Доколкото си спомням не се разделихме особено приятелски в Насо.
— Аз не се сърдя дълго на никого — отвърна Скарлет безочливо. — А и дребните кавги не бива да пречат на деловите въпроси.
— Така е — съгласи се Диабло, но продължи да се чуди, какво е намислила Скарлет. Тя не бе човек, който с лекота ще понесе раздялата им. Диабло я познаваше и бе сигурен, че крои някакъв номер. — Е, добре. Какво те води насам, Скарлет.
— Не мога да го кажа пред любовницата ти — Скарлет кимна язвително към Девън.
— Ако говориш за лейди Девън, съветвам те да внимаваш с езика си — предупреди я Диабло. — Ела в кабинета ми. Там никой няма да ни безпокои. — А на Девън каза: — Извинявай, скъпа. Ще се върна веднага, щом разбера какво е намислила Скарлет.
— Не го чакай, милейди — подметна Скарлет присмехулно, щом Диабло напусна стаята. — Нужно ми е известно време за онова, за което съм дошла.
Дрезгавият й глас подсказваше, че зад затворените врати на кабинета могат да се решават не само делови въпроси.
— Няма значение колко време ти е нужно, Скарлет. Аз не съм пазачка на Диабло — отвърна Девън високомерно.
Девън побесня, когато Скарлет последва Диабло. Високата й фигура, облечена в тесни панталони, риза с дълги ръкави и шарено елече, изглеждаше великолепно. Щом се появи, Девън разбра, кой е „приятелят“ за когото спомена Льо Ватур. Дали внезапното пристигане на Скарлет не е свързано с Льо Ватур и плана му да я отведе от острова, зачуди се Девън.
Най-трудното за Девън бе да признае пред себе си, че се е влюбила в Диабло. Колкото й да се стараеше, вече не бе в състояние да отрече чувствата си към пирата, но, реши Девън твърдо, независимо дали го обича, иди не, тя ще напусне острова, когато Льо Ватур дойде да я вземе. Знаеше, че Диабло само ще разбие сърцето й, а Уинстън е мъж, на когото може да разчита. Тя няма нужда от сърдечните терзания, които пиратът ще й причини. Каза си, че няма значение дали Скарлет ще успее да го прелъсти и се оттегли в спалнята, за да разсъждава за нерадостното си бъдеще с човек, който завинаги ще й бъде безразличен и как ще бъде обесен онзи, когото вече обича.
— Чакам да те чуя, Скарлет — подкани я Диабло, като барабанеше нетърпеливо с пръсти по бюрото. — Кажи, какво те носи към Рай.
Преднамерено бавно Скарлет седна срещу него, кръстоса невероятно дългите си крака и го фиксира с цялата прелъстителна сила на зелените си очи.
— Разполагам с информация, която може да представлява интерес за теб.
— Каква информация? — попита Диабло остро.
— Голямата награда за връщането на лейди Девън. Графът е доста загрижен да получи дъщеря си обратно, ако съдя по размера на сумата. Корабът на Стед Бонет бе заловен преди три седмици от фрегата на флота, но вместо да го разрушат, му разрешили да отплава, за да донесе новината до Насо.
Диабло вече бе дочул мълвата, когато ходи до Насо, за срещата с Льо Ватур и Кайл. Новините бързо се разпространяваха в Карибския басейн. Системата се оказа по-добра дори от вестник, защото приказките се предаваха от кораб на кораб и стигаха до предпочитаните от пиратите пристанища.
— Да, чух.
— Какво ще правиш? Тази жена няма място сред нас. Ще ти донесе единствено нещастия, ако я задържиш. Не разбираш ли, че не е за теб? Но ти и аз ние сме еднакви, приятелю. Нито единият, нито другият изисква повече, отколкото сме склонни да си дадем. Ти си привлекателен разбойник, Диабло, и най-добрият любовник, когото съм имала.
Весела усмивка заигра по устните на Диабло.
— Не съм най-подходящият, който да отведе Девън в Англия.
— „Червената вещица“ е на твое разположение. С удоволствие ще отведа дамата при татенцето й и ще прибера парите. Не съм толкова известна, колкото теб и наградата за главата ми не е толкова голяма. Лесно мога да стъпя в Англия, за да изпълня задачата и да си отида.
— Много услужливо от твоя страна, но не възнамерявам да връщам Девън. Поне не сега, а най- вероятно никога и в никакъв случай с теб.
Гняв засенчи взора на Скарлет. Преди да прибегне към изпълнението на плана на Льо Ватур, тя искаше да даде всички шансове на Диабло да се откаже доброволно от новата си любовница. Девън сама е признала, че е пленница и чака с нетърпение да се отърве от закрилата на Диабло, но онова, което най- много изуми Скарлет, бе факта, че Диабло очевидно е увлечен по дамата и не желае да се раздели с нея. Скарлет не разполагаше с алтернатива, за доброто на Диабло тя ще трябва да се съгласи да приложи плана на Льо Ватур.
— Това ли е всичко, Скарлет? Става късно и…
— Тя може да почака — изсъска Скарлет, а гласът й бе изпълнен е отвращение. — Съжалявам, че сме се разминали преди няколко дни в Насо, но от Льо Ватур узнах, че начинанието ви се е оказало доходно. Екипажът ти готов ли е за път?
— „Танцуващия дявол“ може да поеме в момента, когато дам заповед.
— Но ти не можеш да се откъснеш от своята малка уличница така ли?
Очите на Диабло потъмняха, докато гледаше Скарлет ледено.
— Прекали, Скарлет. Недей да съдиш за всички жени като изхождаш от себе си. Девън е дама и бе невинна девойка, докато аз не я обезчестих.
Думите му само доразпалиха омразата на Скарлет към Девън. Тя щеше да направи всичко, за да спаси Диабло от самия себе си, тъй като бе уверена, че един ден Девън ще го отведе на бесилото, но сега той бе прекалено заслепен, за да го осъзнае.
— Ами ако ти кажа, че три испански кораба, препълни със злато и сребро, са съвсем наблизо?
Диабло погледна Скарлет недоверчиво.
— Откъде знаеш?
— Видях ги със собствените си очи преди два дни. Проследих ги от Флорида и знам точно къде се намират. Бих ги нападнала сама, но са добре въоръжени и не искам да рискувам кораба и екипажа си. Казвам ти го, защото ми е нужна твоята помощ. Ела с мен и ще си поделим плячката.
Вниманието на Диабло се изостри при мисълта да нападнат презрените испанци. Той вече долавяше мириса на океана и усещаше вкуса на солените пръски от вълните по устните си. Три испански кораба! Кокали Господни! Дори след подялба на плячката щеше да разполага с достатъчно, за да може да се оттегли за цял живот. Може дори да предложи на Девън… Не, смъмри се той. Девън принадлежеше към друг свят и един ден ще се завърне там. Дори безкрайната му любов към нея не е в състояние да запълни бездната, която ги разделя.
Когато за пръв път чу приказките из Насо, Диабло ги взе просто за клюки, защото никой не бе виждал трите кораба, нито пък знаеше точно къде се намират, но Скарлет нямаше причина да лъже. Нещо у Диабло обаче го предупреждаваше да внимава.
— На кого друг си споменала за това?
— На никого. За толкова глупава ли ме мислиш? Само на теб мога да се доверя, да ми помогнеш. Льо Ватур вероятно знае, но неговият кораб — „Победа“ ще бъде един месец на сух док за ремонт. Е, ще дойдеш ли с мен?
Няколко напрегнати минути Диабло внимателно премисляше предложението на Скарлет. Не за пръв път прибягваше тя до неговата помощ при подобни случаи, та защо сега да й откаже? Добре се сработваха и можеха отново да го сторят. Бяха се разделили сърдити в Насо, но очевидно Скарлет съжаляваше за прибързаните си приказки. Единственото му възражение бе, че се налага да остави Девън на Рай без надзор. Той се усмихна, когато намери разрешение и на този въпрос. Въпреки протестите, Кайл ще остане на острова, за да пази най-ценното притежание на Диабло.
— Кога тръгваме?
Широка усмивка се разля по красивото лице на Скарлет.
— Колкото по-рано — толкова по-добре, ако не искаме някой да ни изпревари, преди да ги настигнем.
