— Не гладуваме — осмели се да подхвърли старата негърка.
— По-скоро бих умряла от глад, отколкото да разчитам на янките да ме хранят.
— Не искаш да кажеш това, миличка. Не съм виждала Бранд толкова загладен и пухкав, откакто беше бебе.
Еме знаеше, че Савана е права, но проклета да е, ако покаже слабост пред Ник Дръмънд. Този мъж вече беше пленил сетивата й по един твърде силен и властен начин. Какво още можеше да иска от нея?
Ник Дръмънд искаше Еме телом и духом, искаше я със спираща дъха настойчивост.
Искаше я в прегръдките си и в леглото си. Искаше да вярва, че Гарсън Пиндър не е неин любовник, че му беше реагирала в чист изблик на чувства. Искаше да вярва, че Бранд е негов син.
Всяка нощ еротични видения измъчваха съня му. Дори невинното минаване покрай спалнята на Еме, преди да влезе в своята стая, беше изпит по самообладание.
Една нощ, подтикван от сила, която денонощно измъчваше тялото и духа му, той усети, че самообладанието му се пречупва. Беше се опитал, господ знае колко упорито се беше опитвал да стои надалече от Еме, но беше мъж от плът и кръв, не някакъв проклет светец.
Нахлу в стаята й, без да почука, и това я събуди. Затвори вратата с крак и вдигна лампата, за да я освети. Еме се изправи в леглото, разтърквайки сънените си очи.
— Да не се е случило нещо? Нещо с Бранд? Господи, Бранд се е разболял!
— Детето е добре, Еме — каза Ник, оставяйки предпазливо лампата на нощната масичка. — Всичко е наред.
Еме го изгледа подозрително. Ризата му беше разкопчана до кръста, косата — разрошена, изглеждаше така, сякаш се е бил с някого. Но очите му приковаха вниманието й. Блестяха с див вътрешен огън. Очите на дявола.
— Щом всичко е наред, тогава защо влизаш в стаята ми по това време на нощта?
— Със сигурност имаш някаква представа защо.
Два червени гневни флага пламнаха на бузите й.
— Не!
— Виждам, че разбираш. Обещах си да стоя далече от тебе, Еме, но… не можах. По дяволите, Еме, дори не мога да намеря име на това, което изпитвам към тебе.
— Защо не го наречеш страст? — предложи тя.
— Страстта е голяма част от него, но мисля, че то е нещо много повече.
Еме изписка в лек протест, когато той приседна на леглото до нея и я взе в прегръдките си.
— Не ме докосвай!
— Не мога да се сетя дори за една причина, поради която да не те любя, Еме. Последния път ти хареса. Знам, че е така, макар че целта ти беше да ме съблазниш, за да повярвам, че не шпионираш. По дяволите, Еме, дори вече не мога да мисля.
— Има много причини, поради които би трябвало да ти се противопоставя — възрази Еме. — Първата и основната е, че сме врагове.
— Врагове през деня, любовници през нощта. Така да бъде, мога да го преживея. Но това, без което не мога да живея, е твоята невероятна реакция, топлината на тялото ти. Позволи ми да те любя, скъпа. И ако тези причини не са достатъчни, спомни си, че напълно съм в състояние да те пратя в затвора.
Тя усещаше топлината му, страстта му, отчаянието и решимостта му. Жаждата в зелените му очи накара кръвта й да закипи. Стана й горещо, после студено, после едновременно горещо и студено. И за свое огромно съжаление, разбра, че и тя го желае.
Когато устата му се притисна към нейната и езикът му разтвори устните й, тя повече не можеше да разсъждава. Поглъщаше влажната топлина на целувката му, усещаше грапавия допир на ръцете му по цялото си тяло. Чувстваше как почти разнищената й нощница се свлича по раменете и ханша и чувствителните връхчета на оголените й гърди опират в гъстите къдрави черни косми, покриващи неговите. Почувства се сякаш поразена от светкавица, когато той взе едното зърно в устата си и започна да го смуче. Тя изстена. Той се прехвърли на другата й гърда, а ръката му се плъзна между краката й. Тя не реагира на нахлуването, но отново изстена, този път по-силно от преди малко.
— Обичам да те докосвам така. — Пръстите му започнаха да търкат скритото възелче между краката й, докато тя не се обля във влажна топлина. — И обожавам начина, по който реагираш на докосването ми, въпреки че казваш, че ме мразиш. — Един пръст се вмъкна в нея. — Ти цялата си огън и страст, сладка и гореща. Надявам се, че съпругът ти е оценявал това.
Бо никога не ме е познавал такава, помисли тя. Само ти имаш властта да ме разпалиш и това ме плаши.
Напрежението вътре в нея я подлудяваше. Тя раздвижи хълбоците си, нагаждайки се към натиска на пръстите му, и го почувства да пъхва пръста си още по-дълбоко.
— Знам, че ме искаш, Еме. — Пръстите му започнаха да правят кръгообразни движения, предизвиквайки почти неспирните й стонове. — Кажи ми, Еме, кажи ми, че ме искаш.
Тя стисна зъби, заравяйки глава в рамото му.
— Ти… копеле… такова…
Той посегна и я хвана за косата, приближавайки лицето й към себе си.
— Кажи ми.
Пръстите му започнаха да се движат все по-бързо, прониквайки дълбоко в нея, влизаха и излизаха, докато палецът му правеше чудеса с чувствителното, пулсиращо място между бедрата й.
— Да, по дяволите, искам те! Доволен ли си сега?
— Никога няма да разбереш колко съм доволен.
Желанието правеше гласа му дрезгав. Спря само колкото да хвърли дрехите си, преди да я затисне под себе си. Но вместо да влезе в нея, както тя очакваше, той започна да целува ароматната долина между гърдите й. После устата му се спусна полека надолу, докосвайки нежно гърдите и бедрата й, и започна да полага влажни целувки върху онова специално място, откъдето пръстите му се бяха оттеглили само преди броени мигове. Езикът му раздели нежните гънки и Еме се изви нагоре, експлодирайки в сладка агония.
— Ник! Не можеш!
В отговор той стисна бедрата й и я задържа на място, докато устата му се наслаждаваше на вкуса й. Протестите й заглъхнаха в тихи възторжени хлипове, докато устните и езикът му изтласкваха всяка свързана мисъл от ума й. Ръцете й се впиха в раменете му, докато тялото й се извиваше под ласките на устата му, искайки и получавайки още.
Еме се люлееше на ръба на екстаза, разпалвана от влажната топлина на езика на Ник. Трескава страст бушуваше в нея, гореща и дива. Тя извика името му, откъсвайки се от действителността, докато пропадаше в бездна от непоносимо разкошна агония.
Ник изчака, докато последната тръпка напусна тялото й, преди да се плъзне нагоре и да покрие изцяло тялото й. Тя беше хлъзгава от пот и той облиза солената влага от зърната й, докато навлизаше дълбоко в нея. Започна да се движи бавно, почти лениво, искаше му се любенето им да трае вечно.
— Обгърни ме с крака.
Гласът му беше пресипнал от желание, надебелял от нетърпение.
Когато тя го направи, от устата му се откъсна нисък стон и той се плъзна още по-дълбоко в нея. Стегнатата й топлина го обгръщаше, притискаше, караше го да иска незабавно да излее семето си в нея.
— О, божичко, не мърдай! Още не!
Трябваха му няколко минути дълбоко дишане, за да си възвърне самообладанието и изцяло да вкуси насладата от любенето им. Когато разбра, че може да продължи, без да свърши незабавно, той започна отново да влиза и да излиза от нея. Еме усети как тялото й реагира на грубите му ласки с подновена жажда, която я смая. Насладата гърчеше вътрешностите й. Като диво животно тя се вкопчваше с нокти в гърба му, докато една топлина пълзеше неотстъпно от пръстите на краката й все по-нагоре към слабините.
Тогава тя усети как коремът на Ник се стяга и горещата струя на семето му, което обливаше утробата й. Последният му тласък донесе облекчението, което тя търсеше, и тя извика на висок глас името му.
