си пред нея. Но какво беше гордостта в сравнение с безкрайните години без жената, която обичаше? Неуспешният му опит да се върне към развратния живот доказваше колко се е заблуждавал.
Къщата беше тиха. Рам погледна към затворената врата, подтикван от нещо, по-силно от обикновено желание. Воден от съдбата, той отвори вратата и извървя краткото разстояние до стаята на Фийби. Вратата й се отвори под лекия му натиск и той влезе вътре, внимателно затваряйки вратата зад себе си.
Приближи се към леглото и се вгледа в нея. Блуждаещ лунен лъч докосваше лицето й, очертавайки ореол около главата й. Блестящата й красота го омагьосваше, коленете му отмаляваха. С годините страстта му към нея може би беше избледняла, но не беше изчезвала. Дни и седмици можеха да минат, без да помисли за нея, но споменът за нея винаги се беше таил в тъмните кътчета на съзнанието му. Днес беше така красива, както и в деня, когато я беше срещнал.
Ароматът й попи у него, приклещи сетивата му. Уязвимостта й крещеше към всеки негов първичен инстинкт. Втвърдил се за миг, изгарящ от жажда, той се измъкна от халата и се плъзна в леглото до нея.
Потънала в дълбок сън, Фийби усещаше такава сигурност, каквато не беше чувствала, откакто остави леглото на Рам в Лондон. Ръцете, които я обгръщаха, бяха истински, невероятно успокояващи. Призрачните ръце галеха гърдите й, защипваха зърната й, за да станат твърди, и се спускаха надолу по корема й, заплитайки се в тъмните косъмчета между бедрата й.
Беше сънувала Рам и преди, но никога толкова реално, както сега. Усещаше дъха му да гъделичка ухото й, чуваше бързото туптене на сърцето му. Слой след слой сънят се обелваше, за да остане само живо съзнание и толкова остра радост, че беше като физическа болка.
Рам беше тук. В леглото й. Прегръщаше я. Как? Защо?
Изстенвайки, тя се обърна в ръцете му. Вгледана в лицето му, разпозна твърдостта, която беше неразделна част от него, силата, стигаща до твърдоглавие, крещящо чувствените зелени очи с тежки клепачи и изкушаващата пълнота на устните му.
Докосна устата му, не можа да се сдържи. Обичаше го, обичаше външността му, начина, по който се движеше, начина, по който тялото му й реагираше. Защо той не можеше да я обича?
— Рам. Какво правиш тук? Как влезе?
— Баща ти ми отвори. Не можах да остана настрана, Фийби. Ти си моя. Не мога да те пусна да си идеш. Кажи ми, че имаш нужда от мене така отчаяно, както аз от тебе.
— Винаги съм имала нужда от тебе, Рам, дори когато бяхме на хиляди мили един от друг. Никога не съм се съмнявала в моите чувства, а само в твоите.
— Какво е необходимо, за да си те върна?
— Мисля, че знаеш.
— Гордостта е трудно за преодоляване препятствие. Когато замина, аз бях наранен, разочарован и ядосан. Ти си единствената жена, която някога ме е отхвърляла. Не един, а два пъти.
Тя се усмихна вътрешно. Ако някой мъж имаше нужда от възмездие, това беше точно Рам.
— Обидата, която таях срещу тебе, ме разяждаше четири дълги години — продължи той. — После възможността за отмъщение ми падна в скута и аз я сграбчих. — Въздъхна. — За съжаление, нещата не потръгнаха така, както планирах. Исках да те накарам да се влюбиш в мене. Исках да страдаш, когато си отида. Никога не съм очаквал, че отново ще се влюбя в тебе.
Дъхът й спря. Цял живот беше чакала тези думи.
— Ти ме обичаш?
— Съжалявам, че ти дадох основание да се съмняваш в мен. Не можех да ти го призная, защото се страхувах да не ме отхвърлиш. Как можех да кажа тези думи, когато нямах представа дали ще чуя същото и от тебе?
— Казах ти го преди седмици, че те обичам, но ти отказа да ми повярваш.
— Бил съм глупак.
— Наистина ли ме обичаш? — повтори тя.
— Не го ли казах току-що? — Той си пое дълбоко дъх. — Ще бъдеш ли моята съпруга, Фийби?
— Вече съм. Ще бъдеш ли моят съпруг?
Устните му се озоваха на броени инчове от нейните.
— Винаги.
19
Рам я целуваше, вкусвайки отдаването й, пиеше издъно от него, наслаждаваше му се. Никога нищо не му се беше струвало толкова сладко, Фийби беше негова. Никой нямаше да му я отнеме. Никой никога нямаше да застане помежду им. Щеше да има добри и лоши времена, но двамата щяха да бъдат заедно, каквото и да става.
— Сигурен ли си, Рам; абсолютно сигурен? — запита Фийби, сякаш съмнявайки се в искреността му. — Четох смущаващи описания на лудориите ти в „Лондон Таймс“. Ако може да им се вярва, не си готов да седнеш на едно място.
— Не трябва да вярваш на всичко, което четеш. Истина е, че пиех много и играех комар, и излизах с различни жени, но не съм спал с никоя от тях. Никоя от тях не беше ти — призна той плахо.
Тя обаче още не му вярваше.
— Сигурен ли си, че ми вярваш?
— Абсолютно — каза той без никакво колебание. — А ти вярваш ли ми, любов моя? Имам нужда да вярвам, че те обичам и винаги ще бъдем заедно. Ще си дойдеш ли у дома с мене? Можем ли да започнем отново и да не гледаме назад?
— Искам го повече от всичко.
— Тогава ме остави да те любя. Можем да накараме този брак да проработи, стига да има любов помежду ни.
— О, да — изпъшка тя, останала без дъх. — Люби ме, преди да съм се събудила и да открия, че това е сън.
— Не е сън. Нищо друго не съм искал повече в живота си.
Прегръдката му я обви, устните му я зацелуваха, езикът му мина по ръба им, карайки ги да се отворят под чувствената му атака. Целуваше я, докато главата й не се замая, а после устните му слязоха надолу по бузата й, след това по шията към нежната ямка, където биеше хаотично пулсът й.
Оголвайки рамото й, той прокара пътека от целувки надолу по ръката и по дължината на пръстите й, а после към дланта й. Фийби се размърда неспокойно срещу него, готовността й предизвика усмивка на устните му.
— Спокойно, скъпа. Едва започвам.
С подновена страст той сръчно смъкна нощницата й и целуна едното зърно, притегляйки го в устата си с бавна наслада. Ръцете му се спряха на ханша й и палците леко докоснаха корема й. Обля я вълна от наслада. Тя затаи дъх и зачака той да продължи, питайки се къде ще се отклонят по-нататък ръцете и устата му.
Той целуна корема й и тя се изви нагоре към ласката, докато езикът му нежно облизваше влажната й кожа. Лек стон се откъсна от устата й. Тогава пръстите му се заплетоха в тъмните къдрици, разделяйки нежните гънки, за да изследват и да галят. Разтваряйки бедрата й, той я отвори и я докосна с езика си. Мислите й се пръснаха, излетяха през прозореца.
Езикът му се обви около нея, задълба навътре. Тя изстена от наслада, когато устните му започнаха да отпиват от сладостта й. Отметна глава; екстаз, непоносим като агония, изпрати ледени тръпки по гръбнака й. Замайващият аромат на възбудата му я пришпори и тя й се отдаде изцяло.
Той пъхна ръце под нея и я вдигна по-високо. Устата му неотстъпно последва движенията на ханша й, без да пропуска нито инч, изисквайки тотално отдаване.
Тя се подчини с вик, който отекна в натежалата тишина на стаята. Свърши и когато започна да се отпуска, той настани ханша си между бедрата й и навлезе с мощен тласък, изпълвайки я с жаждата си, привличайки я обратно към екстаза. Краката й обгърнаха ханша му. Тя се загърчи в ръцете му, мускулите й се стягаха около него, докато той навлизаше и се отдръпваше, изцяло потънал в собствения си бяг към
