— Аз съм способен сам да вземам решенията си.
— Като вземем предвид бурното ни минало, можеш ли честно да кажеш, че никога няма да пожелаеш друга жена?
Рам се изправи.
— Това е повече от абсурдно, Фийби. Отказвам да седя тук и да ме подлагаш на изпит като някакво дете. Доверието е твой проблем, не мой. Може би ще трябва да изчакаме няколко дни, за да обсъждаме бъдещето си.
Фийби също стана.
— Съмнявам се, че нещо ще се промени. — Тя изпусна дъх. — Глупаво беше от моя страна да се надявам да чуя нещо, което очевидно не чувстваш.
Сърцето му се сви. Какво, по дяволите, ставаше с него? Защо не можеше да каже думите, от които Фийби като че ли имаше нужда? Отговорът дойде като повей от миналото. Още едно предателство щеше да го унищожи. Ако Фийби го изоставеше, както преди четири години, той просто нямаше да го понесе. Винаги щеше да се страхува, че и най-малкото предизвикателство ще я накара да избяга.
Господ знае, че не беше водил образцов живот, но Фийби трябваше да поеме част от вината за начина, по който се беше държал в миналото.
— Фийби, аз…
Думите заседнаха в гърлото му. Чувстваше ги в сърцето си, но нямаше смелостта да ги изрече. Това щеше да разбие сърцето му. С времето, може би, щеше да свали товара от него и да и каже какво изпитва, но не и докато не е сигурен, че тя споделя чувствата му.
— Ние с татко заминаваме.
Зашеметен, Рам се вгледа в нея.
— Заминавате? Къде ще идете?
— Татко много харесва провинцията.
— Ако наистина смятате, че е необходимо, можете да отидете в моето провинциално имение. Мога да подредя нещата тук и да се присъединя към вас след няколко дни.
— Не, Рам. Разделяме се недвусмислено. Няма да отида в провинциалното ти имение.
Устата му се изпъна в права линия.
— Сигурна ли си, че точно това искаш?
— Напълно.
— Не очаквай да ти се моля да останеш, Фийби. Никога не съм се молил на жена в живота си и не възнамерявам сега да го правя. Но ще ти кажа, че не искам да заминаваш; вярвам, че можем да накараме този брак да проработи. Това, което ще стане по-нататък, зависи от тебе.
Кажи ми, че ме обичаш, замоли се безмълвно Фийби.
Мълчание.
— Много добре, Фийби, ако това е твоето решение, така да бъде. Ще уредя да се внесе депозит на твое име в Лондонската банка. Харчи парите, както намериш за добре.
— Не е необходимо.
— Напротив, необходимо е.
— Огорчен си.
Той поклати глава.
— Не огорчен, оскърбен. Пак го правиш, Фийби, напускаш ме, точно както направи преди четири години. Поне ми кажи къде отиваш.
— Ще… ще помисля — отговори тя.
Обърна се към вратата Рам стигна до нея, преди тя да я отвори.
Хващайки китката й, той я дръпна към себе си, очите му блестяха като късчета зелено стъкло. Взря се в устните й за един миг, после вплете пръсти в косата й и вдигна лицето й към своето. Опита се да вложи в целувката всичко, което липсата на думи му попречи да предаде: че тя допуска огромна грешка.
Целувката стана по-дълбока; езикът му черпеше от сладостта на устата й, вкусвайки, дразнейки, подмамвайки. Усети я как потръпва, почувства я как потъва в целувката и се стапя срещу него. Тръпка на удовлетвореност пробяга през него. Фийби не беше имунизирана срещу него. Страстта им беше експлозивна. Защо тя не можеше да се задоволи със страстта? Защо не разбираше, че той не е достатъчно сигурен в чувствата й, за да й повери сърцето си? Тя беше го стъпкала веднъж; той се страхуваше, че ще го предаде отново.
Целувката заживя собствен живот. Рам вече не контролираше реакциите си спрямо нейния вкус, спрямо притискащото се към него нейно тяло, затъвайки все по-дълбоко и по-дълбоко в чувствената магия, която ги събираше. Беше толкова естествено, толкова хубаво; не можеше да спре.
Пръстите му се вплетоха в косата й, разпръсвайки фуркетите. Тъмната маса се втурна надолу и той я задържа, вкусвайки усещането за тежка коприна, плъзгаща се между пръстите му. Изстена срещу устните й, ръцете му се спуснаха надолу, нежно докосвайки чувствителната кожа на гърлото й. Тогава устните му се отделиха от нейните, за да последват пътеката, прокарана от пръстите му.
Фийби опря ръце на гърдите му и го бутна, но той беше непоклатим като скала.
— Рам, престани. Не мога да мисля, когато ме целуваш.
— Не мисли. Само усещай. Отричай колкото си искаш, но страстта, която споделяме, е прекалено силна, за да бъде пренебрегната.
Устните му се върнаха към нейните, докато ръцете му обхващаха гърдите й, масажирайки и галейки, докато те не набъбнаха болезнено. Но тя искаше нещо повече от страст. Тя искаше уверение, значими думи, които да успокоят неувереното й сърце.
Знаеше, че трябва да го спре, но последва сърцето, а не ума си, докато той събличаше роклята й, освобождавайки първо едното рамо, после другото и шепнейки неща, на които тя отчаяно искаше да повярва. Колко жени бяха чули такива думи от него? Умът й беше толкова объркан, че тя почти не осъзнаваше как той вдига ризата й и я измъква над главата й.
Раздвижи се неспокойно срещу него, усещайки ерекцията му да се притиска към корема й. Опита се да се дръпне, но той хвана ханша й и я задържа с разтворените си крака.
— Току-що ти казах, че те напускам, Рам. Защо правиш това?
Суровите черти на лицето му сякаш бяха изсечени от гранит, стоманена нотка се таеше в гласа му.
— Когато се любиш с друг мъж, искам да помниш мене… да помниш това.
Сякаш мога да забравя, помисли тя. Освен това, се съмняваше, че ще има друг мъж. Рам вече притежаваше сърцето й.
Погледна лицето му и видя нещо първично зад твърдата маска на сдържаността му. Не разчиташе нищо друго в изражението му, само желание. Ако имаше любов, значи той я пазеше някъде дълбоко.
Страстта му обаче беше крещящо очевидна. Топлината на тялото му я обгаряше в неспиращ прилив. И тогава неговата страст експлодира. Нежността отстъпи, изражението му стана жестоко, почти свирепо. В очите му блесна хищно пламъче, почти шокиращо с интензивността си.
Това беше една страна на Рам, която не беше виждала досега. Ето това беше легендарният женкар, съблазнител и неразкаян фустогонец, чиито подвизи бяха солидно документирани в клюкарските колонки.
Господи, тя го желаеше.
Докато още прехвърляше мислено всички причини, поради които не биваше да прави това, Рам я положи на дебелия килим пред камината и се отпусна до нея. За миг тя престана да усеща тежината му, после той се върна — гол като нея.
— Никой мъж никога няма да те задоволи така, както аз — прошепна той, разтваряйки краката й с колене, и пъхна ръка между тях, за да провери готовността й.
Пръстите му излязоха влажни.
Фийби се изчерви; ароматът на възбудата й беше крещящо доказателство за властта, която Рам упражняваше над нея. Тя се опита да избегне устата му, но той стисна брадичката й с твърдите си пръсти и я задържа на място, целувайки я с груба властност, която й отнемаше дъха.
Ръцете и устата му бяха навсякъде; никоя част от тялото й не остана недокосната, докато той целуваше, галеше и засмукваше ненаситно. Тогава влезе в нея с мощен тласък и тя подлудя от замайващата наслада.
