— Част от екипажа ми е в Насо — уточни Диабло. — Ако тръгна със сутрешния отлив, мога да ги подбера и да се срещна с „Червената вещица“ от западната страна на остров Ню Провиданс.
— Ще бъда там — прие Скарлет с охота. — Не си давай труда да ме изпращаш. Знам пътя.
Диабло вече бе заровил глава в някакви карти, когато Скарлет напусна кабинета, но вместо да се отправи към входната врата, тя се изкачи по стълбището, като внимаваше да се движи в сянката. Познаваше отлично разположението в къщата и намери бързо стаята. Без да почука, завъртя дръжката и влезе.
Глава девета
Облечена в прозрачна роба, Девън стоеше пред прозореца и съзерцаваше тъжно осеяното със звезди небе. Светлината от единствената запалена свещ очертаваше фигурата й под тънката материя и я обагряше в златисто — в цвета на блестящите й коси, разпилени до кръста. Изщракването на вратата я стресна и тя бързо се извърна с надеждата да види Кит. Приветливата усмивка застина на устните й.
— Ти! Какво правиш в стаята ми? Къде е Диабло?
Скарлет огледа Девън с неприкрита неприязън: прекрасното създание пред очите й очевидно очаква пирата и скоро ще украси леглото му като единствен обект на страстта му. Ръцете й се стегнаха, макар да се опитваше да потисне гнева си, беше готова да налети на Девън, но си даде сметка, че Диабло е наоколо и е готов да се притече на помощ.
— Имам да ти кажа нещо — изсъска Скарлет.
— Как намери пътя до Рай? — попита Девън и се отдръпна от прозореца.
— Островът не ми е непознат — припомни Скарлет. — Диабло ми има доверие.
— Казвай каквото имаш да казваш и се махай — подозрително разпореди Девън.
— Бъди готово да тръгнеш утре сутрин. Капитанът заминава със сутрешния отлив, Льо Ватур предаде да го чакаш.
Девън пребледня, Скарлет очевидно е в течение на плановете й да напусне Диабло, нещо повече — завербувана е от Льо Ватур да помогне. Какво ли е казала Скарлет на Диабло, за да го накара да отплава така внезапно? Към Скарлет Девън изпитваше още по-малко доверие, отколкото към Льо Ватур.
— Ще се приготвя.
— Трябва да вървя, преди да ме открият. — С котешка походка Скарлет се отправи към вратата, посегна към дръжката и се спря. — Защо? — попита тя, изпълнена с любопитство. — Защо искаш да напуснеш Диабло? Малцина са по-привлекателни от него. Самата аз не познавам по-добър любовник, а той изглежда истински увлечен по теб. Може би смяташ, че стоиш твърде високо за него?
— Няма да ме разбереш. — Скарлет не пробуждаше желание за сприятеляване и Девън не възнамеряваше да споделя колко ще я заболи от раздялата с Диабло. Налагаше се това чувство да остане погребано дълбоко в сърцето й.
Изсумтявайки с отвращение, Скарлет се извърна бавно и напусна стаята така безшумно, както беше влязла.
Диабло разтри схванатите от умора мускули на врата си и с копнеж погледна към стълбището. След като Скарлет си тръгна, той изпрати един от прислужниците до селото да повика Кайл. Когато Кайл се появи, Диабло му разказа какво бе научил от Скарлет за испанските кораби. Твърде недоволен от намерението на Диабло да отплава без него, лейтенант започна да събира екипажа и да подготви кораба за незабавно вдигане на котва. Въпреки енергичните му протести Диабло остана непреклонен — нямаше доверие на никой друг, комуто да повери грижата за Девън в свое отсъствие.
Диабло се запъти към стаята на Девън, обзет от желание да я люби бавно и страстно до сутринта. Тласкан от нетърпение, изкачи стълбите, вземайки по две стъпала и безшумно влезе в спалнята й. Тя не спеше, както той очакваше, а седнала на един стол се бе вторачила отчаяно в черната кадифена завеса на нощта.
— О, какъв е този тъжен израз? Знак, че ти липсвам ли? — подразни я той.
— Диабло! — Девън скочи и се спусна към протегнатите му ръце. — Толкова е късно. Чаках те.
— Ела в леглото, скъпа, нощта почти свършва, не искам да замина, без да те любя.
— Ще заминаваш? — престори се тя на изненадана и разочарована. — Ще дойда ли с теб?
— Не този път, любима. Заминавам… по работа. Кайл ще остане да ти прави компания.
— Нямам нужда от компания — отвърна тя сепнато. Как ще успее да напусне острова, ако Кайл е по петите й? — Нито пък имам нужда от пазач. А и доколкото познавам Кайл, той ще иска да дойде с теб.
— Независимо от това ще остане. Ще си получи дял от плячката.
Преди Девън да реагира. Диабло я взе на ръце и я постави на леглото. Докато той се събличаше, тя го наблюдаваше с копнеж — приглушената светлина подчертаваше релефно изваяните мускули на великолепното му тяло. Силната му фигура се движеше грациозно и той застана пред нея горд и без свян. Девън гледаше захласната изкусителната му физика и долавяше еротичното му излъчване. Онази мъжка част от него, която й доставяше такова огромно удоволствие, щръкна смело напред от тъмната окосменост между краката му и Девън се престраши да посегне към твърдия като кинжал и гладък като кадифе орган, за да му придаде пулсиращ живот.
Диабло спря ръката й.
— Не, скъпа. Не искам нощта да свърши, преди да е започнала. Отпусни се и ми позволи да те любя.
Изпълнена с мисълта, че е за последен път с Диабло, Девън бе обхваната от пламенно желание. Искаше да остане в съзнанието на този мъж отвъд времето и пространството.
— Сега е мой ред, Кит — оповести тя дръзко. — Остави аз да те любя този път.
Преди да успее да й възрази, тя го придърпа до себе си на леглото и изхлузи нощницата, а той я загледа с трепетно очакване.
— Целият съм твой, скъпа — едва изрече и тя вече се бе отпуснала върху тялото му.
Използвайки усърдно ръце, устни и уста, Девън прибягна до всичко научено от Диабло, за да му достави колкото е възможно по-голяма наслада. Възседна стройните му бедра и го въведе дълбоко във влажната си пещера — той почувства, че полудява от страст. Тя наложи ритъма и Диабло с охота го възприе, кръвта заигра във вените му и той силно се съмняваше, че ще успее да се удържи за дълго. Хвана бедрата й, прикова я към себе си, а нетърпението му нарастваше неудържимо, докато навлизаше диво и дълбоко в нея.
Девън простена в сладка агония, а вълната от силните му чувства сякаш обхващаше и нея. Тя се превърна в кълбо от огън, страст и любов. В следващия миг я обзе величествен, незабравим екстаз.
— Кит!
Диабло не спря, напротив — подхвана с нова настойчивост да разпалва секващия плам на нейната страст. Никога дотогава не се бе чувствал така силен и жизнен — струваше му се, че никога няма да свърши, но постепенно природата надделя и той се изля в нея.
— Будна ли си, скъпа?
— Да. Време ли е да тръгваш?
— Още не. Имаме време отново да се любим, но преди това трябва да ти кажа нещо.
Девън се напрегна. Желаеше ли всъщност да чуе думите му? Интуитивно долавяше какво се готви да й разкрие и си помисли, че е по-добре да остане неизречено. Искаше да се разделят без нежни слова, без да се уверяват в чувствата си — те никога нямаше да се превърнат в реалност.
— Кит, не може ли да почака? Едва ли сега е времето…
— Няма по-подходящ момент, скъпа. Обичам те, Девън. Никога не съм мислил, че ще кажа тези думи на една жена, но ти си по-различна от всички други. Желая да прекарам остатъка от живота си с теб. Искам деца от теб. Копнея… Кокали Господни! Скъпа! Искам да сме заедно завинаги. Ще сторя всичко, което трябва, за да сме заедно.
— Не, Кит. Не съзнаваш какво говориш. — Думите на Диабло изпълниха Девън с възторг, независимо дали бяха искрени, или не. Нейното сърце така преливаше от обич към него, че прехапа език, за да не
