— Кокали Господни! Девън, не мога да ти се наситя — прошепна със затруднение Диабло. — От онази нощ в „Колелото на съдбата“ не мисля за нищо друго, освен да те любя отново. Желая те, скъпа, и виждам, че и ти ме желаеш.
Думите му сякаш я заляха със студена вода.
— Не ме докосвай! — вместо да го прегърне нахвърли се тя. Ръцете й забарабаниха по гърдите му. — Не те искам. Никога няма да позволя да направиш онова с мен отново. Само съпругът ми има право.
— И как възнамеряваш да ме спреш? — устните на Диабло се разтегнаха в широка хищна усмивка. — Накарах те веднъж да ме желаеш, мога да го направя пак. Забрави за годеника си и се съсредоточи върху това да ми доставиш удоволствие.
— Следващия път няма да бъда така склонна — увери го Девън разпалено. — Не съм толкова наивна, за да бъда съблазнена от ласкави думи.
В отговор Диабло я взе на ръце, отнесе я до леглото и я метна върху меката постеля. Застанал на колене над нея той я притисна с тежестта си.
— Предай се, скъпа — помоли той настойчиво. — Ще те любя независимо дали искаш, или не.
— Тогава направи го — предизвика го Девън, застивайки неподвижно под него. — Свършвай си работата.
Диабло не помръдна. Не, няма да я обладае насила. Ще я накара и тя да го желае, ще й докаже, че тя има не по-малко нужда от него. Той разтвори краката й и наведе глава между тях. Ръцете му топли и уверени галеха прасците и бедрата й, опипваха гърдите й, корема й се връщаха върху бедрата. Девън затаи дъх и й се искаше да заповяда на тялото си да не отвръща на ласките, но никак не успяваше.
Той посвети доста време на гърдите — разтъркваше зърната между пръстите си, мачкаше меките възвишения и накрая с уста пое напъпилите зърна. Клекнал между разтворените крака на Девън, лицето на Диабло стана решително, а очите му стоманено студени и безмилостни. За миг той се превърна в непознат за Девън мъж — един застрашителен мъж, който събуждаше нещо непознато и примитивно у нея.
— Кит, недей… — Девън несъзнателно промълви забраненото име. Отчаяно се опита да събере краката си, но той й пречеше, като нежно милваше меката, топла пъпка.
— Шшшт… Няма да те нараня — прошепва той нежно и най-накрая получи очакваната реакцията. Искаше обаче много повече.
Девън се опита да се дръпне, когато той склони глава и я целуна между краката. Усещането от горещата му влажна уста събуждаше желание, каквото досега не бе подозирала, че може да изпита.
— Не… Не бива…
Бе шокирана от действията — му хрумна й, че ще загуби разсъдъка си. Устата му бе като прът за жигосване, интимните му ласки — истинско изпитание, тя гореше от плам, ала не спираше да се съпротивлява на еротичното му въздействие.
Диабло я сграбчи за бедрата и я придърпа към себе си, езикът му продължи нежната атака. Усещайки вътрешната съпротива на Девън, той я успокои:
— Не се страхувай, скъпа. Дай ми го.
И пак подхвана любовното изтезание езикът му търсеше, галеше, навлажняваше нейната пъпка с опитна последователност.
— Кит…
Произнесе името му и остана задъхана, докато екстаза я обземаше и я караше да трепери, готова за радостното освобождаване. Възвърна за миг сетивата си, за да открие, че Диабло, вече без дрехи, е наведен над нея, а твърдият му член иска да влезе в нея.
— Девън, ти малка вещица такава. Какво направи с мен? Изцяло съм погълнат от теб. Ако не се познавах по-добре, щях да помисля, че съм влю… — думите му внезапно, секнаха и учудване се изписа по лицето му. Онова, което почти бе признал, трябваше да бъде сериозно обмислено и затова по-добре да не го споделя.
В следващия миг всякакви мисли го напуснаха и той влезе дълбоко в нейното тяло. Влажната й топлина го обгърна точно в мига, когато смяташе, че няма да издържи повече. Потрепери от облекчение, прониквайки в нея, а дрезгавият му глас извика името й, докато ги отнасяше и двамата към рая.
Глава осма
— Скъпа, нараних ли те?
Сподавените хлипания на Девън нарушиха еуфорията на Диабло и предизвикаха неприятна нотка към иначе един блажен момент.
— Мразя те! — възкликна тя. — Исках това никога да не се повтори. Обещах си да не го допусна.
— Ако ще ти олекне, мога да ти кажа, че нямаше никакъв шанс срещу мен, скъпа. Дяволът винаги печели. Той поглъща невинни създания като теб.
— Какво ли си мисли любовницата ти?
— Любовницата ми? За кого говориш? — игриво пламъче превърна очите на Диабло в блестящи диаманти.
— За глупачка ли ме смяташ? — избухна Девън. — Видях как те гледа Тара. Може ли да си толкова груб… толкова безсърдечен?
Изненадата по лицето на Диабло бе сменена от шок.
— Смяташ, че Тара ми е любовница?
— Не е ли? — продължи да го предизвиква Девън.
— Не. Тя е икономка и това е всичко. Ревнуваш ли, скъпа?
Мисълта Девън да го ревнува, изпълни Диабло със задоволство.
— Но… Мислех…
— Няма друга жена в живота ми, освен теб, скъпа — обяви Диабло с необичайно чувствен и гърлен глас. — Когато си при мен в леглото, нито имам нужда, нито желая друга.
Тръпки пробягаха по крехката фигура на Девън. Не й убягна с каква нежност я наблюдава той и усети как сърцето й подскочи. Наложи се да се пребори с нарастващото желание да остане близо до него и да бъде всичко, за което той копнее. Въпреки отвратителния си занаят и влудяваща арогантност, Диабло отключи дълго таени в сърцето й чувства. Защо Уинстън не успя да събуди тази страст? Отговорът бе прост: скромният чар на годеника й не можеше да се сравнява със страхотната привлекателност на дявола. Въздухът около него бе наелектризиран от магнетизма, който той излъчваше.
Въпреки всичко, дълбоко в сърцето си, Девън си даваше сметка, че ще продължи да търси пътища да избяга, независимо от нечестивата си привързаност към пирата. Бъдещето й бе с Уинстън, те са от едно тесто, а не с преследван от закона мъж, извършил всички възможни престъпления. Беше ясно като бял ден, че един ден Диабло ще увисне на въжето и Девън се молеше да не бъде свидетел на това.
— Студено ли ти е, скъпа? — попита Диабло грижовно, стаил надежда, че й е подействал по същия ничии, както тя на него. Преди Девън да намери подходящ отговор, той я придърпа плътно към себе си и я обгърна с ръце. — Обожавам да те докосвам. — Ръцете му продължиха да изследват възвишенията и вдлъбнатините на тялото й. Ти ме зареждаш с енергия да те любя непрекъснато. Никак не се уморявам, когато си в ръцете ми.
— Не отново, нали?! — възкликна Девън изненадано. — Не можеш.
— Сега ще видиш — усмихна й се Диабло хищно. — Каквото и да кажеш или направиш, не може да ме възпре. Нищо!
Свирепите нотки в гласа му накараха Девън да изтръпне от страх. Той бе обещал нещо, което в бъдеще многократно щеше да си припомня.
Отчаяние започваше да обзема Девън, защото дните се нижеха един след друг, а за нейното освобождаване не ставаше и дума. Всяка вечер Диабло се настаняваше в леглото й и я любеше така нежно, че често предизвикваше сълзи в очите й. Колкото повече получаваше от неговите неописуеми ласки, толкова повече се опасяваше, че няма да може да се раздели с него, без да е засегнато сърцето й. Той бе смел, арогантен, безстрашен, нежен и изцяло корумпиран. Всеки път, когато посегнеше да я обладае, Девън започваше да се съпротивлява, искаше да съхрани поне една частица от себе си. Откри, че само така може
