ако беше моя. Всъщност, ти си причината да съм тук.
— Не се страхувам от Диабло — поясни Девън, припомняйки си как нежно я бе любил предишната нощ. Ако не беше наясно с положението си, дори щеше да си помисли, че той държи на нея. Караше я да се чувства защитена, харесвана: знаеше, че ако не си тръгне скоро, малката пъпчица, стаена в сърцето й, скоро ще разцъфти в любов и ще потърси разпознаване, а Девън твърдо бе решила да не се стига до там. — Как така си на Рай заради мен?
— Знам, че искаш да напуснеш Диабло — увери я Льо Ватур дръзко.
Девън зяпна от изненада.
— Ако се чудиш откъде знам — поясни ухилен Льо Ватур, — чух разговора ти с Кайл преди малко.
— Ти си подслушвал! — гласът на Девън звучеше обвинително.
— Разбира се — призна Льо Ватур суховато.
— Предполагам, не е тайна, че съм като затворничка тук — оплака се Девън с горчивина. — Ако Диабло възнамерява да иска откуп за мен, все още не съм чула да го е сторил.
— Ако беше моя пленница, щях да те държа привързана към леглото си завинаги.
Макар и привлекателен на вид, този пират въобще не приличаше на Диабло. У Льо Ватур Девън долавяше жестокост, каквато липсваше при Диабло. Изчервявайки се силно, Девън се извърна от разголващия поглед на Льо Ватур.
— Моля те, остави ме сама.
— Позволи ми да ти помогна, ma chere — подкани я французинът с дрезгав шепот. — Довери ми се и аз ще те отведа обратно в Англия, щом истински го желаеш.
— Да ти се доверя? Та аз едва те познавам. Как да ти се доверя?
— Искаш да напуснеш това място, нали?
— Аз… Да, разбира се.
— Корабът ми е на твое разположение, готов да те отведе оттук. Тръгни с мен и ще те откарам в Англия.
Тъмнината прикриваше хищния блясък в тъмните му очи.
— Да тръгна с теб? Не бих могла… — думите й заглъхнаха, тя размишляваше върху предложението на Льо Ватур.
Първоначално й се стори нелепо да тръгне със скандалния пират. Така щеше да попадне от ръцете на един похитител в ръцете на друг, но в същото време отчаяно искаше да се откъсне от Диабло и пагубното му въздействие върху нея, преди да загуби завинаги разсъдъка си. В никой случай Льо Ватур не изпълваше човек с доверие, но Девън реши да го изслуша, за да узнае какво точно е намислил.
— Защо си склонен да ми помогнеш? Какво ще спечелиш от това?
— О, ma chere, бих казал доста, ако баща ти е склонен да развърже кесията си заради теб. Доколкото знам, не му липсват средства.
Девън кимна с разбиране.
— Както добре знаеш, баща ми е граф на Милфорд и гарантирам за изключителната му щедрост към човека, който ме отведе обратно в Англия невредима и недокосната — подчерта тя.
— Защо ще нараня една толкова красива дама? — Льо Ватур опроверга бодро съмненията й. — Особено след като тя ще ме направи богат.
— И обещаваш да нямаш никакви други претенции към мен? — продължи да разпитва Девън.
— Претенции, ma chere? Искам да ти припомня, че съм французин и джентълмен — заяви той оскърбено, изпъчил гордо гърди.
Девън дълбоко се съмняваше дали пиратът знае точното значение на тази дума.
— Кога ще тръгнем?
Тя погледна към плажа — на лунната светлина се очертаваше единствено силуетът на „Танцуващия дявол“. Къде ли е корабът на Льо Ватур? Как е открил пътя до Рай?
— Скоро, много скоро. Носи се мълва, че три испански кораба, претъпкани със злато и сребро, наскоро са тръгнали от Флорида. — Само част от тази информация отговаряше на истината. — Споменах го на Диабло, когато се срещнахме в Насо и той изрази голямо желание да прибере съкровището. Неговият кораб е в отлично състояние, а екипажът му — нетърпелив да се върне към моретата, докато „Победа“ не е готов да тръгне срещу испанците.
Девън бавно премисляше думите на Льо Ватур и се чудеше доколко може да му се довери. Знаеше, че я намира за привлекателна, но дали алчността му надминаваше похотта му? До този момент не бе сторил нищо, за да я разтревожи, само й бе предложил да я измъкне от острова срещу пари. Ако по някакъв начин я нарани ще направи така, че баща й да узнае и ще откаже да го възнагради. И все пак…
— Махни тази загриженост от лицето си, ma chere — посъветва я Льо Ватур, сякаш прочете мислите й. — Няма да те нараня по никакъв начин.
— Къде е корабът ти? Да не би да знаеш друг вход за Рай? — продължаваше да задава въпроси тя объркана.
— Остави подробностите на мен — успокои я Льо Ватур. — Ще бъда тук, когато му дойде времето.
— Но как…
— Девън, там ли си?
— Диабло! — прошепна Девън предупредително. — Знаеш, че никога няма доброволно да се съгласи да ме пусне.
— Остави всичко на мен. Трябва да тръгвам сега. По-добре е да не ме види. Ако наистина искаш да напуснеш Диабло, в никакъв случай не му споменавай за моето появяване тук. — С ловкостта на лисица Льо Ватур изчезна в храстите. — Ще намеря начин да се свържа с теб, ma chere. Бъди готова.
— Какво правиш тук сама, скъпа? — попита Диабло, изпълнен с подозрения, когато откри Девън на върха на хълма. — Сама си, нали?
— Разбира се, ако не броиш луната и звездите.
— Нощта наистина е изключително красива. Нищо чудно, че си излязла да се поразходиш.
Пристъпи към нея, прегърна я изотзад и опря брадичка на русата й глава.
— Сделката ти с Льо Ватур доходна ли се оказа? — попита Девън небрежно.
— По-доходна отколкото очаквах. Разбира се, присъствието на Кайл подсигури честното поведение на Льо Ватур. Доходите са добри и даже, след като Льо Ватур си взе своето, моряците ми ще останат доволни от сделката.
Той не спомена, че собственият му дял ще се обогати с този на Кайл, макар да не възнамеряваше да задържи целия пай на приятеля си въпреки спечеления облог. Кайл го смъмри строго, че използва Девън за свое удоволствие. Тогава Диабло му призна колко е влюбен в Девън.
— Значи на Льо Ватур все пак може да се има доверие? — продължи Девън своето разследване, прекъсвайки размишленията на Диабло. Тя се надяваше, че отговорът ще разсее съмненията й относно французина.
— Само отчасти. — Диабло се намръщи, недоволен от внезапния интерес към пирата. — Защо проявяваш такова любопитство към Льо Ватур? Е, наистина изглежда доста привлекателно, когато се издокара, но все пак — защо?
Осъзнала грешката си, Девън бързо подхвърли:
— Изобщо не ме интересува. Говорех, колкото да поддържаме разговор.
— Когато си в прегръдките ми, разговорът е последното нещо, което желая — сподели Диабло, целувайки я по врата. — Хайде да влезем вътре, скъпа. Кайл се оттегли, а аз цяла вечер мечтая да те съблека. Признавам, роклята ти седи великолепно, но по-голямо удоволствие ще ми достави, ако я махна заедно с всички финтифлюшки, които прикриват красотата ти.
Девън рязко си пое дъх. Гласът му бе нисък и хриплив — най-чувственият, който бе чувала досега. Колко пъти само се бе заклевала да устои на унищожителния му чар, но решенията й се стопяваха при появата на бурните, спонтанни емоции. Когато той бе до нея, нищо друго нямаше значение, освен потребността да бъде докосвана и да го докосва. Нищо друго не я интересуваше, освен любовта на този жизнен мъж, който я обладаваше с дива забрава и я любеше до умопомрачение. Откритието, че отвръща на ласките му със същата дива самозабрава, бе достатъчна причина за Девън да иска да го напусне. Съвсем скоро положението щеше да стане неспасяемо и тя щеше да е обвързана с него завинаги.
