моли похитителите на баща й да се свържат пак с нея.
— Тръгваме — каза Рам, след като Слотър се отдръпна.
— Къде отиваме?
— У дома. Няма да имаш възможност пак да предадеш нито мене, нито страната си.
— Здравейте! Какво става?
Гласът на Дейвид Филипс се чу откъм входа.
— Трябваше да се досетя, че сте замесен — нападна го Рам.
— Замесен в какво? — запита невинно Дейвид. — Минавах оттук и забелязах суматохата.
Фийби искаше да се втурне към Дейвид и да го помоли за помощ, но нещо в изражението на Рам я спря.
— Да не би да искате да кажете, че не сте знаели, че Фийби я нямаше?
Очите на Дейвид се разшириха.
— Че я е нямало ли? Добре ли си, Фийби? Какво стана?
— Видях се с татко. Той е болен.
— Видяла си се с него ли? Къде е?
— Не знам. Бях с вързани очи и нямам представа къде ме отведоха.
— Той каза ли къде е амулетът?
Фийби искаше да каже на Дейвид всичко, но не и пред Рам.
— Татко не го е откраднал. Това поне беше истина.
— Извинете ни, Филипс — каза Рам. — Тъкмо тръгвахме.
Фийби зърна кратък проблясък на гняв в очите на Дейвид, но той угасна толкова бързо, че й се стори, че се е заблудила.
— Мога ли да те посетя, Фийби? Има някои неща около изчезването на баща ти, които трябва да обсъдя с тебе.
— Не! — отговори Рам, изпреварвайки думите на Фийби. — Тя няма скоро да приема посетители.
— Защо й се сърдите? — запита Дейвид.
Гняв беше слаба дума за това, което изпитваше Рам. Страх, отвращение, разочарование, гняв, болка… всичко това и още нещо бушуваше у него. Фийби беше унищожила една връзка, която с времето можеше да се превърне в основа на здрав брак. Чувствата му към съпругата му бяха започнали да се връщат, но тя отново беше предала доверието му. Нямаше ли сърце тази жена? Не, нямаше, защото алчността беше го погълнала още отдавна. Очевидно Фийби и баща й искаха амулета заради богатството, което би им донесъл.
— Нека просто да кажем, че не мога да й вярвам — каза Рам. — Исках да я закрилям, но явно тя няма нужда от закрила.
— Пуснете я — рече разпалено Дейвид — Аз ще се грижа за нея.
Предложението на Филипс не направи нищо, за да уталожи гнева на Рам. Той можеше да е бил неин любовник, но Рам се закле, че този мъж никога повече няма да я има в леглото си.
— Фийби идва у дома с мене — изръмжа Рам, избутвайки я навън.
— Нямам ли думата по този въпрос? — запита тя, отказвайки да помръдне.
— Не — възрази решително Рам. — Ще правиш каквото ти казвам, докато не решиш да ми кажеш истината. — Погледна към Филипс, разбра, че той нарочно не си тръгва, и го побутна към вратата. — Нямате причина да бъдете тук, Филипс. Слотър ще ви изпрати.
Слотър, който се навърташе наблизо, се появи веднага.
— Държа го под око, милорд. Не знам как е минал покрай мене. — Изгледа строго Филипс. — Ако обичате, последвайте ме, сър. Ще ви изпратя.
Филипс мина пред Слотър и погледна още веднъж през рамо, за да изпрати окуражаваща усмивка на Фийби.
— Почти ти повярвах, когато ми каза, че Филипс не ти е бил любовник — измърмори Рам, поклащайки глава. — Очевидно си пълна с лъжи. Вече не знам на какво да вярвам.
Хвана я за ръката, поведе я през къщата и я изведе през предната порта.
— Откъде разбра, че съм тук? — запита Фийби.
— Слотър помислил, че идването ти тук е странно, и ми го докладва. Дойдох веднага щом го разбрах.
Точно бяха излезли от портата, когато Рам я хвана над лакътя.
— Кой е този?
— За кого говориш? — запита Фийби с престорена невинност.
— Този мъж, който се отдалечава от нас. Виждам само гърба му, но трябва да се е навъртал наблизо. Качва се в каретата, която стои по-надолу на улицата, и заминава.
Фийби вдигна рамене.
— Какво те кара да смяташ, че изглежда подозрителен? Може да е бил на гости тук наблизо.
Рам не мислеше така, но реши да не задълбава в темата. Знаеше, че Фийби не е изрекла и една вярна дума, откакто я беше намерил днес, така че защо да очаква истината от нея точно сега?
— Трябва да яздим заедно — каза той, докато настаняваше Фийби на седлото и се качваше зад нея. — Но не допускай грешка, Фийби, ще ми кажеш истината рано или късно. Няма да приема нищо по-малко от това.
Мъжът, нахлупил качулката на наметалото си, влезе в къщичката в мрачно настроение. Нахвърли се върху Уотс и Бени още в мига, когато ги видя.
— Глупаци! Не можете ли да свършите една работа както трябва? Защо не се отървахте от полицаите предварително?
— Не знаехме, че са там, а жената не сметна за нужно да ни каже — обясни Уотс. — Не ни обвинявайте.
— Какво искате да направим сега? — запита Бени. — Може би да упражним натиск върху стареца.
— Как е Томпсън?
— Пак така — отвърна Уотс.
— Разбира ли се нещо от дрънканиците му?
Уотс вдигна рамене.
— Не повече от обичайното. Спи много.
— Трябва да приложим повече сила. Той трябва да ни заведе до амулета. Дъщеря му сега не ни е от полза. Бракстън сигурно няма да я изпуска от очи. Проклятие! Всичко се обърка. Кой да помисли, че старецът ще излезе толкова упорит?
— Искате да го изтезавам ли? — запита с готовност Уотс.
Другият направи гримаса.
— Мъченията не дават резултат. Дъртият сигурно няма да издържи. Трябва да го преместим другаде. Дъщеря му е умна, може да си спомни нещо за това място и да каже на Бракстън. Ще ви известя веднага щом намеря безопасно място, където да отведем Томпсън. В това време вие се опитайте пак да го разпитате. Знаете къде да ме намерите, ако научите нещо.
Фийби се чувстваше така, сякаш светът й се разпадаше под нея. Рам се отнасяше с нея като с непозната. Със студена вежливост я беше изпратил до стаята й, а после я беше оставил там да се пържи в собствения си сос. Нейното нежелание да каже истината не й беше спечелило нищо друго, освен презрението му. За съжаление, това, че беше предала Рам, не беше помогнало на баща й, защото не беше успяла да прибере амулета. Какво щеше да прави сега?
Копнееше да се довери на Рам, но нямаше голяма вероятност признанието да помогне на баща й. Беше предала и него, и Рам. Трябваше да се върне в къщата и да вземе амулета колкото може по-скоро. Беше видяла Бени да се връща при Уотс и сега техният работодател сигурно вече знаеше, че планът му е пропаднал. Баща й щеше ли да пострада заради провала й?
Безутешните й мисли се пръснаха, когато Рам влезе в стаята и затръшна вратата зад себе си. Пулсът й се ускори. Напрежение овладя крайниците й, но тя не помръдна от мястото си. Не беше страхливка.
