— Хайде, милейди — подкани я той. — Но се приготви да приемеш последиците.
Предупреждението му не остана незабелязано. Макар че не беше свикнала да отстъпва, Алета сметна за благоразумно този път да постъпи така. Ръката й се отпусна, но тя продължи да го гледа свирепо. Усмихвайки се мрачно, той насочи вниманието си към лорд Грей.
— Какво правите в Уелс, Грей? Мислех, че този край не ви харесва особено.
— Дойдох по работа на краля — каза Грей, отново овладял себе си. — Разбира се, вие не знаете нищо за контрабандата в този район, нали?
Хайме се засмя невесело.
— Контрабанда? Не, не знам нищо за контрабанда. Но предполагам, че гоненето на несъществуващи контрабандисти е достатъчно уважителна причина да бъдете тук, където не ви е мястото. Земята, на която стоите, по една случайност ми принадлежи. Замъкът и околностите му, колкото и да са лишени от стойност, ми бяха завещани от майка ми. Това е единственото, което не можете да ми отнемете. Послушайте ме, Грей: ако отново ви хвана да се навъртате около съпругата ми, ще ви убия.
— Вие не заслужавате лейди Алета — изсъска Грей, отстъпвайки предпазливо. Нещо в изражението на младия мъж накара тръпка на страх да пробяга по гръбнака му. Никога не беше виждал такива студени, безжалостни очи. Без стража до себе си Грей не се осмеляваше да предизвика Хайме. — Тя ви презира, нали знаете — продължи той, удряйки по Хайме с предизвикателни думи. — Тя иска мене. И ще я имам, Мортимър. В моето легло, по гръб, молеща се за вниманието ми.
Без да изчака реакцията на Хайме, той се метна на коня си и отпраши в галоп.
— Страхливец! — изфуча Хайме. — Твоят бъдещ любовник като че ли се страхува да се бие за тебе, милейди.
Алета не можеше да повярва на ушите си. Грубият език на лорд Грей я шокира невероятно много. Тя започна да се съмнява, че той е благородникът, за когото го беше смятала. И защо не се изправи срещу Хайме? Беше ли страхливец, за какъвто го смяташе Хайме, или просто постъпваше предпазливо? Каквито и да бяха основанията му, не беше очаквала той да подвие опашка и да избяга, оставяйки я да се изправи сама пред гнева на съпруга си. Стигаше й само един поглед към мрачното изражение на Хайме, за да разбере колко много го е ядосала.
— Колкото до тебе, милейди — каза той, обръщайки ледения си поглед към нея, — отиде твърде далече този път. Страхувам се, че трябва да ти бъде даден болезнен урок.
Пускайки я внезапно, той я блъсна грубо на земята. Мигновено слезе от седлото, преди тя да беше успяла да се надигне, и стъпи на корема й, за да не й позволи да стане. Макар да знаеше, че Хайме е суров мъж, тя никога не беше помислила, че може наистина да я нарани.
— Какво ще правиш? — Страх я разтърси от глава до пети, когато той извади камшика, затъкнат в колана му, и шляпна заплашително по дланта си. — Няма да посмееш да ме набиеш! — предизвика го тя храбро.
— Смелостта ти е повече от разума, милейди — изсъска Хайме. — Ще направя каквото е необходимо, за да ти попреча да ходиш на срещи с любовника си. Ако не бях минал през селото и не бях научил, че си излязла сама на езда, нямаше да знам, че планираш да ми измениш с моя враг.
— Ти си глупак, Хайме Мортимър! — изкрещя Алета, опитвайки се да отмести крака му от себе си. Той реагира, като увеличи натиска. Алета се задъха, вече сигурна, че той иска да я убие. Кой можеше да го спре? — Може да не ми харесва да съм омъжена за тебе, но никога нямаше да те предам.
— Продължавай, милейди — изрече саркастично Хайме. — Защо ли не ти вярвам?
— Защото си противен изрод, който няма да познае истината, дори да го гледа в лицето.
— Отиваш твърде далече — предупреди я Хайме с такъв нисък и застрашителен глас, че лицето на Алета изгуби всякакъв цвят.
Изведнъж тежестта на крака му изчезна, но вместо да я отпусне, той просто я обърна по корем. Тя чу камшика да изплющява по бедрото му и се стегна за първото му болезнено ухапване.
Но Хайме като че ли не искаше да я бие през дрехите, затова смъкна наметалото от раменете й, сграбчи яката й и рязко дръпна. Алета изпъшка възмутено, когато студеният въздух докосна голата кожа на гърба й.
Хайме сериозно възнамеряваше да набие провинилата се съпруга, не толкова силно, че да я нарани ненужно, но със сигурност да я накара да си помисли два пъти, преди отново да му се възпротиви. Но гледката на незащитения й гръб, толкова бял и гладък, без никакво петно, накара един стон да се изтръгне от гърлото му. В този момент болката беше последното нещо, което би му хрумнало да причинява на Алета.
Голата й кожа настръхна, докато свитите й пръсти се забиваха в калната земя. Очите й се затвориха плътно и Хайме видя как тялото й се напряга в очакване… В очакване… Тя нямаше представа по какъв начин въздейства гледката на голата й кожа върху Хайме или че той никога не беше удрял жена. Всичко, което знаеше, беше, че го е ядосала ужасно много и той има сериозното намерение да я накаже. Когато не почувства никакъв удар след интервал, който й се стори цели часове, но всъщност трая само няколко мига, Алета събра смелост и изви глава, за да го погледне. Камшикът, допреди малко издигнат в гняв, сега лежеше на земята. А Хайме се взираше в нея така съсредоточено, че й се стори, че плътта й започва да се пържи. Тя си пое дъх на пресекулки, по-изплашена от суровата жажда в очите му, отколкото преди малко от камшика.
— Ставай! — изрева той, отстъпвайки, за да й позволи да се изправи.
Когато тя се забави, той се пресегна и я издърпа да стане. Тогава тя се озова в ръцете му, притисната до твърдата стена на гърдите му, не можейки да помръдне, да диша, да мисли.
В мига, когато Хайме положи ръце върху нея, тя започна да се дърпа и да се бори. Тогава устата му плени брутално нейната. Целувката му беше нарочно груба, той безскрупулно вземаше това, което искаше, за което беше жадувал още от мига, когато я беше зърнал. Консумирането на брачния им обет само беше изострило апетита му за омайващата му съпруга. Но той нарочно се беше държал настрана, знаейки колко много го презира та. Беше сметнал, че ако държи Роуина в кулата, ще удовлетворява страстта си, но се виждаше странно неспособен да се поддаде на чаровете на любовницата си.
Устните на Алета се разтвориха безпомощно под яростната атака на Хайме. Кръвта пулсираше яростно в слепоочията й, тя се бореше да се изплъзне от наказващата бруталност на целувката му, но усилията й отиваха напразно, защото огромната сила на Хайме я подчиняваше с лекота. Ръцете му се плъзнаха по дължината на гърба й, притискайки седалището й към слабините му, позволявайки й да почувства мощния натиск на възбудената му мъжественост. Тогава ръцете му се вдигнаха към гърдите й, опитвайки тежината им в дланите си, потърквайки зърната по най-еротичен начин с възглавничките на палците.
Отдръпвайки устата си от неговата, Алета изхлипа и извика:
— Не, не тук! Не на земята като животно!
През омарата на страстта той все пак я чу и от устата му излетя поток от ругатни, който подпали въздуха наоколо им.
— Защо не, милейди, беше склонна да го направиш на земята с лорд Грей.
— Не, не е така! — възрази Алета. — Моля те, милорд.
Трепетната й молба го постигна. Но вместо да се види освободена от ръцете му, тя усети прегръдката му да става още по-здрава, докато той обвиваше наметалото й плътно около нея, вдигаше я и я настаняваше на седлото на коня си. Преди да го възседне, той взе юздите на нейния кон. Забивайки пети в хълбоците на жребеца си, той препусна заедно с нея. Но вместо да тръгне към кулата, Хайме насочи коня си към залесения склон.
— Къде ме водиш? — запита Алета разтревожена.
Да не би да възнамеряваше да я отведе в гората и да я убие?
— Където няма да ни безпокоят — отвърна Хайме.
И изведнъж се усмихна — не с една от саркастичните си усмивки, но наистина, по-съкрушително, отколкото ако я беше ударил.
— Няма да позволя да ме биеш, милорд — предупреди го Алета.
Не разбираше този Хайме. Ако не беше начумерен или кисел, не знаеше как да му реагира.
— Нямам намерение да те бия, милейди. Има по-приятни неща, които можем да правим.
— Вече не си ли ми сърдит? — запита любопитно Алета.
