— На другия край на коридора, милейди, на отсрещната страна. Чух Портър да казва, че е станал и закусва в сутрешната трапезария.
— Станал е? — запита изненадано Фийби. — Сигурно се чувства добре, щом е на крак. Лорд Бракстън закуси ли вече?
— Нахрани се и излезе — каза Аби. — Тъкмо излизаше заедно с лорд Уестмор, когато ги видях в преддверието преди малко.
Фийби се намръщи. Къде ли се е запътил Рам толкова рано сутринта? Бързането му беше ли свързано с Дейвид? Все още със смръщено чело, тя бързо се облече и слезе долу, за да се присъедини към баща си. Очите на Андрю светнаха, когато я видя, и отвори ръце, за да я прегърне.
— Портър ме увери, че лорд Бракстън те е довел у дома снощи и че си изглеждала добре, но все още се тревожех.
— Аз се тревожех за тебе, татко. Изглеждаш много по-добре днес.
— Лекарството, което докторът ми даде, прави чудеса. Ако веднага бях взел хинин, нямаше да ми трябва толкова време, за да се възстановя. — Той направи пауза, после запита: — Какво стана с Дейвид?
— Не знам. Никога не сме познавали истинския Дейвид, татко. Вярвахме му, а той ни предаде.
— Как те намери Бракстън?
Фийби си сипа храна от бюфета, преди да отговори.
— Това е дълга история, татко.
По време на закуската му разказа перипетиите на спасението си.
— Наистина ли скочи в реката? — запита сър Андрю, когато тя му разказа за изпитанието си със скока във водата.
— Това беше единственият начин. Докато Дейвид ме държеше като заложничка, Рам и хората на лорд Филдинг не можеха да направят нищо, без да изложат на риск живота ми. Дейвид беше отчаян; заплаши да ме убие. Нямаше да се сетя да скоча в реката, ако Рам не беше ме запитал дали мога да плувам.
— Какво направи той, след като ти скочи?
— Последва ме във водата. Нямам представа какво е станало след това. Рам ме извлече на брега и ме докара у дома.
— Дейвид вече не е наша грижа — каза сър Андрю. — Амулетът е върнат на египтяните и ние вече не сме от полза за Дейвид. Сега имаш само да се надяваш на щастие с Бракстън.
Фийби остави вилицата в празната чиния и я бутна настрана.
— Не съм сигурна, че бъдещето ми е с Рам, татко. Нараних го лошо, когато излязох от брака ни. Вместо да вярвам на него, аз повярвах на лъжите на Дейвид. Съмнявам се, че Рам някога ще ми прости за удара, който нанесох на гордостта му.
— Но… но… сега сте заедно. Това, което е станало преди години, е изтекла под моста вода.
— Рам настоя да се преместя в къщата му, за да може да ме защитава — обясни Фийби. — Отнесе се сериозно към задължението си спрямо мене. Тъй като вече нямам нужда от защита, той ще иска да се върне към предишния си живот — необременен от съпруга.
— Казал ли ти го е?
— Няма нужда да го казва. Ти не знаеш, понеже не си имал достъп до вестници, докато беше заложник, но клюкарските статии съобщаваха подробно за любовните подвизи на лорд Бракстън. Рам и лорд Уестмор, всеизвестни като „Лондонските женкари“.
— Мъжете могат да се променят, Фийби. Обичаш ли го?
Последва примирена тишина. Накрая Фийби изрече:
— От цялото си сърце. Но докато не го чуя да казва, че и той ме обича, не виждам надежда за нас.
— Това ме натъжава, дъще. Винаги съм се надявал, че ще намериш щастие с мъж, достоен за любовта ти. Твърде млада и привлекателна си, за да хабиш живота си, лазейки из гробници.
— Имаш нужда от асистент, на когото да можеш да се довериш, татко. Смяташ ли да се върнеш в Египет, щом здравето ти се възстанови?
— Не съм правил толкова далечни планове. Ако си спомняш, предложиха ми преподавателско място в университета, но отказах, за да се върна в Египет. Ако предложението още важи, би могло да бъде добър момент да приема. Но най-напред едно пребиваване в провинцията като че ли ще бъде точно това, което ми трябва след изтощителното изпитание.
Фийби плесна с ръце.
— Каква чудесна идея. Ще тръгнем веднага. Можем да останем известно време в някой хан, докато търсим къща под наем.
— Нямах предвид тебе, Фийби. Мястото ти е тук, при съпруга ти.
— Не бих си и помислила да те пусна да заминеш сам. Освен това — каза тя, избягвайки погледа му, — смятах да се върнем в къщата на Маунт Стрийт веднага щом се закрепиш, но твоята идея е много по- добра.
— Сигурна ли си, дъще? На Бракстън това няма да му хареса.
— Не съм мислила за нищо друго още откакто се събудих тази сутрин. Докато Рам не докаже, че има нужда от съпруга, ще съм по-добре без него.
— Не мислиш ли, че си малко строга към него?
— Строга съм към себе си; сигурна съм в любовта си към него. Той се опита да скрие презрението си в деня, когато ме посети след четиригодишната ни раздяла, но не се хванах на преструвката. Погледът в очите му ми каза колко ниско ме оценява. Искаше отмъщение още от самото начало, заради това, което му бях сторила след прибързания ни брак. Всъщност вярваше, че ние с тебе сме заговорничили, за да откраднем амулета.
— Но сега не мисли така.
— Може би, но още не ми се доверява.
— Не прави нищо прибързано, Фийби. Говори най-напред с Бракстън.
— Това смятам да направя, татко, но няма да се моля за любовта му. Ако той не ми каже, че ме обича и иска съпруга, готова съм да се махна от живота му.
17
— Какво искаш да кажеш с това, че не знаеш какво се е случило с него? — извика Рам, когато лорд Филдинг му каза, че Филипс не е бил намерен.
— Успокой се, Бракстън. Моите хора още го търсят, но смятат, че се е удавил. Никой не го е видял да изплува, след като се хвърли в реката, наблюдават го десетина чифта очи.
— Ако тялото му не се намери, няма как да си сигурен.
— Ако течението го е отнесло към морето, никога няма да го намерим.
— Можем само да се надяваме — измърмори Рам, необезпокоен от тази вест.
— Кралят ме помоли да ти изкажа благодарността му. Без твоята помощ можеше да не разрешим случая. Египетското правителство получи удовлетворение и всичко е наред.
Думите на Филдинг обаче не удовлетворяваха Рам. Той искаше да чуе, че Филипс е арестуван или че е мъртъв, следователно не представлява заплаха за никого.
— Ако се тревожиш, че Филипс ще изплува и ще направи нещо на тебе или съпругата ти, искрено се съмнявам, че имаш причина за безпокойство. Дори да е жив, няма причина да остава в Англия. Моите агенти го разследват още откакто ти за пръв път изказа съмнения относно него. Събрал е цяло състояние от продажба на откраднати старинни предмети, което го чака във Франция. Ако е жив, вероятно сега пресича Ламанша.
На Рам му беше необходимо нещо повече от предположение, че Филипс се е запътил към Франция, но по-нататъшните разисквания с Филдинг по този въпрос нямаше да му послужат за нищо. Той смяташе да бъде нащрек, докато не се увери, че Филипс вече не е заплаха за Фийби. Отмъщението беше силен мотив. То можеше да запълни душата с мрак и да промени живота на човека… както и беше станало с неговия.
Докато се връщаше към дома си, той мислеше за Фийби и нерешените проблеми помежду им. Бракът им
