жаждата да се слее отново с него. По-късно щеше да мисли за бъдещето и дали двамата с него наистина имат бъдеще заедно. Сега нищо друго нямаше значение, освен топлината на неговото тяло, страстта, препускаща през нея, и огнената хватка на желанието, която стягаше вътрешностите и.
Кърпата се плъзна от тялото й, ненужна поради топлината, която телата им излъчваха. Целувката му стана по-дълбока, ръцете й се вдигнаха, за да се увият около врата му, всички задръжки паднаха, повалени от жарките пламъци на страстта. Тя нямаше желание да избяга, само искаше да изпита всеки нюанс от любенето с Рам. Езикът й срещна неговия в деликатен чувствен танц. Тя го усети как потръпва и изстенва и пламъците на страстта й се извисиха още повече.
Ръката му заброди нагоре по тялото й, за да обхване гърдата й. Палецът му описа кръг около зърното; Фийби изпусна гърлен стон на наслада, когато пораждащото трепет усещане пробяга през нея. Дишането му стана накъсано и тежко, пръстите му я мачкаха и галеха, леко притискайки и извивайки зърното, докато то не се втвърди в стегната, болезнена розова пъпка.
Той я притисна на скамейката и се изтегна върху нея, целувайки розовото връхче, а после го взе в устата си и го засмука жадно, както бебе суче от майчината си гръд. Топлина започна да се стича между краката й, нараствайки с всяко засмукване. Дъхът й спря за миг, когато устата му се отдели от гърдата й и продължи надолу към влажния й център. Пръстите му я разтвориха и той настани устата си на точното място. Тя се изви под интимната му ласка и извика името му, екстаз изпепеляваше тялото й.
Той облизваше, дразнеше, захапваше, езикът му се увиваше около нея, докато ръцете му я изследваха, движейки се по корема и бедрата й и между тях. Тя се топеше, буквално се разпадаше. Устата и ръцете му я тласкаха към стихията на сексуалната ненаситност.
Плъзвайки ръце под нея, той я вдигна по-високо, безпощадно усмирявайки движенията на ханша й, без да отстъпва и инч, изисквайки само и единствено пълното й предаване. С измъчен вик тя му даде онова, което той искаше, разтърсвайки се в яростни тръпки. Тялото й още пулсираше от силата на кулминацията й, когато Рам я вдигна и я отнесе на леглото.
— Вече ми е топло, Рам, наистина ми е топло — каза тя, останала без дъх.
— Ще ти стане още по-топло, скъпа.
Погледът й се вплете в неговия, когато той навлезе в нея, изпълвайки я със силата на мощната си жажда… увличайки я обратно в обятията на екстаза. Тялото й веднага се разтърси в спазми, вътрешните й мускули го стегнаха, докато той навлизаше отново и отново в нея, изкарвайки я от равновесие.
Двамата стигнаха до кулминация заедно, давайки и вземайки всичко един от друг. Семето му бликна дълбоко вътре в нея и тя го прие… защото може би това щеше да е последният път, когато щяха да бъдат заедно по този начин.
Рам наблюдаваше съня на Фийби. Беше спал с безброй жени, след като тя го беше напуснала, но никоя от тези кратки срещи не беше толкова удовлетворяваща, колкото това, което току-що беше изпитал с Фийби. Какво я правеше така изключителна?
Фийби беше узряла много през годините, когато бяха живели разделени, и беше научила по трудния начин, че машинациите на Дейвид Филипс са причина за отчуждението помежду им. Филипс я беше излъгал и беше направил така, че Фийби да се отдалечи от него. Беше успял. Само ако тя не беше толкова доверчива; само ако беше прозряла лъжите на Филипс.
Не че Рам нямаше никаква вина за раздялата им. Той не беше образец на почтеност, репутацията му дори тогава беше далеч от безупречна. Но се беше влюбил във Фийби и се беше оженил за нея намерението да й бъде верен. За съжаление, добрите му намерения не успяха да минат през никакво изпитание. Не му беше позволено да стане съпругът, какъвто Фийби би искала.
Колкото повече се взираше в нея, толкова повече се чудеше какво им готви бъдещето. Когато помислеше за живот без Фийби, някаква празнота се настаняваше в средата на гърдите му… нещо като ужасен копнеж, болка, желание да я задържи завинаги при себе си.
А тя искаше ли същото? Четиригодишното им отчуждение беше ли ги отделило прекалено много, за да си възвърнат това, което някога бяха споделяли? Може би любовта им е била илюзия… моментна страст, завършила с брак, защото Фийби отказваше да легне с него без венчален пръстен.
Когато тя се раздвижи, Рам въздъхна със съжаление и стана от леглото. Ако не тръгнеше веднага, щеше пак да се люби с нея, но колкото и да го искаше, това не беше най-доброто за нея точно сега. Фийби имаше нужда от почивка след изпитанието, на което я беше подложил Филипс.
Навлече панталоните и ризата си и слезе долу, за да потърси храна. Портър го посрещна на най-долното стъпало.
— Коремът ми е залепнал за гръбнака, Портър. Виж дали ще можеш да ми намериш нещо за ядене.
— Готвачката държи вечерята топла, милорд. Ще ви я донеса веднага.
— Настанихте ли удобно сър Андрю?
— Нахрани се и заспа веднага след като доктор Белоус си отиде. Докторът остави запарка от кората на дървото хинхона. Хинин, струва ми се, се нарича. Каза, че сър Андрю ще се възстанови с почивка и здравословна храна.
— Благодаря, Портър. Ще ям в кабинета.
— Да пратя ли Аби горе с бульона на лейди Бракстън?
— Съпругата ми спи. Вярвам, че отдихът ще й бъде повече от полза, отколкото храната, точно в този момент.
Рам продължи към кабинета си. Нахрани се добре с печен петел и зеленчуци, пай с месо и ябълкова пита, донесени от Портър. След като се засити, се облегна назад с ръце, скръстени на корема, преценявайки взаимоотношенията си с Фийби. Преди да се върне в леглото, стигна до решение. Правилно или погрешно, но щеше да остави Фийби да реши бъдещето им. Ако тя намираше брака с него недопустим, щеше да я пусне да си иде. Но нямаше да има развод. Техният брак беше постоянен и щеше да остане такъв.
Рам се събуди преди Фийби на следващата сутрин. Стана, облече се и излезе от стаята, без да я буди. Нямаше търпение да научи каква е съдбата на Дейвид Филипс и планираше да посети Филдинг веднага след закуска. Уестмор пристигна тъкмо когато довършваше кафето си.
— Закусил ли си, Уестмор?
— Да, но бих изпил едно кафе — отвърна Люк.
След като кафето му пристигна, Рам освободи лакея, за да поговорят насаме.
— Идваш рано.
— Не можех да чакам повече. Как е Фийби? — запита Люк, пристъпвайки право към сърцевината на материята. — Върнах се на пристанището, след като се погрижих за сър Андрю, но вие с Фийби вече бяха тръгнали, Филдинг и агентите му още бяха там, търсеха Филипс. Той ми каза какво се е случило.
— Фийби е добре — отвърна Рам. — Топването в реката я смрази до кости, но не й се отрази. Горещата вана прави чудеса. Тя още спи.
— Как е сър Андрю тази сутрин? Тръгнах си скоро след като лекарят пристигна.
— Според доктор Белоус сър Андрю ще се възстанови. Благодаря ти за това, което направи за него. И задето прати каретата.
— Ти щеше да направиш същото за мене. Какви са плановете ти?
— Смятам да се отбия при лорд Филдинг тази сутрин. Надявам се, че ще ми каже, че Филипс или е арестуван, или мъртъв. Не ми се иска да мисля, че негодникът се е измъкнал.
— Филдинг като че ли смята, че се е удавил, но не останах достатъчно дълго, за да разбера.
Рам хвърли салфетката си на масата.
— Сега е най-подходящият момент да научим каква е съдбата на това копеле.
— Ще те настигна по-късно — каза Люк. — Отивам в „Татърсол“ да погледна един нов кон.
Двамата се разделиха на предните стъпала.
Фийби се прозя, протегна се и позвъни за Аби, чувствайки се удивително добре въпреки изтощителното изпитание от предния ден.
— Как се чувствате, милейди? — запита загрижено Аби.
— Добре, благодаря. Знаеш ли в коя стая е настанен баща ми?
