— Ти си моя, Фийби — изстена той срещу устните й. — Винаги си била моя. Никога не го забравяй. На никого другиго, само моя. Независимо колко далече ще избягаш, нищо няма да промени това.
Не можеше да се удържи. В мига, когато устата й омекна под неговата, загуби всякакъв контрол. Фийби можеше да не го обича, а беше сигурен, че и той не я обича, но със сигурност я желаеше и тя го желаеше.
Ръката му се плъзна между краката й, намирайки я през слоевете дрехи. Когато тя изстена в устата му, хълбоците й се притиснаха в неговите. Тялото му се вцепени от напрежение. По дяволите! Искаше нищо да няма между него и Фийби. Преглъщайки едно проклятие, той я обърна и започна да атакува копчетата на гърба й. Роклята й отлетя и тя застана пред него, облечена единствено в прозрачната си риза.
Той се опита да я вземе на ръце и да я отнесе в леглото, но Фийби поклати глава и се дръпна.
— Чакай. Наистина искам да се любя с тебе, но най-напред ми кажи дали това ще промени нещо. Би ли върнал амулета на правителството, ако го имаше?
Рам замря с предпазливо изражение.
— Любенето с тебе няма нищо общо с амулета или с лъжите, които ми наговори. Става дума за мен… за нас. Искам те, независимо от това, което си или не си направила.
12
Фийби не можеше да намери сили да откаже на Рам. Той беше единственият мъж, когото някога беше обичала, единственият, когото беше искала. Мислеше я за лъжкиня, не й се доверяваше, но въпреки това я желаеше.
Ръцете му обхващаха гърдите й, притискайки ги през материята на ризата й. Пъхна коляното си между бедрата й и я избута към леглото. Хващайки устната си със зъби, тя се изви срещу него и почувства как зърната й набъбват под дланите му. Внезапно ръцете му паднаха, след миг ризата й отлетя и тя лежеше по гръб, простряна на леглото в диво отдаване.
С присвити очи го загледа как се съблича, затаявайки дъх при вида на ерекцията му, мощно издаваща се от къдравото гнездо в основата на корема му. Тогава той се озова при нея и замайващата мъжка миризма изпълни сетивата й. Твърдата текстура на кожата му, грапавите косми на гърдите му, самата му мъжественост бяха невероятно възбуждащи.
Ръцете му се плъзнаха по нея, отначало спокойно, докосвайки я с позната увереност, изпращаха деликатни малки тръпки навсякъде по тялото й. Сексуална възбуда запулсира в нея, превръщайки кръвта й в течна топлина, докато той намираше най-чувствителните й места.
Целуваше я безкрайно, езикът му пленяваше устата й отново и отново, сякаш се опитваше да се изгуби в нея. Устните й, гърдите й, зърната й, вътрешната повърхност на бедрата й — нищо не остана непогалено. Единственият звук, състезаващ се с леките й стонове на наслада, беше нарастващата ярост на дъжда, който биеше по прозорците.
Но яростта не можеше да се сравнява с това, което тя изпитваше, когато Рам плъзна палеца си по чувствителната пъпка между краката й, увеличавайки натиска с всяка нова ласка. Огън плъзна по вените й, сви се на кълбо в корема й, запрепуска между краката й.
— Рам!
— Ти си толкова страстна, Фийби — измърмори той. — Обичам начина, по който тялото ти пуска влагата си за мене. Ще ми позволиш ли да те любя?
Дъхът й излезе като експлозия. Тя кимна безмълвно, единственият отговор, който можа да му даде, но за него това очевидно беше достатъчно.
Мозъкът й се затвори, когато Рам повдигна седалището й в длани и й даде устата си. Тя изкрещя, ръцете й го сграбчиха, докато той я възбуждаше с уста, зъби и език. Тялото й се движеше, независимо от мисълта, хълбоците й се разтърсваха от интимната му ласка, докато горещият й дъх я опалваше цялата.
Той пъхна един пръст в нея и тя изпищя отново, така близо до върха, който чувстваше, че се набира дълбоко в нея. Трепереше, почти обезумяла. Изви гръб, стисна косата му с юмруци и се разпадна. Не можеше да възпре усещането и доброволно се отдаде на прилива на кулминацията си. Тя я отнесе на гребена си, докато той навлизаше все по-дълбоко, отколкото някога досега, оставяйки я отпусната и задоволена.
— Сега е мой ред — каза той, отмествайки се от нея.
С вик на удовлетворение навлезе в нея твърдо и дълбоко, повдигайки седалището й, за да може тя да го поеме докрай. Веднага го обхвана смайващо усещане, че губи равновесие, че излиза от фокус, не беше сигурен в нищо, освен в объркващата вихрушка от емоции. Да бъде във Фийби беше истински рай. Когато дългите й крака обвиха хълбоците му и го привлякоха още по-навътре, той едва не изгуби и малкото останало му самообладание. Властта на Фийби над него беше внушителна.
Навлизайки и отдръпвайки се, после още и още по-дълбоко, той усещаше как напрежението постепенно се трупа отново у нея. Усмихна се, горд със способността си така бързо да възстановява толкова скоро изразходваната страст. Погледна надолу, към мястото, където бяха свързани, видя се навлязъл в нейната мекота и затрепери, страхувайки се, че няма да може да я изчака. Стисна зъби и започна да се възпира, благодарен на бога и на всички ангели, когато мускулите на Фийби се стегнаха около него и я почувства как замира в първата си контракция.
Рам изкрещя високо и се търкулна над ръба. Тялото му продължи да я гали, извличайки пулсиращата топлина на нейната и неговата кулминация. После зарови лице в шията й, задържайки думите, които не смееше да произнесе.
Гърлото на Фийби агонизираше от любов, от копнеж и от всички неща, които искаше да каже, но знаеше, че Рам няма да й повярва. Искаше й се този миг да не свършва, но той все пак отмина. И с него дойде действителността. Посягайки нагоре, тя положи длан на очертаната му челюст. Той срещна погледа й с леко присвити очи.
— Какво ще стане сега, Рам?
— Не знам. Съдбата ни е в твои ръце. Ако не ми се довериш, няма бъдеще за нас.
Фийби изстена. Думите му доказваха, че за тях практически няма надежда. Всичко, което споделяха, бе страстта. Щом сложеше ръка на амулета, тя смяташе да го използва, за да освободи баща си, а Рам не можеше да приеме това. Какво я е грижа за отношенията между страните, когато всичко, което имаше на този свят, беше баща й? Защо Рам не искаше да го разбере?
— Изглежда, сме в задънена улица — въздъхна Фийби. — Ако имах амулета, щях да го използвам, за да освободя татко.
Въздишката на Рам беше дори по-дълбока от нейната.
— Знам и съжалявам. — Дръпна се от нея и стана от леглото. — Почини си, Фийби, изглеждаш изтощена. — Започна да се облича. — Ще ти пратя поднос с храна малко по-късно.
Тя се прозя.
— Къде отиваш?
— Има ли значение?
Тя се прозя отново.
— Предполагам, че не. Затворничка ли съм?
— Всъщност не. Чувствай се свободна да ходиш навсякъде из къщата. Но не ти е позволено да излизаш навън, освен с мене или с някой полицай.
Фийби отвори уста, за да протестира, но не намери достатъчно енергия; вече беше полузаспала. Аргументите й трябваше да почакат.
Портър очакваше Рам на най-долното стъпало.
— Лорд Уестмор ви чака в кабинета ви, милорд. Каза да не ви безпокоя, ще чака, докато слезете.
— Благодаря, Портър. Отивам веднага при него.
— Изглеждаш ужасно — каза Люк, когато Рам влезе в кабинета. — Портър каза, че се намерил Фийби. Тъй като навън вали, реших, че мога и да почакам, за да чуя подробностите. — Вдигна чашата си. — Дяволски добро уиски.
— Предпочитам бренди — изрече Рам, отивайки към бюфета.
— Искаш ли да ми кажеш къде е била съпругата ти?
