Решимост вкорави чертите на Рам и вкамени гласа му.
— Ще намеря съпругата си.
16
— Събуди се, проклета да си, събуди се!
Главата на Фийби се люшкаше от една на друга страна, докато тя се опитваше да се избави от съскащия звук в ухото си. Слепоочията й туптяха, чувстваше, че черепът й всеки Момент ще експлодира. Усети, че някой я изправя на крака, и полека отвори очи.
— Събуди се, Фийби.
Дейвид Филипс се извисяваше над нея, лицето му едва се виждаше в обгръщащата ги мрачина. Това, което видя Фийби, съвсем не беше успокояващо. Изражението му беше свирепо; бледите му очи искряха с отблясъци на лудост.
— Ти ме удари — нападна го Фийби. — Как можа? Мислех, че не съм ти безразлична.
— Собствените ми нужди са на първо място. Можеш ли да се изправиш?
— Защо ме удари?
— Страхувах се, че ще привлечеш вниманието на Бракстън. Ударих те, за да не вдигаш шум. — Той надникна зад ъгъла на сградата. — Брегът е чист, можем да продължим.
— Къде?
— Уредих един кораб да ни превози да Франция. Стои на котва в реката.
— Никъде няма да ходя с тебе.
— Мисля, че това ще промени намеренията ти — каза Филипс, опирайки дулото на пистолета в гърба й.
— Няма да ме застреляш, Дейвид — каза Фийби. — Отдавна сме приятели.
— Може би, може би не, но ще убия Бракстън, ако ни намери, преди да сме се качили на този кораб, затова те съветвам да следваш инструкциите ми. — Побутна я с пистолета. — Да тръгваме.
Фийби разбра, че е по-добре да не се съмнява в Дейвид. Неговата заплаха да убие Рам беше съвършено реална. За да избяга от арест и обвинение, той трябваше да напусне Англия. Това, което не разбираше, беше причината да я взема със себе си.
— Пусни ме, Дейвид. Само ще затруднявам бягството ти.
— Млъкни, Фийби. Трябва да стигна до тази лодка, вързана на кея, и ти си моята защита. Бракстън няма да ме спре, докато те държа.
— Грешиш, Дейвид. Рам ще намери начин.
— Просто продължавай да вървиш. Ако мислиш, че можеш да търсиш помощ от капитана, сбъркала си. Плащам му достатъчно, за да не ми се бърка.
Дивият поглед в очите на Дейвид и пистолетът, притиснат към гърба й, предупреждаваха Фийби да не се опитва да бяга. Дейвид беше отчаян и може би малко луд. Не се знаеше какво може да направи. Но тя нямаше да се предаде. Мозъкът я заработи яростно, за да намери изход от задънената улица.
Рам хукна по улицата, опитвайки се да си спомни какво беше казал сър Андрю за крайната цел на Филипс. Имаше ли някакво указание в няколкото несвързани думи, които беше изрекъл? Спомни си, че сър Андрю каза, че Филипс ще отведе Фийби далече, но това би могло да означава всяко кътче на земята.
Мрачна усмивка разтегна устните му, когато му хрумна единственият логичен отговор. Пристанището беше наблизо, а Филипс трябваше да напусне страната, за да избяга от съдебно преследване. Погледът на Рам се фокусира върху пристанището и реката отвъд. Удължавайки крачките си, той се затича нататък.
Видя ги, преди да го бяха видели, и се сниши зад купчина варели. Те бързаха към една лодка, вързана на кея. От мястото, където се намираше, му се стори, че Фийби не протестира особено, но знаеше от опит, че ваденето на заключения за нея е неразумно. Знаеше и че трябва да спре Филипс, преди да е накарал Фийби да се качи в лодката.
Излизайки иззад варелите, Рам се затича по кея към Филипс и Фийби. Филипс трябва да беше чул тропота от стъпките му, защото се обърна и избута Фийби пред себе си.
— Виждам те, Бракстън. Стой на място.
— Пусни я!
— В никакъв случай.
— Той има пистолет, Рам! — предупреди го Фийби.
— Млъквай — изръмжа Филипс в ухото й.
— Спорът ти е с мене, остави Фийби — извика Рам. — Освободи я и ще те пусна да си идеш.
— Как ли пък не! Ти не се интересуваш от нея. Ако се интересуваше, щеше да се съгласиш с исканията ми. Но не, ти даде амулета на Филдинг.
Рам пристъпи леко напред.
— Стой там, Бракстън. Имам пистолет. Ако ти е мил животът й, ще останеш където си.
Рам изруга и погледът му се впи в лицето на Фийби. Не виждаше нищо, освен бледия й овал сред мъгла и мрак.
— Добре ли си, Фийби?
— Да, добре съм!
— Чуй ме, Филипс — извика Рам. — Имаш само един куршум в този пистолет. Ако застреляш Фийби, ще те оставя да живееш само толкова, че да съжалиш, че си го направил.
— Ще поема този риск.
Докато Рам и Дейвид спореха, мислите на Фийби летяха в опит да намери начин да обърка Дейвид.
Когато той я задърпа към лодката, тя не се възпротиви. Виждаше как Рам се придвижва полека към тях и искаше той да бъде търпелив.
— Стига си влачила крака — изръмжа Дейвид. — Щом стигнем до лодката, ще влезеш в нея.
Преструвайки се, че е съгласна, Фийби се приготви за онова, което щеше да направи след малко, което със сигурност нямаше да бъде качване в лодката. Събираше сили, за да се извърне рязко и да нападне Дейвид, когато десетина мъже се материализираха от мъглата зад Рам. Бяха ли съучастници на Дейвид? Макар че Рам изглеждаше изненадан да ги види, не й се стори особено обезпокоен.
Рам не можеше да повярва какво вижда. Филдинг! И то довел десетина агенти със себе си.
— Не мислеше, че ще те оставя да го направиш сам нали? — каза Филдинг, приближавайки се към Рам — Притиснахме го.
— Той е въоръжен и отчаян — каза Рам. — Страхувам се, че ще нарани Фийби.
— Ние сме повече, Филипс — извика Филдинг. — Пуснете лейди Бракстън да си иде и се предайте доброволно.
— Принуждаваме ме към насилие — отвърна Филипс. — Сега нямам какво да губя. Ако умра, ще я взема със себе си.
Заглушавайки ужасния грохот в ушите си, Рам има присъствието на духа да извика:
— Фийби, можеш ли да плуваш?
Стори й се, че не го е разбрала. Сега не беше време да се тревожи за способността и да плува. Пистолетът, притиснат в гърба й, и отчаянието на Дейвид бяха по-непосредствената й грижа.
— Влизай в лодката, Фийби — заповяда Дейвид. — Веднага. Не прави глупости. Говоря сериозно, нямам какво да губя.
Натискът на студения метал в гърба й беше мрачно напомняне за сериозното й положение. Вече разбираше, че мъжете, които се бяха появили от мъглата, са дошли да помогнат на Рам, но докато беше заложничка на Дейвид, те не можеха да направят почти нищо. Внезапно тя прозря какво означават загадъчните дума на Рам.
— Отвържи лодката и ми подай въжето — заповяда Дейвид.
Фийби се взря във въжето, вързано за метален кръг, забит в кея, и се наведе, за да го отвърже. Дейвид го хвана, за да задържи лодката на място, и я побутна напред.
— Влизай в лодката.
Фийби се престори, че се подчинява, но в последната минута си пое дълбоко дъх, хвърли се в реката и
