— Изглеждаш пленително, ma chere — измърка той, щом останаха сами.
Всъщност Девън не бе сторила нищо, за да подчертае естествената си хубост.
— Започваме ли? — попита тя. — Храната ухае чудесно, а аз умирам от глад.
— Прекрасна идея — одобри Льо Ватур. Хищният му поглед говореше, че предпочита да изяде нея, а не сервираните блюда. Макар и нелишен от привлекателност коварното му поведение изостри нервите й.
По прозорците биеше пороен дъжд, а вятърът виеше зловещо, просто бе невъзможно вечерята да продължи — от люлеенето няколко блюда се изсипаха на пода.
— Няма нищо — успокояваше Девън недоволния Льо Ватур. — Вече се нахраних.
— Не така си представях тази вечер, ma chere — извини се той и стана. Стъпи здраво на люлеещия се под, подаде ръка на Девън и й помогна да седне на койката. — Тук ще си в безопасност, докато премине бурята — увери я той, но вместо да напусне каютата, се настани до нея.
— Нямат ли нужда от теб на палубата? — попита тя и усети, че гласът й е готов да й изневери поради обзелата я паника.
— Пек е напълно способен да се справи с кораба по време на буря. А и както вече ти казах, тя едва ли ще продължи дълго. Може би ще успеем да създадем собствена буря тук, в каютата — привърши той лукаво.
— Предпочитам да остана сама — възрази Девън високомерно. — Не бих искала да те отклонявам от задълженията ти.
— Ти не си наивна, ma chere. Разбираш за какво говоря. — Чертите на Льо Ватур придобиха хищен израз и той посегна към нея. — Знаеше какво те очаква, когато се съгласи да тръгнеш с мен. — Сграбчи я през кръста и я притегли към себе си.
— Ти обеща! — дърпаше се Девън, като го удряше с юмруци по гърдите. — Каза, че ще ме отведеш при баща ми, без да ме нараниш.
— Да те нараня е последното, което желая — увери я Льо Ватур успокоително. — Знам, че Диабло ти се наслади и сега просто искам същото.
— Пусни ме! Ти съвсем не приличаш на Диабло. А и това, което се случи между нас, не е твоя работа. Знай, една моя дума и баща ми ще те отпрати, без да ти даде пукната пара.
— Баща ти ще плати и то добре — изсмя се Льо Ватур. — Докато си в ръцете ми аз диктувам сумата. Да не говорим, че няма да видиш баща си, докато не си получа наградата. А дотогава ще съм отплавал далеч и ще е прекалено късно да се коментира дали съм честен. Искам те, ma chere, и то сега!
Обзет от непреодолимо желание, Льо Ватур притисна устни към Девън в такава страстна целувка, че дъхът й секна. В следващия миг ръцете му бяха навсякъде по бедрата, гърдите, краката. Стисна я грубо и тя извика от болка. Извличайки неподозирани сили някъде дълбоко от себе си, Девън се съпротивляваше отчаяно — борбата й не отстъпваше на свирепата буря навън. Притисната по гръб към койката, тя усети как тежкото тяло на Льо Ватур я задушава.
— Грубиян такъв! — изсъска тя, докато той се опитваше да я укроти.
— Не исках да се получи така, ma chere — едва рече той, останал почти без дъх. — Надявах се да ми се отдадеш доброволно, но съм готов да прибягна и до сила. Кое предпочиташ?
— Върви по дяволите, Льо Ватур! Сега разбирам защо нито Диабло, нито Кайл ти имат доверие. Ти си луд, ако си въобразяваш, че ще се отдам на проклетник като теб.
— По-добър любовник съм от Диабло. Скарлет може да го потвърди.
Чула имената на Диабло и Скарлет, обвързани по този начин, Девън изпадна направо в бяс и поднови съпротивата си. Ала скоро си даде сметка колко безплодни са усилията й пред желанието на Льо Ватур. Усети силно дръпване и чу раздирането на плат — в следващия миг горната част на роклята й вече не бе върху тялото й, черните очи на Льо Ватур блеснаха похотливо той се взираше в бледите й гърди, оголени от силните му ръце.
— Mon Deu! Ти си прелестна, ma chere. Веднъж да те обладая и няма да помислиш за друг мъж.
— Ти си нахална, самодоволна свиня!
Лицето на Льо Ватур придоби сурово изражение и той започна да къса дрехите й. Острите й думи отстраниха привидното му благородство и разкриха истинската му жестока същност.
— О, не съм достатъчно добър за теб! Какво има Диабло, което аз нямам?
— Сърце! — сряза го Девън осъдително. — Остави ме и няма да кажа нищо на баща ми.
Льо Ватур бе прекалено възбуден, за да го е грижа за графа на стотици километри далеч оттук. Отдръпна се малко и започна да сваля дрехите си — последната пречка към осъществяване на неговия замисъл.
Девън съвсем точно си даде сметка, че е на крачка от изнасилването. Отвори уста и изпищя, но викът й бе заглушен от свистенето на вятъра. Вместо да намалява, бурята се усилваше, ала обладан от всепоглъщащата си похот, Льо Ватур не забелязваше нищо. И тогава съдбата милостиво се намеси, за да отърве Девън от коварните му намерения.
Корабът силно се наклони и остана така сякаш часове, изправи се, но само за да се килне силно на другата страна. Двете борещи се тела се изтъркаляха от койка и тупнаха на пода.
— Mon Deu! — възкликна Льо Ватур и се изправи. Ръката му бе на дръжката на вратата, когато силен трясък извести за нови тревоги, той се извърна и извика към Девън: — Не съм приключил с теб!
В следващия миг изчезна — бе успял да отвори вратата въпреки натиска на поройния дъжд и яростния вятър.
Разридана, Девън се примъкна до койката единствената й грижа сега бе да се задържи да не падне отново на пода. Господ бе чул молитвите й — предостави и кратък отдих, но какво ще стане, когато Льо Ватур се върне? Отново ли трябва да преживее всичко това?
Бурята продължаваше да вилнее и Девън се чудеше дали ще успеят да се измъкнат. Морето бе жесток господар — унищожава безмилостно и ревниво задържа онова, което иска. Девън бе убедена, че ще загине безславно и никой никога няма повече да я види или чуе. Дали щеше да липсва на някого, чудеше се тя мрачно. На баща си определено, вероятно и на Уинстън, може би за известно време дори на Диабло. Докато намери друга, която да я смени.
Диабло… Кит… Какво ли ще си помисли, когато се върне и види, че я няма, че Кайл е ранен заради нея? Дали щеше да я намрази? Може би така щеше да е най-добре. Само някой жесток номер, скроен от Скарлет и Льо Ватур, бе в състояние да го накара да отплава от Рай, разсъждаваше Девън и Диабло със сигурност щеше да побеснее, щом открие измамата. Дали държеше достатъчно на нея, за да тръгне да я търси? За негово собствено добро тя искрено се надяваше да не го стори. Появяването му в Англия бе равносилно на подпис под смъртната му присъда.
Ужасен шум от чупещо се дърво изтръгна Девън от мислите й. Викове и крясъци по-силни от виещия вятър я тласнаха бързо да скочи от койката, наметна пелерина над оскъдните остатъци от дрехи и убедена, че корабът ще потъне всеки момент, реши да напусне каютата.
Ръката й бе на дръжката, когато вратата се отвори със замах и я изтласка назад. Няколко мъже, вир- вода, почти удавени, нахълтаха вътре и внесоха някакво тяло. Девън веднага разпозна Льо Ватур. Тя им направи път, за да го отнесат до койката. Едва тогава забеляза около тридесет сантиметровото парче дърво, което стърчеше от бедрото му, както и странния ъгъл, под който бе извита дясната му ръка.
— Какво стана?
— Основната мачта се счупи и капитана не успя да се дръпне навреме — изръмжа Пек, помощникът на Льо Ватур.
— Ще оживее ли?
— Кой знае!
— Къде е лекарят?
— Мъртъв. Мачтата го притисна. Не беше толкова бърз, колкото Льо Ватур.
Коравосърдечните отговори потресоха Девън.
— Кой ще се грижи за него като няма лекар?
В следващия миг нов тътен разкъса въздуха и Пек бързо разпореди:
— Направи каквото можеш. Ще ти оставя едни моряк да ти помага, но останалите ми трябват.
Той изчезна, последван от всички, а Девън остана с един дребен, сбръчкан пират, очевидно прекалено стар, за да е от някаква полза на палубата.
