
Уважението на Патрик към Халиф не намаля — бяха приятели от доста време, дружбата им бе укрепнала — но това не означаваше, че не би искал да забие султана в най-близката стена заради лъстта му към жената, която той обичаше. Капитанът посочи към Шарлот.
— Открий й чувствата си. Ще полудееш, ако не го направиш.
Халиф за миг се опита да отгатне чувствата на Патрик, после прекоси двора. Патрик искаше да гледа в друга посока, но не можеше. Облегна се на каменната стена и започна да наблюдава.
Наистина досега не бе разкрил пред Шарлот чувствата си, а когато имаше възможност да се ожени, както му е реда в християнските страни, не го бе сторил. Може би все още беше негодник. Може би ще й се насити и ще й причини болка.
Султанът хвана Шарлот за ръката и я поведе в здрача. Патрик подскочи, спомни си какво бе направил, прелъстявайки я под сенките.
В последвалия миг обаче той се възпря. Шарлот заслужаваше сама да направи избора си, помисли той. Освен това тя сигурно нямаше да иска да остане в двореца, да живее с другите жени и да бъде повиквана като слугиня, когато султанът я желаеше.
Патрик прехапа долната си устна. Голяма част от жените бяха щастливи в харема. Имаха на разположение всякакъв лукс, а ухажването на съпруга им не беше толкова често, че да стане отегчително. Ако Шарлот се оженеше за Халиф, щеше да има бижута, каляска, одежди и дрехи…
Зарече се наум да й купи перлена или може би диамантена огърлица, ако избереше да остане с него. На острова нямаше да има нужда от каляска, но можеше да й построи лодка. Да, една красива баржа, достойна за една съвременна Клеопатра.
Докато наблюдаваше, Шарлот изникна от тъмнината и се приближи с твърда стъпка.
— Халиф обеща да се ожени за мен — каза тя с тържествена тежест, която не бе очаквал. — Имате ли нещо да кажете, г-н Тревърън?
Патрик зяпна за миг, след което вбесен прошепна:
— Разбира се, че имам какво да кажа! Искам те при мен, където ти е мястото.
— Достатъчно, че да се ожениш за мен?
— Ние сме бракосъчетани.
— Тук да, но веднъж напуснали границите на Риц, ще живеем в грях.
Патрик се опита да открие следа от шега по лицето й, но тя бе съвсем сериозна.
— Не виждам причина за промяна на нещата — каза й той. — Споразумението ни беше добро досега.
— Но вече не е — отвърна Шарлот. — Освен, ако не обещаеш да се ожениш за мен пред проповедник или свещеник. В противен случай оставам.
— Не може сериозно да мислиш това — предизвика я Патрик, но беше ядосан, защото съзнаваше, че тя ще победи. — Ти мразиш двореца. Дори като кадъна ще бъдеш една от няколкото…
Шарлот го прекъсна с красноречива въздишка.
— Не ще трябва да живея тук. Халиф обеща да ми купи къща в Париж и да уреди магистър официално да ни бракосъчетае.
Лицето на Патрик пламна от гняв. Халиф не бе му казал, че ще установи Шарлот в Париж и че ще й предложи официална женитба.
— Защо?
Шарлот препречи пътя му.
— Боят нищо няма да реши — каза го с тон, който едва не го накара да я хване за гърлото — освен това, ако нападнеш султана, хората му ще играят крикет с главата ти. Имам ли обещанието ти или не?
Според Патрик това бе изнудване, но някакъв добър инстинкт го предупреди да се съгласи.
— Добре. Обещавам. Ще се оженим колкото се може по-скоро.
15
Най-после са в открито море, помисли си Шарлот, застанала близо до носа на „Чародейка“. Мъгливият, солен въздух беше като лекарство и даже клатенето под краката й докато стоеше на палубата създаваше приятно усещане. Не се обърна, за да види двореца. Той дълго щеше да остане запечатан в съзнанието й.
Патрик застана до нея, подпиращ се с ръце на перилата, а вятърът рошеше гарвановата му коса.
— Имаш изненада в каютата — каза той.
