на бавачката си. — Моля те, не му казвай за Бранд. Ако разбере, може да загубя сина си. Спя с него само защото ще ме прати в затвора, ако му откажа.
Савана я изгледа укорително.
— Сигурна ли си, че точно това искаш, дете? Не те упреквам, но мисля, че трябва да кажеш на капитан Дръмънд, че той е бащата на Бранд. Мисля, че това много ще го зарадва.
— Ако ме обичаш, Савана, няма повече да споменаваш това.
— Щом така искаш, миличка, разбира се, няма да казвам нищо. Но мисля, че правиш сериозна грешка.
Ник прочете последното съобщение от щаба и веднага го изгори. Полковник Брукс подозираше, че край Пийч Крийк се съсредоточават големи части от армията на Конфедерацията и нареждаше на Ник да прати разузнавачи зад вражеските линии, за да проучи обстановката отблизо. Налагаше се две или три нощи да отсъства от „Високите дъбове“. Макар че искаше да изпълни дълга си, не му беше приятно да се отдели от Еме за толкова много време. Въпреки че лейтенант Дил щеше да бди над имението, той знаеше, че Еме няма да се поколебае да избяга дори при най-слабата възможност. И имаше намерение да не й дава този шанс. Тя се бе превърнала в негова мания. Не минаваше нощ, без да отвори вратата на спалнята й, без да влезе и да се люби с нея. И макар тя да протестираше, тялото й му казваше, че го иска толкова много, колкото и той нея. Просто беше ужасно твърдоглава, за да си го признае. Така и не му прости, че беше отнел девствеността й, и когато беше дошъл във „Високите дъбове“, за да реквизира къщата й, това само беше засилило омразата й.
Тази нощ не беше по-различна от останалите. Когато всички в къщата заспаха, Ник тихо влезе в стаята й. Тя не можеше да му попречи, дори да искаше, защото той я заключваше всяка вечер, след като тя сложеше Бранд да си легне. Това правило беше наложил той, когато й позволи да се движи свободно из къщата, което означаваше, че може да идва в стаята й всеки път, щом пожелае.
Еме спеше дълбоко. Този път Ник беше закъснял, защото беше останал в кабинета си почти до полунощ, обсъждайки с лейтенант Дил как да проникнат на територията на конфедератите. След като Дил отиде да си легне, Ник изчака достатъчно, за да е уверен, че подчиненият му е заспал, и едва тогава отиде при Еме. Разбираше, че и Дил, и Савана знаят какво става, но да стои настрана от Еме би му било по-трудно, отколкото да си отреже дясната ръка.
Стаята беше тъмна, само лъч лунна светлина осветяваше лицето на Еме. Ник се усмихна и това разведри обичайното му угрижено изражение. Кичур черна коса падна на челото му и го накара да заприлича на малко момче. Нямаше обаче нищо момчешко в хищния поглед на зелените му очи. Еме ги наричаше дяволски очи и в момента той се чувстваше наистина като дявол.
Вгледа се в нея, възхитен от красотата й. Изпитваше огромен глад за нея — глад, подобен на диво животно, което беше взело властта над него. Съблече се и се пъхна в леглото при нея. Тя усети дъха му на бузата си, въздъхна и започна полека да се събужда. Той беше гол, горещ и твърд, тя усети възбудата му. Настроена към жаждата му, Еме се раздвижи предизвикателно, забравяйки за момент, че той е мъжът, когото мрази. Но това, което винаги бе смятала за омраза, се беше разраснало в мания, също толкова силна, колкото и неговата.
— Не искам това да свърши, Еме. Люби ме, скъпа, люби ме така, сякаш утрешният ден няма да настъпи. Утре отивам на опасна мисия и само господ знае каква съдба ми е приготвил.
Вниманието на Еме се изостри.
— Заминаваш? За колко време?
— Не съм сигурен. Два или три дни. Ще ти липсвам ли? Мисълта на Еме се хвана за думите му.
— Кой ще те замества тук?
Остро разочарование изкриви лицето на Ник. Надяваше се Еме да признае, че поне мъничко ще й липсва.
— Смятах да оставя лейтенант Дил, но той е мой заместник и трябва да ме замести в тази мисия, ако случайно… нещо ме възпрепятства. Сержант Джоунс ще остане във „Високите дъбове“ с трима войници. Опитай се да се държиш прилично, скъпа.
Еме спотаи една хитра усмивка. Двете със Савана нямаше да имат проблем да вземат от сержант Джоунс ключа за стаята й. После изведнъж мислите й се разпръснаха, когато ръцете и устните на Ник запалиха огън в кръвта й. Чувстваше тялото си така, сякаш всеки момент ще се хвърли от някой висок връх. Опита се да се дръпне от ръба, но той я държеше плътно до себе си, отказвайки да й отпусне дори миг здравомислие. Когато пръстите му започнаха да изследват хлъзгавата цепнатина на нейната женственост, я намериха влажна и готова.
— Докосни ме, скъпа — изпъшка той. — Моля те, докосни ме.
Все още колебаейки се, Еме разбра, че това е може би последният път на интимност с Ник, затова се подчини на еротичните му призиви. Пръстите й се плъзнаха по изпъкналите мускули на кръста и хълбоците му, по едното бедро и после по другото. Спря за миг, за да събере смелост, преди дръзко да обхване пулсиращата му мъжественост. Чу го да изохква. Ръката й инстинктивно се задвижи нагоре-надолу.
Той издържа няколко мига преди да изстене:
— О, господи, стига!
В следващия миг той вече беше върху нея, разтваряйки бедрата й, за да се вмъкне между тях. Краят дойде прекалено бързо и когато Еме отвори очи, усети стряскащите зелени очи на Ник да я фиксират упорито. Имаше нещо дълбоко и искрено в погледа му, нещо, с което по-скоро не би искала да си има работа. Достатъчни й бяха собствените й демони, за да тръгне да се бори и с тези, които преследваха Ник Дръмънд.
— Бранд готов ли е за тръгване? — прошепна Еме на Савана, докато й помагаше да отнесе чиниите от вечерята.
Ник беше заминал рано тази сутрин, затова Еме искаше да тръгне веднага щом пазещите ги войници се оттеглят за сън. Сержант Джоунс беше вечерял с тях и сега седеше в дневната, очаквайки кафето и кейка, които Савана беше обещала.
— Готов е, дете, но трябва пак да помислиш добре. Цял ден не му беше добре и ми се струва, че може да се е разболял.
— Не мога да чакам повече, Савана, трябва да напусна „Високите дъбове“, преди Ник да разбере, че Бранд е негов син. Сигурна съм, че само е развълнуван, знаеш ги децата. Намери ли лауданума, който да сложиш в кафето на сержант Джоунс? Слава богу, че си спомних, че има такова нещо в медицинското сандъче на капитан Дръмънд. Лесно беше да се промъкна в стаята му и да го взема оттам.
— Тука е — каза Савана, изваждайки шишенцето от джоба си.
— Дай му повечко, искам да спи цяла нощ. Ще сме на половината път до Атланта, преди сержантът да се събуди и да открие, че ни няма.
— Надявам се да не съжаляваш за това — изрече тайнствено Савана.
8
Планът на Еме не се разви така, както тя беше предвидила. Когато внесе кафето с лауданум в дневната, сержант Джоунс, кой знае защо, реши, че е стоял достатъчно дълго в къщата и отказа кафето и кейка. Пожела й набързо „лека нощ“ и веднага излезе.
— Какво беше това? — запита Савана, когато Еме се върна в кухнята с недокоснатата чаша кафе.
— Сержант Джоунс изведнъж реши, че много се е забавил на вечеря и е занемарил задълженията си — обясни Еме.
Неочакваното отлагане я вбесяваше.
— Ама че работа. Да разбирам ли, че няма да тръгнем тая нощ?
Савана изглеждаше почти очарована от неочаквания развой на събитията.
— Ще опитаме утре вечер — каза Еме, която изобщо нямаше намерение да се предава. Ако останеше още малко под един покрив с Ник Дръмънд, това сериозно щеше да застраши спокойствието на ума й. — Само че този път ще направим така, че сержант Джоунс да изпие кафето. Вместо да го каним тук, в къщата,
