сподели обсебилите я чувства.
— Отлично съзнавам какво говоря. Нямаш представа каква наслада е за мен да чуя името си от твоите устни. Истинското ми име. Почти забравих, че имам и друго име, освен Диабло.
— Кит, моля те, чуй ме! — почти проплака Девън. — Трябва да си отида. Нашето привличане е обречено. Не става въпрос само за любов. Необходимо е да мислим и за други хора. Баща ми… Годеникът ми… Ти и аз принадлежим към различни светове. Няма да излезе нищо. Как искаш да остана при теб, когато знам, че един ден неминуемо ще получа съобщение, че си бил хванат и обесен?
— Към теб изпитвам повече от обикновено привличане — призна Диабло. — Ако бяхме от една среда, от едно тесто, така да се каже, щяха ли нещата да са по-различни?
— Може би — призна Девън бавно. — Но какъв е смисълът да гадаем и двамата знаем какво представляваш, и как ще завърши животът ти.
— Когато се върна, скъпа, ще чуеш една история. Ще бъдеш шокирана, но ще те накара да промениш отношението си към мен.
— Сериозно се съмнявам, че можеш да кажеш нещо, което ще промени нещата.
— Разголих душата си пред теб, Девън. Аз, Диабло, известен, че пази тайните си и е горд с покорените женски сърца. Кой можеше да предполага, че една крехка жена, която се люби като ангел, ще ме постави на колене? Кокали Господни, Девън! Защо не можеш да ме обичаш, колкото те обичам аз?
Девън се изчерви и прехапа език, за да се въздържи до опише собствените си чувства — знаеше, че само ще причини по-големи мъки и на двамата.
— Ако ще те утеши, мога да кажа, че държа на теб, Кит. Държа повече, отколкото ми е приятно да призная, но е безсмислено да обсъждаме нещо, обречено от самото начало.
— Съгласен съм — подкрепи я Диабло и се усмихна. — Особено, когато копнея да те любя отново. Докато ме няма, размишлявай върху това, което ти казах. А щом се върна, надявам се историята ми да промени мнението ти.
— Може и да си дявол, но когато ме любиш, все едно съм в Рая — въздъхна Девън и се стопи в топлата му прегръдка. — Отведи ме в Рая, Кит.
— С удоволствие, скъпа, стига и аз да дойда.
Диабло бе заминал. Никога повече нямаше да зърне пленителната му усмивка. Сълзи на съжаление пълнеха очите на Девън, докато си припомняше страстната им раздяла точно преди зазоряване. Диабло не подозираше, че няма да я завари, когато се върне. На тръгване той повторно я увери в чувствата си към нея и за момент тя беше почти готова да се откаже от намеренията си. Обляна в сълзи, Девън едва успя да му пожелае попътен вятър — бе прекалено разстроена, за да говори. Достатъчно бе да отвори уста и щеше да му признае колко много го обича, как никога няма да го забрави и че Уинстън никога няма да е в състояние да го измести от сърцето й, но тя остана безмълвна. Как да остане при Диабло? Един ден неизбежно ще бъдат разделени и най-вероятно ще се наложи да гледа как го окачат на бесилката? По-добре да се разделят сега, преди да създадат деца, които само ще усложнят живота им. Как ще им обясни един ден, че баща им е известен пират, извършил безчет убийства?
Девън нямаше никакъв апетит, но слезе в трапезарията не искаше да събужда ненужни подозрения. Тара бе изключително проницателна и нищо чудно да реши, че е редно да предупреди Кайл, ако Девън не се държи както обикновено.
Девън приключваше със закуската, когато Кайл — с трагично — нещастен вид седна на масата. Девън веднага съобрази какво го мъчи, разбираше неговото разочарование. Да бъде оставен като пазач на някаква жена, определено не бе по вкуса на човек, свикнал на приключения в океанската шир.
— Съжалявам, че ти създавам тези грижи, Кайл — увери го тя искрено. — Ако зависеше от мен, щеше да си на борда на „Танцуващия дявол“.
— Да — съгласи се Кайл мрачно, — но Диабло нямаше да ме остави тук, ако не държи толкова много на теб.
Девън се изчерви и избегна погледа на Кайл. Как ли щеше да реагира, ако знаеше намеренията й да остави Диабло още днес? Изведнъж обезпокоителна мисъл проряза съзнанието й: какво ще направи Льо Ватур, когато завари Кайл тук? Надяваше се пиратът да не нарани Кайл.
Девън се извини и се качи в стаята — трябваше да се приготви за пътуването. Кайл проследи бавното й изкачване по стълбите, озадачен от странното й поведение. Непривикнал на женски прищевки, той сви рамене и излезе от къщата — имаше куп обременителни задължения около работата в плантацията, които Диабло бе стоварил на главата му.
Скрит в плиткото заливче на съседен остров, Льо Ватур наблюдаваше с неприкрито злорадство как „Червената вещица“ и „Танцуващия дявол“ се отдалечават от водите на Рай. Скарлет се бе справила великолепно със задачата да измъкне Диабло. Льо Ватур изчака корабите да се скрият от погледа му и се отправи към процепа в кораловия риф, а оттам към скрития залив на Диабло. „Победа“ хвърли котва в залива и хората на Льо Ватур се втурнаха към брега, без да срещнат особени трудности — справиха се много лесно с останалите на острова жени и деца. Нямаше кой да го спре и Льо Ватур се отправи смело към бърлогата на дявола.
С приближаването на къщата стана по-предпазлив, реши да се скрие и да разучи дали Диабло не е оставил някой да пази скъпоценното му съкровище. Предпазливостта му бе възнаградена — едва успя да се прикрие и видя как Кайл излиза от централния вход.
Предположи, че отива към полетата със захарна тръстика: позабави се още малко, докато онзи изчезне от погледа му и едва тогава напусна скривалището си. Сигурен, че няма никой наоколо. Льо Ватур влезе в къщата през парадната врага.
Уведомен от Скарлет коя е стаята на Девън, се изкачи по стълбището и влезе необезпокояван при нея. Тя точно приключваше с приготвянето на чантата, когато някакво шумолене я накара да се обърне. Видя Льо Ватур до себе си.
— Можеше да почукаш — скастри го повече сърдита, отколкото изплашена.
— Не исках прислугата да ме чуе. Готова ли си?
— Диабло остави Кайл да ме пази.
— Знам — отвърна Льо Ватур напрегнато. — Току-що го видях да излиза, така че да побързаме. Екипажът ми е готов да вдигне котва, щом стъпим на борда.
Той дори я дръпна за ръката, за да я поведе по-скоро.
— Чакай! Багажа ми. Взимам някои неща, които ще са ми нужни.
Льо Ватур взе чантата и поведе Девън по стълбището. Тя възнамеряваше да остави на Диабло медальона, който носеше на шията си, но в последния момент се отказа, защото бе подарък от майка й. Той трябваше да се задоволи със спомена от времето, прекарано заедно.
Льо Ватур вече посягаше да отвори парадната врата, когато Кайл нахълта неочаквано в хола от черния вход. Стъписването му бе толкова голямо, че не свари нито да реагира, нито да се защити от мълниеносно изтеглената къса сабя на Льо Ватур. Французинът се прицели право в сърцето на снажния ирландец, ала той успя да се извърне в последния момент и острието го проряза високо в рамото.
Девън запищя при вида на бавно свличащия се на пода Кайл.
— Ти го уби! Безсърдечен разбойник! Ти уби Кайл!
— Не, ma chere — отрече Льо Ватур объркан от изблика на Девън и обхванат от нетърпение да се махне оттам. — Ще оцелее. И най-сериозно те съветвам да престанеш с писъците си, преди да събереш всички от острова. Бях останал с впечатлението, че желаеш да го напуснеш.
— Да… Така е, но не искам никой да пострада. Сигурен ли си, че ще се оправи?
— За какво става дума, момиче? — Кайл все пак съумя да сбере достатъчно сили да попита. — Да не би да изоставяш Диабло? Льо Ватур откъде знае пътя за Рай?
— Прости ми, Кайл — простена Девън, а сърцето й се късаше от обрата на събитията. — Не допусках, че ще стане така. Исках да се измъкна тихо, без никой да разбере. Льо Ватур ще ме отведе обратно в Англия, където ми е мястото.
— Не можеш да му имаш доверие, момиче — предупреди я Кайл, чувствайки как силите го напускат от загубата на кръв. — Помни ми думите: Диабло няма да позволи да изчезнеш така лесно. А ти, Льо Ватур
