потъна надолу, надолу, надолу, докато полите й се разстилаха около нея. Кракът й опря дъното и тя се оттласна нагоре. Когато главата й се показа на повърхността, чу Дейвид да вика:
— Няма да ме хванете!
И той се хвърли във водата.
Полите й я задърпаха отново надолу. Тя се оттласна пак нагоре и главата й се показа над водата. Не виждаше Дейвид, но Рам плуваше бързо към нея. После зърна за миг хората на Филдинг да се пръсват по кея, оглеждайки тъмния водовъртеж, за да намерят Дейвид.
Вцепенена от студ, Фийби усещаше тялото си като оловно и едва движеше крайниците си. Ако Рам не бе стигнал до нея, тя сериозно се съмняваше, че би могла да остане над водата. Никога досега не се беше опитвала да плува с всичките си дрехи.
— Държа те — каза Рам, теглейки я към брега. — Отпусни се.
— Дейвид…
— Остави го. Напълно възможно е да се е удавил. Ако изплува на брега, хората на Филдинг ще го намерят.
Рам стигна до брега и я изтегли, кашляща и плюеща, на сухата земя. Когато тя се опита да се изправи, затрепери така силно, че краката й се подкосиха. Рам я грабна на ръце и я понесе нагоре по стръмния наклон, Филдинг ги пресрещна.
— Заведи съпругата си у дома и се погрижи да я затоплиш — посъветва го той. — Ние ще довършим тук. — Потупа Фийби по рамото. — Това беше много находчиво от ваша страна, лейди Бракстън. Ако Филипс е жив, ще го намерим.
— Милорд, насам!
Фийби обърна глава към гласа и видя кочияша на Рам, застанал до каретата, да им маха енергично.
— Уилсън! — извика Рам. — Как разбра къде да ме намериш?
— Лорд Уестмор, милорд. Каза, че ще имате нужда от превоз до дома, и ме насочи насам.
— Ще има премия за тебе, Уилсън — каза Рам, докато настаняваше Фийби в каретата.
— С-с-студено ми е — заекна тя, когато каретата затрополи по улицата.
Рам посегна към сгънатото одеяло, лежащо на седалката, и я загърна с него.
— Скоро ще си бъдем у дома.
— Н-н-не можем да тръгнем, д-д-докато не намерим татко.
— Баща ти е в безопасност, любов моя. Намерихме го или по-скоро той ни намери. Уестмор го откара у дома и повика лекар. Изглежда, не е пострадал.
Фийби трепна и извика, когато той отмахна мократа коса от лицето й.
— Какво има? Ранена ли си?
— Дейвид ме удари с дръжката на пистолета си, за да не вдигам шум.
— Никого повече няма да нарани — изрече Рам през зъби. — Течението на реката може да бъде коварно. Ако не се удави, хората на Филдинг ще го намерят.
Одеялото не помагаше много, Фийби усещаше как студът прониква до костите й. За щастие стигнаха бързо в къщата. Рам скочи долу в мига, когато каретата спря, и я изнесе на ръце от нея.
— Мога да вървя, Рам.
Той не обърна внимание на думите й, докато Уилсън тичаше пред тях, за да се увери, че няма да има забавяне с отварянето на вратата. Нямаше нужда да се тревожи, защото вратата се отвори още при първото почукване, пропускайки Рам, който изтича покрай лакея.
— Искам да се приготви вана за лейди Бракстън — извика той, минавайки край Портър и нагоре по стълбите. — И донесете повече гореща вода.
Настани Фийби в едно кресло и веднага отиде да разпали камината. Тя още трепереше, когато той се върна.
— Стани. Трябва да те измъкнем от тези мокри дрехи.
— Ис-с-кам да видя татко.
— После.
Накара я да стане, смъкна одеялото от треперещото й тяло и бързо съблече дрехите й. После я настани в леглото и струпа одеяла отгоре й.
Аби дойде заедно с прислужниците, носещи ваната и топлата вода.
— С какво мога да помогна? — запита тя, кършейки ръце.
— Мога да се справя, Аби — каза Рам. — Един горещ бульон и чай за господарката ти ще й дойдат много добре.
Тя направи реверанс и излезе.
Рам сложи ароматния сапун и купчина кърпи близо до ваната. Когато всичко беше готово, се върна към леглото.
— Банята ти е готова, Фийби.
— Не сега, Рам — помоли го тя. — Вече започвам да се стоплям.
— Банята ще ти подейства добре, любов моя. Цялата си се усмърдяла на река.
Отмести одеялата и я взе на ръце. Когато я положи във водата, тя изпусна блажена въздишка. Докато тя се киснеше, той свали собствените си мокри дрехи и надяна тежък халат. После коленичи до ваната, взе кесията за баня и сапуна и започна прилежно да търка треперещата й плът. Скоро цялото й тяло плувна в топло сияние, Фийби се запита дали се дължи на горещата вода, или на манипулациите на Рам.
— Почти свърших — каза той, докато сапунисваше косата й и я търкаше прилежно. После взе кофа с вода и я вдигна над главата й. — Затвори си очите.
Фийби изсумтя, когато водата се изля върху нея. Отмахвайки пяната от лицето си, тя отвори очи точно когато Рам пусна халата и влезе във ваната.
— Какво правиш?
— Стоплям се — каза той, потрепервайки. Настани се зад нея и я привлече между бедрата си.
Плътта му беше студена и тя почувства остри угризения, че мисли само за себе си. Понечи да стане.
— Прости ми, че бях толкова нехайна. Ти ми спаси живота. Знам да плувам, но полите ми ме теглеха надолу. Сигурно си премръзнал. Ваната е изцяло твоя.
Тя излезе от ваната, преди той да успее да я спре, и се уви в дебела пухкава кърпа. После седна на скамейката пред огъня, за да изсуши косата си.
Погледът на Рам жадно заброди по стройната фигура на Фийби, докато тя сушеше лъскавата си тъмна коса. Отблясъците от огъня й придаваха червеникав ореол, съживявайки копринените кичури. Кърпата се беше хлъзнала, оголвайки едно блестящо рамо, и му представяше изкусителната гледка на увенчаната с розова пъпка стегната гърда.
Блестящата й коса караше дланите му да пулсират от желание да я докосне. Зачервената й кожа го караше да копнее да погали всеки блестящ инч от нея.
Тръпка премина през цялото му тяло. Едва не я беше изгубил. Нейната сила го учудваше. Филипс я беше накара да преживее същински ад, но тя беше победила злонамерените му машинации. Пулсиращата жажда да се люби с нея го разлюля целия. Искаше да почувства кожата й интимно притисната в неговата, да изследва сладостта на устата й и да вкуси страстта й.
Подтикван от тази жажда, Рам се изми бързо и стана. Сграбчвайки една кърпа, отиде към камината и седна до Фийби.
— Стопли ли се вече?
Гласът му се разля над нея като гъст мед.
— Още не. А ти?
Хищен блясък освети очите му.
— И двамата скоро ще се стоплим… много скоро.
Привличайки я в прегръдките си, той вдигна брадичката й и се взря в лицето й за един дълъг, напрегнат момент, преди устните му пленят властно нейните. Тя отвори уста за него, докато ръката му се вдигаше, за да се закотви в косата й, задържайки главата й на място, за да позволи настоятелните му устни и езикът му да я овладеят изцяло.
Фийби потъна в целувката, така щастлива да бъде в ръцете на Рам, че забрави всичко, само не и
