сега мислиш само за себе си? Не си го правил досега.
— Не съм длъжен да ти давам обяснения — сряза го Диабло. — Подписал си договора, знаеш какви са правилата. Екипажът получава пай от плячката, след като капитанът и офицерите вземат своя дял.
— Там нищо не е речено за женските — промърмори Едноокия и се обърна към останалите за подкрепа. — К’во ще кажете, Дейви, Кръвопиец, Змия? Нъл тъй?
Изброените мъже нервно пристъпяха от крак на крак. Макар и склонни да се съгласят с Едноокия, те се страхуваха от Диабло и от свирепия турчин прекалено много, за да го подкрепят открито.
— Значи разправията е между мен и теб, Едноок — обяви Диабло, а в гласа му се усещаше закана. — Жената е за мен. Ще ме предизвикаш ли заради нея? Вече отстъпих моя дял от плячката на екипажа като компенсация. Запазвам жената за себе си и ще отстоявам правата си.
Едноокия очевидно се колебаеше да се противопостави на Диабло. Капитанът бе силен и находчив мъж, ловък борец и отличен началник — справедлив и грижовен към екипажа, но при необходимост беше строг. Под умелото му ръководство бяха задигнали доста плячка и винаги я бяха разпределяли по равно. Едноокия знаеше кога трябва да отстъпи и благоразумно реши да изчака друг момент. Рано или късно Девън щеше да му падне в ръцете, нищо че като свърши с нея, ще трябва да я убие, за да й попречи да го издаде.
— Дръж си жената, Диабло и със здраве да я ползваш — обади се най-накрая Едноокия. — От твоя дял шъ си зема толкоз курви в Насо, че съ чудя как шъ ги оправя сичките.
Той се извърна и се отдалечи със залитаща походка. Останалите пирати се заловиха отново със задачите си и напрежението се разсея.
Само Кайл и Акбар останаха до Диабло всеки готов да се притече на помощ на капитана. Ако се наложи, щяха предано да се бият за Диабло.
— Знаех, че жената ще ни навлече неприятности — промърмори Акбар, втренчен враждебно в Девън. Очевидно огромният турчин не гледаше с добро око на жените, просто не ги намираше за достатъчно достойни за Диабло, когото смяташе за ненадминат.
— Трябваше да я заключа — отбеляза Диабло навъсено. — Няма да повторя грешката. Съпроводи дамата до каютата ми Кайл и завърти ключа.
Сребристият му поглед прониза Девън като стоманено острие.
Кайл кимна, хвана Девън здраво за ръката и полу я отведе, полу я понесе към каютата на Диабло.
— Глупаво постъпи, момиче — смъмри я той. — Трябваше да послушаш Диабло. Ще те заключа, за да си в безопасност.
Девън внимателно се вгледа в привлекателните черти на Кайл, от всички мъже на борда на „Танцуващия дявол“ — той най-малко приличаше на пират. Висок и широкоплещест, с червеникава коса и гладко избръснат, лейтенантът будеше повече доверие от останалите, включително и от Диабло. Изключено е такъв мъж да няма някои благородни качества, мислеше Девън. Хрумна и да се обърне към него за помощ.
— Безопасност! — присмя се Девън подигравателно. — Как мога да съм в безопасност, когато съм в ръцете на кръвожаден пират?
— До този момент — отбеляза Кайл, — макар да рани Диабло, не си пострадала. Само това е достатъчно, за да те убеди в добрите му намерения.
— Къде ме водите? Диабло обеща да ме остави на брега.
— Бурята ни отнесе прекалено навътре в океана и това сега е невъзможно, момиче. Ще трябва да получиш отговорите си от Диабло. — Кайл се обърна готов да си тръгне.
— Кайл?… Нали така се казваш — обади се Девън плахо.
Той застана с лице към нея и кимна.
Девън облиза устни — изведнъж се оказа, че са пресъхнали. Надяваше се, че не се е излъгала в характера на Кайл.
— Моля те да ми помогнеш. Знаеш, че Диабло ме отвлече. Увещай го да ме остави, където и да е на брега и аз ще съумея да се прибера у дома. Ще се погрижа да бъдеш богато възнаграден.
— О, момиче, няма как да ме подкупиш — каза Кайл и същевременно изпита голямо съжаление. Девън изглеждаше така привлекателна, щеше му се да може да й помогне, но за нищо на света не би направил каквото и да било против волята на Диабло. Макар Диабло да бе известен пират и на моменти да беше безжалостен и дори жесток, малцина познаваха другата, благородната страна на характера му. Кайл бе почти сигурен, че Девън няма да пострада.
— Тогава да не ти губя повече времето — отсече Девън. Тя нарочно се обърна така, че да даде възможност на Кайл да види прелестните й задни части. Кайл се ухили, доволен от гледката и напусна каютата. Заключи, както му бе наредено.
Девън гневно сновеше напред-назад из помещението. Все някак ще се измъкна, повтаряше си тя и когато това стане, Диабло ще проклина деня, в който ме е видял. Където и да я отведе, Уини и баща й ще я открият. А когато спипат този окаян мошеник, най-после той ще си получи заслуженото.
Глава четвърта
По-късно Дървения крак поднесе на Девън не особено апетитно ядене. Излезе, без да каже дума и заключи след себе си. Стъмни се, Девън запали лампа и зачака следващия ход на Диабло. Нямаше откъде да знае, че е решил да спи в каютата на Кайл: беше й прекалено ядосан, за да остане насаме с нея. Тя бе предизвикала избухливия му нрав и той се опасяваше да не й извие врата, ако се окажат сами. Свита на койката, облечена, най-после Девън потъна в неспокойна дрямка.
Отнесена в царството на сънищата, не чу как ключът се завърта и пантите изскърцват при бавното отваряне на вратата. Лампата още светеше и Едноокия се ухили сластно, щом здравото му око зърна заспалата жена.
Трябваше му известно време да се сдобие с ключ от каютата, но Едноокия се смяташе за по-умен от другите. А и се оказа до Диабло, когато капитанът повери ключа си на Дървен крак — съобщи му, че тази вечер ще спи в каютата на Кайл и му нареди да отнесе храна на Девън. Пиратът бе твърде възрастен и Диабло не допускаше, че ще посегне на момичето. Достатъчно беше на вечеря Едноокия да покани Дървен крак да си разделят бутилка ром, която си имаше в запас и да отмъкне ключа, щом старият моряк се насмука достатъчно, за да забележи какво става.
Едноокия изчака всички да заспят. Решението на Диабло да смени леглото си предизвика презрението му. Може пък раната на капитана да е така болезнена, че да не е в състояние да се наслади напълно на жената и да изчаква по-удобен момент, гадаеше Едноокия.
Едноокия се вмъкна в каютата, тихо затвори вратата зад себе си и свали мръсния шал от врата си. Възнамеряваше да го натика в устата на Девън, за да й попречи да вика. Стъпките му го отведоха до леглото, където се спря, за да разгледа пленителните й форми.
Девън се раздвижи неспокойно. Нещо пречеше на съня й. Нещо заплашително. Дали Диабло най-после не се бе появил, за да я накаже за неподчинението й? Тя бавно отвори очи и съзря мръсния едноок пират, надвесен над нея. Отвори уста, готова да изкрещи.
Диабло внезапно се събуди. Накани се да стане, но острата болка от раната го принуди да се облегне обратно на възглавницата. Минаха няколко изпълнени с агония минути преди най-сетне да успее да се изправи. Прокраднал се лунен лъч падаше върху спящото тяло на Кайл. Всичко е наред тук, помисли си Диабло и се зачуди какво го е извадило от дълбокия му сън. В следващия момент се сети. Някъде в подсъзнанието си бе уловил мълчалив зов за помощ. Девън! Нима толкова се бе нагодил към малката дива котка, та усеща мига, в които нещо я застрашава?
Въоръжавайки се с късата сабя и пистолета, Диабло крадешком тръгна по обляната в лунна светлина палуба към кърмата, размени няколко думи с моряка на вахта — онзи го увери, че всичко е наред. Готвеше се да се върне в леглото, ала попадна на Дървен крак, заспал в пиянски унес. Първоначално не се впечатли, но след това го обхвана ужасяващо предчувствие. С гъвкавостта на пантера Диабло се извърна и се отправи към каютата си. Сърцето му биеше лудо и всичките му изострени сетива инстинктивно усещаха опасност.
Диабло отвори вратата и нададе гневен вик — точно в този миг Едноокия посягаше към Девън. Очите й
