да запази разсъдъка си. Непрекъснато го умоляваше да й разреши да се върне при баща си, но Диабло не щеше и да чуе, и не й обещаваше нищо.
Много от времето на Диабло отиваше по задължения около кораба и екипажа. Когато отсъстваше, той винаги внимаваше да остави нареждания на някого, комуто имаше доверие — обикновено на Акбар — да пази Девън. В същото време Девън бе абсолютна господарка на дома му и нейните желания се изпълняваха от цялата прислуга. Тара всекидневно се консултираше с Девън относно менюто и по всякакви домашни проблеми.
Икономката на Диабло, макар и с неохота, се отнасяше към Девън с подобаващото уважение, след като господарят й обясни каква е ролята на Девън в живота му. Тя беше не само красива, но и проницателна, скоро забеляза, че Девън е нещо повече от любовницата Диабло. Никога досега не бе виждала господаря си така увлечен по жена, но в същото време за Тара бе очевидно, че Девън не се радва на привилегированата си позиция и жадно очаква деня Диабло да й разреши да се прибере в Англия. Тара обаче сериозно се съмняваше дали ще настъпи такъв ден и реши, че е доста интересно да наблюдава, какво ще излезе от разиграващата се на Рай драма.
Същевременно на Тара й бе приятно свирепият Акбар да се навърта наоколо. Бе впечатлена от огромния турчин, макар той рядко да я забелязваше. Може би този път щеше да успее да открие какво го е направило така несговорчив по отношение на жените и ще се опита да го промени.
Мина близо месец и Диабло уведоми Девън, че ремонта на „Танцуващия дявол“ е приключил, време е да се срещне с Льо Ватур в Насо и да върне Кайл на Рай. Бе им предоставил достатъчно време да продадат плячката в американските колонии.
— Дано да ти липсвам, скъпа — пожела Диабло с копнеж. — На мен ти със сигурност ще ми липсваш. Следващите два дни ще ми се сторят цяла вечност.
За голяма своя изненада Девън откри, че измамният дявол, пленил чувствата й, наистина й липсва. Сърцето й биеше лудо, когато след два дни той се завърна на Рай. Той бе в много добро настроение, доволен от сделката с Льо Ватур, тъй като бе осигурил едно малко състояние за себе си и екипажа. Съобщи на Девън, че Кайл ще се присъедини към тях на вечеря.
В желанието си да зарадва Диабло, Девън се приготви особено внимателно. Не можеше да си отговори защо държи да изглежда добре, но двата дни без Диабло й се сториха безкрайни.
Сред роклите, осигурени от Диабло, имаше една от прекрасна тюркоазна коприна и Девън още не я бе обличала. Първоначално й се видя прекалено тържествена, но бързо откри, че е идеална за случая. Къси буфан ръкави, разположени ниско на разголените й рамене, плътно прилепнало бюстие и широк волан на полата подчертаваха съвършено фигурата й. С помощта на Тара русите й къдрици бяха вдигнати в красива прическа. Когато влезе в трапезарията и Диабло, и Кайл се прехласнаха.
Вечерята премина в приятна и весела атмосфера, но бе очевидно, че Диабло не вижда нищо, освен Девън. Сребристият му поглед я изпиваше с копнеж и той мечтаеше да останат насаме, за да й покаже колко я желае. Почти със съжаление помоли Кайл да забавлява Девън известно време, за да оправи някои подробности около разпределянето на приходите от току-що продадената плячка. И потъна в кабинета си с обещанието, че няма да се бави.
— Как я караш, момиче? — попита Кайл, а тъмносините му очи сякаш проникнаха до дъното на душата й.
— Горе-долу — последва лаконичният й отговор.
— Щастлива ли си на Рай?
— Толкова, колкото може да е щастлив затворник.
— Изглеждаш възхитително. Очевидно Диабло не те е наранил. Не е ли споменал колко е откупът за теб? Ремонтът на „Танцуващия дявол“ приключи и скоро ще поеме по моретата. Екипажът вече се насити на сушата, пиратите са нетърпеливи да се захванат със занаята си.
— Диабло не отваря и дума да напусна Рай — обясни Девън и усети как се разгневява. — Докога възнамерява да ме държи в плен? Какво ще стане с мен, след като замине? Искам да си отида вкъщи, Кайл. Защо не ме пуска? Или да иска откуп за мен? Не желая да съм негова любовница.
Без Кайл и Девън да подозират, Льо Ватур, застанал пред отворения прозорец, подслушваше техния разговор. След като Диабло и Кайл напуснаха Насо, той налетя на Скарлет в странноприемницата „Колелото на съдбата“ и бе принуден да изслуша всичките й закани за мъст. Колкото по-дълго я слушаше, толкова повече се убеждаваше, че със съдействието на Скарлет може да отвлече Девън от Диабло и така да отмъсти за убийството на Черния Барт. Пъклен план назря в главата му и Скарлет с радост се съгласи да помага.
Не се наложи Льо Ватур да увещава дълго Скарлет: тя издаде тайната как се стига до Рай и обеща съдействие, за да отвлече красивата пленница на Диабло. Льо Ватур се надяваше, че след съвместната разпродажба на плячката, Диабло ще го покани на Рай, но вече бе наясно, че капитанът е прекалено предпазлив, за да сподели тайната си с човек, на когото няма пълно доверие. Следователно ще трябва хитрост, за да победи умния дявол.
Льо Ватур пое от Насо часове след Диабло. Благодарение на указанията на Скарлет откри процепа в кораловия риф и успя да премине само с няколко драскотини по корпуса, но вместо да насочи „Победа“ нагоре по ръкава към скритата лагуна, хвърли котва при устието и под прикритието на тъмнината доплава до селото с малка гребна лодка. Скри я в буйната растителност надолу от плажа, използва сенките на дърветата и стигна незабелязано до къщата на Диабло, за която също знаеше от Скарлет. Именно така се озова пред прозореца и сега слушаше разговора. Ако планът му мине без засечка, съвсем скоро Девън щеше да е в ръцете му, а Скарлет ще остане за Диабло. Той не разкри пред нея най-хубавата част от намеренията си — подозираше, че Скарлет никога не би се съгласила да му помогне, ако узнае, че Диабло ще загине.
Льо Ватур чу думите на Девън, които се оказаха не само изненадващи, но и много полезни. Той си представяше, че Девън е при Диабло доброволно, независимо от твърдението му, че я държи за откуп. Всъщност Льо Ватур сериозно се съмняваше Диабло да е искал откуп от богатото семейство на Девън.
Кайл онемя от избухването на Девън и гневния тон, с който се нарече любовница на Диабло. Нямаше представа какво да каже, за да я утеши или да смекчи срама й от онова, което Диабло й бе сторил. Не биваше да залага своя дял от плячката срещу способността на Диабло да прелъсти Девън, тъй като темпераментният му приятел неведнъж бе доказвал, че жените не могат да му устоят. Не се наложи нито да извини, нито да осъди поведението на Диабло, защото Девън, разплакана, се извърна и побягна към тъмнината навън. Кайл не я последва, остана, за да поговори с Диабло за положението на Девън. След като възнамеряваше да се върне към моретата, редно бе да изпрати Девън обратно у дома при семейството й.
От тъмните сенки пред прозореца Льо Ватур наблюдаваше с неприкрито задоволство как Девън напусна къщата. Точно на такава вероятност се надяваше. Бе чул как Диабло ги напусна по-рано вечерта и го видя да влиза в кабинета, предположи, че Кайл скоро ще го последва. Льо Ватур ликуваше, когато Кайл направи точно това.
Самата Девън не спря до верандата. Поглеждайки през рамо, остана доволна, че Кайл не я последва и продължи по пътеката към селцето. Недостатъчно смела обаче, за да продължи сама разходката си, тя спря неочаквано, задъхана от напрежение. Нима никога нямаше да й позволят да напусне това място? Дали баща й не мисли, че вече е умряла? Или обикаля и я търси, притеснен за съдбата й, без да полага достатъчно грижи за себе си? Той не бе в първа младост и Девън си помисли с тревога, как ли се е отразило върху здравето му нейното отвличане.
Девън погледна с копнеж към окъпания в ярка лунна светлина кораб на кея. Ако някога успее да напусне жива това място, щеше да си спомня за спокойната красота на острова до края на дните си. Захласната от танцуващите лунни лъчи по водната повърхност и по люлеещите се палми, не долови леките стъпки зад гърба си.
— Впечатляваща гледка, нали ma chere?
Девън сепнато се извърна.
— Льо Ватур! Господи! Как попадна тук? Знае ли Диабло, че си на острова? Мислех…
— Забрави за Диабло! Толкова ли се страхуваш от него, ma chere? Не бих се отнесъл така долно с теб,
