Нежните вежди на Тара се издигнаха въпросително, докато присвитите й черни очи наблюдаваха Девън.
— Девън, Тара е моята икономка — представи я Диабло и продължи: — А това е лейди Девън Чатам, твоята нова господарка. Ще изпълняваш всичките й желания, докато е тук като моя гостенка. Нищо няма да й бъде отказано. Единствено не може да напусне острова без мое разрешение.
Девън го дари с мрачен поглед, едва сдържайки гнева си. Как смее Диабло да й диктува живота! В следващия миг, сещайки се за доброто възпитание, кимна към Тара, като отново се зачуди какви са отношенията между туземката и красивия пират.
Тара бе потресена, когато видя Диабло с Девън. Работеше при него от няколко години и през цялото време той не бе представял никоя жена в къщата като господарка, макар Тара да знаеше, че цяла върволица, между които и Скарлет, са готови на убийство, за да постигнат подобна чест. И сега, ненадейно, той води господарка! Вярно Девън бе голяма красавица и очевидно аристократка, но какво общо има Диабло с такива жени? Схвана, че Диабло чака да види реакцията й. Тара изрече единствено възможното:
— Добре дошла, милейди. Моля влезте. Сигурна съм, че имате нужда да отдъхнете, докато приготвя нещо разхладително за пиене. Ако нещо не е според желанието ви, милейди, само ми кажете и ще се разпоредя.
Доволен от думите на Тара, Диабло взе ръката на Девън и я въведе вътре. Гордостта от дома му бе изписана върху изразителните му черти. И щом влезе, Девън разбра защо. Стаите бяха големи, просторни и слънчеви. Нежен бриз повяваше през отворените прозорци и леко поклащаше дантелените пердета. Мебелите бяха великолепни и Девън се зачуди колко кораба е ограбил Диабло, докато ги набави. Повечето бяха френски по направа, а красивите английски допълнения само подчертаваха прелестта им. Величествено стълбище се издигаше в единия край на централната зала.
— Покажи на Девън предната стая за гости — нареди Диабло — и поръчай вана за двама ни. Сандъците й пристигат с каруцата.
— Разбира се — прие Тара и се обърна към Девън: — Следвайте ме, милейди.
Девън се поколеба, тъй като не искаше да остане насаме с любовницата на Диабло.
— Върви, скъпа — подкани я Диабло и леко я подбутна. — Тара ще се погрижи за теб.
Преди да последва жената, Девън се обърна и каза:
— Къщата ти е прекрасна, Диабло.
— Искам да си щастлива тук, Девън. Такава обстановка е подходяща за красотата ти.
Засрамена, че Тара чува думите на Диабло, Девън отвърна хладно:
— Не очаквам да се задържа тук достатъчно дълго, за да оценя напълно твоя остров.
Фръцвайки се, тя последва малко озадачената Тара нагоре по стълбището.
Стаята, предназначена за Девън, съдържаше всичко, от което имаше нужда или мечтаеше. Искрено се изненада, че очевидно е била обзаведена за вкуса на дама. Легло с балдахин от бледосини завеси заемаше централно място в просторното помещение, изпълнено с деликатни бели и златни френски мебели. Сини дантелени завеси се полюляваха леко от бриза и докосваха облепените със синьо-златисти тапети степи. Плътният турски килим заглушаваше стъпките й, Девън забеляза, че има още две врати и се озадачи дали и двете водят към будоари.
— Харесва ли ви, милейди? — попита Тара напевно.
— Чудесна е! — призна Девън.
— Диабло ще е доволен.
— Не ме интересува дали Диабло ще е доволен, или не.
— Не… разбирам — учуди се Тара. Жената на Диабло не изглеждаше кой знае колко щастлива, че е на Рай. Не знаеше ли тя, че е чест да бъдеш избрана от Диабло?
— Не ти е ясно, нали? Ти любовница ли си на Диабло? — изтърси неочаквано Девън, прекалено любопитна, за да се въздържи.
Гъстите черни мигли, които скриваха очите на Тара, се стрелнаха нагоре — в никакъв случай не бе очаквала подобно грубо предположение от страна на Девън.
— Диабло ли ви каза?
— Диабло каза, че си негова икономка, но аз не съм нито сляпа, нито глупава.
Загриженост се изписа на хубавото лице на Тара.
— Няма защо да се страхувате от мен, милейди — увери я Тара, а същевременно се питаше дали Диабло е намекнал на Девън, че са любовници. Докато не разбере от Диабло, какво точно трябва да знае Девън, Тара реши да мълчи. Първо ще поговори със загадъчния си господар.
— Може би Диабло най-добре ще отговори на въпроса ви — продължи тайнствено Тара. — Ще отида да се погрижа за ваната.
Банята се оказа особено освежителна. Усещането от парфюмираната вода по гладката й кожа бе изключително приятно. Девън въздъхна доволно, затвори очи и отпусна глава върху ръба на ваната. Сандъкът с дрехите бе пристигнал преди малко и сега Тара разпределяше съдържанието му. Изведнъж Тара хвърли поглед към една от вратите, които Девън тепърва имаше да изследва накъде водят, кимна и безшумно напусна стаята.
— Подай ми хавлията, Тара — рече Девън и протегна ръка все още със затворени очи. Улови меката материя между пръстите си, с неохота отвори очи и се изправи грациозно на крака. Усети присъствието му доста преди той да проговори.
— Грехота е да се покрива цялата тази красота.
Девън ахна.
— Диабло! Какво правиш тук? Къде е Тара?
— Излезе. Отпратих я.
— Какво ще си помисли? Как смееш да нахлуваш в покоите ми?
— Няма особено значение какво ще си помисли Тара — призна Диабло. Плащам й добре, за да изпълнява заръките ми, а освен това ми е напълно предана. Това е моят дом и вратите не са затворени за мен. Ходя, където и когато поискам.
Девън се тресеше от безмълвен гняв и притискаше хавлията към гърдите си, сякаш бе щит. Усмивката на Диабло стана още по-широка, той измъкна пешкира от ръцете й.
— Излез от ваната, скъпа — подкани я той. — Готвачката ни е приготвила лек обяд.
— Напълно съм в състояние да се избърша и сама — сряза го Девън високомерно. Опитите обаче да изтръгне пешкира от ръцете му се окачаха безплодни.
— Принуждаваш ме да прибягна до сила — въздъхна с престорено съжаление Диабло, сграбчи Девън през кръста и с лекота я извади от ваната.
Остави я на крака за няколко минути започна да оглежда внимателно голото й тяло, а тя стоеше поруменяла от свян.
— Всичко в теб е съвършено — обяви той с удоволствие.
Малки капчици вода проблясваха по кожата й и се стичаха от кораловите зърна на гърдите й. Гъстата златиста окосменост между краката й бе навита на буклички и криеше съкровището, което Диабло така мечтаеше да изследва. Въздъхвайки дълбоко, той пристъпи към нея и започна да я подсушава бавно с мекия пешкир. Нито едно кътче от тялото й не убегна от вниманието му, докато той с любещо внимание докосваше треперещата Девън.
Това простичко занимание бързо се превръщаше в почти неизпълнима задача и той затвори очи, за да потисне избликналите чувства. Вдъхваше сладкия й аромат и това го измъчваше. Сърцето му биеше лудо и ръцете му се разтрепериха.
За свое огорчение Девън не оставаше напълно безразлична към бавните проучвания на Диабло, нито към досега на ръцете му. Усети, че започва бавно да се разтапя и костите й сякаш омекнаха. Той се бе изкъпал и избръснал току-що, и свежото му излъчване я пленяваше. Мекият дъх от благоухание и тютюн в комбинация с естествения му мъжки аромат само я въвличаше по-навътре в съблазнителната му мрежа. Направо хипнотизирана, тя не оказа никаква съпротива, когато Диабло докосна устните й със своите. Устните му бяха твърди и дирещи, а езикът му бързаше да вкуси нейната сладост. Притискайки я силно, той я дари с множество целувки по устата, брадичката и шията. Дълбоко стенание се откъсна от Девън — усети, че се разтапя и е готова, да изпълни всяко негово желание.
