— Само един момент, лорд Бракстън.
Рам погледна с присвити очи тъста си.
— Не се отказвайте от Фийби. Прерязването на всички връзки би било катастрофално. Може би ще осъзнаете, че я обичате достатъчно, за да отворите сърцето си за нея и да й дадете думите, които има нужда да чуе. Само това е начинът да я спечелите.
Отговорът на Рам беше едно кратко кимване. Следващият ход, ако имаше такъв, трябваше да дойде от Фийби.
Рам посети адвоката си по-късно този ден, за да уреди депозирането на месечна издръжка в сметка на името на Фийби. Щедрата сума, която спомена, накара веждите на господин Хоскинс да се вдигнат, но той знаеше, че не е разумно да оспорва думите на лорд Бракстън. След като свърши тази работа, Рам усети, че отчаяно има нужда от едно силно питие и самота, затова отиде в „Уайтс“.
След няколко брендита реши, че тишината и спокойствието не са онова, от което има нужда в края на краищата, и се премести в казиното „Крокърс“, любимо сборно място на популярните личности, които като него си падаха по удоволствията и развлеченията. Но тяхното бърборене не му създаде обичайната атмосфера, която беше харесвал в миналото. Преди Фийби да влезе отново в живота му, би ги възнаградил с някоя и друга своя лична еротична история.
С напредването на нощта започна да не му се връща у дома въпреки ужасната умора. Тогава срещна Люк и нощта изведнъж му се стори обещаваща.
— Май нещата у вас не вървят на добре — отбеляза Люк.
— Фийби ме напуска — отвърна кисело Рам. — Прав й път, бих казал. Само глупак ще иска жена, която не го иска.
— Според мене имаш нужда от развлечение. Тръгнал съм към Мадам Бела. Искаш ли да дойдеш?
Рам го тупна по гърба.
— Води.
У Мадам Бела беше пълно с обичайната тълпа мъже, жадни за развлечения. Рам и Люк се поразходиха насам-натам из залата, после направиха избора си. Люк избра една закръглена тъмнокоса красавица, докато Рам се спря на червенокоса кокетка с очи като ахати. Казваше се Фанси, вече доста пъти беше спал с нея.
Фанси го хвана под ръка и го поведе нагоре по стълбите, а високият й стегнат задник се поклащаше предизвикателно под тъмнозеления пеньоар, който оставяше много малко на въображението.
— Къде се бяхте скрили, лорд Бракстън? — запита тя, хвърляйки му плаха усмивка през рамо. — Липсвахте ни.
— Бях зает — измърмори Рам.
Поради някаква необяснима причина Фанси започна да му се струва все по-непривлекателна. Очите му се спряха на подскачащия й задник и му се стори, че е прекалено голям.
— Стигнахме — измърка тя, отваряйки вратата на стаята си.
Рам се дръпна от задушаващата миризма на парфюм и секс. Защо не я беше усещал преди? Не за първи път влизаше в стаята на Фанси. Ако тя не беше затворила вратата зад него, можеше да се извини и да избяга. Изпрати тъжен поглед към затворената врата, после обърна очи към жената, която позираше предизвикателно пред леглото. За краткия момент, докато беше отвърнал поглед, тя беше съблякла пеньоара си.
Първата му мисъл беше, че гърдите й не са твърди и зърната са почти плоски. Затвори очи и си представи твърдите, кръгли гърди на Фийби и сочните й зърна. Когато отвори очи отново, Фанси се беше отпуснала на изпомачканото легло, разтворила крака в недвусмислена покана. Помаха му с пръст.
Той пристъпи две крачки и спря. Не можеше да го направи. В настроението, в което беше сега, нямаше да бъде от полза нито за жената, нито за себе си.
— Аз… не мога.
— Не ставай смешен — изсмя се Фанси. — Няма жена в Лондон, която да не пожелае да си размени мястото с мене точно сега. Уменията ти в леглото са легендарни. Изпробвала съм ги в не един случай и знам, че можеш да бъдеш неуморен любовник, превъзходен във всички отношения.
Рам потърси извинение, което да не се отрази злощастно на репутацията му.
— Аз… аз съм женен.
Фанси избухна в гръмовен кикот.
— Такива са три четвърти от мъжете, които посещават това заведение.
Рам отстъпи.
— Току-що си спомних един предишен ангажимент. — Беше луд, тотално, необяснимо луд!
— Чакай! — извика Фанси, измъквайки се от леглото. — Знам какво не е наред. Всеки мъж го преживява един-два пъти в живота си. Знам точно какво да направя. Ти винаги си обичал да усещаш устата ми.
Коленичи пред него и пъргавите й пръсти заразвързваха колана и цепката на панталона му.
— Виж се само — изгука тя. — Почти си се втвърдил. Когато бръкна вътре, Рам я хвана за ръката и я отмести от себе си.
— Не съм монах — изръмжа той, оглеждайки ерекцията си с отвращение, — но не съм в настроение. Може би друг път. — Закопча панталона си, после извади една златна монета от двадесет гвинеи от кесията си и й я подхвърли. — Това е за безпокойството — изрече и се отправи бързо към вратата.
Фанси му се усмихна игриво.
— Не беше никакво безпокойство, ваша светлост.
Рам седна до шише бренди, докато чакаше идването на Люк. Мина цял час, преди приятелят му да се присъедини към него.
— Мога ли да използвам стаята ти за гости, Уестмор? — запита Рам.
Люк го изгледа остро, но понеже беше приятел, не си позволи никакви неуместни коментари.
— Разбира се. Сега си отивам у дома.
Рам не можеше да гарантира за себе си в собствения си дом, щом там се намираше и Фийби. Знаеше, че ще иска пак да се люби с нея, а не можеше да понесе още едно отхвърляне.
18
Когато Рам се върна у дома си след четири дни, за да се преоблече, Портър го осведоми, че Фийби и баща й са заминали рано същата сутрин. Брадичката на почтения човек трепереше и в очите му се четеше упрек, когато подаде на Рам една бележка на сребърен поднос.
— От нейна светлост — каза Портър.
Рам взе с огромна неохота сгънатото листче, напъха го в джоба си и нахлу в кабинета. Насочи се право към бюфета и напълни една чашка до ръба с бренди. Глътна го наведнъж, преди да насочи вниманието си към посланието от Фийби. Съобщението беше не повече и не по-малко от това, което очакваше.
Желаеше му щастие, в която и посока да насочеше той живота си, и предлагаше да поиска развод по съдебен ред. Рам изруга, метна бележката в камината и я загледа как се разпада в пламъците. Нямаше да има развод. Нито сега, нито когато и да било.
След като Фийби вече не беше в картината, Рам се върна към предишния си начин на живот. Впусна се стремглаво в разнообразните забавления, които предлагаше Лондон, посещавайки мрачните и съмнителни места, толкова харесвали му в миналото. Никоя игрална зала не беше достатъчно нецивилизована, никоя пристанищна кръчма не беше достатъчно дивашка. Разтухата беше лесна за постигане от такъв „покаяник“ като него, и той правеше всичко по силите си, за да бъде на висотата на репутацията си.
За съжаление, не влагаше сърце във всичкото това. Макар че го виждаха да се разхожда из градините Воксхол, хванал под ръка различна жена всяка вечер, не беше спал с никоя от тях. Въпреки това продължаваше де посещава Ковънт Гардън, където лесно можеха да се намерят проститутки, флиртуваше възмутително с момичетата пред сградата на операта и го виждаха да се връща у дома невероятно пиян в ранните утринни часове.
Журналистите от клюкарските вестници не можеха да се наситят на подвизите на лорд Бракстън. Статийки за скандалното поведение на лорд Б. започнаха да се появяват редовно в „Лондон Таймс“. Един журналист отиде дотам да намекне, че лейди Б. очаквала дължимия наследник и била пратена в
