гордост или чест. За какво щеше да й послужи честта, ако любимите й хора умрат от глад? Едно леко почукване на вратата я сепна и я изтръгна от мрачните й мисли. Вратата се отвори и Мона влезе, без да чака покана.
— Изглеждаш прекрасно, скъпа — изгука възторжено тя. — Знаех си. Още си малко слабичка, но съм сигурна, че клиентите ми ще са също толкова доволни от тебе, колкото и аз. Не си нервна, нали?
— Аз… да, тревожа се. Не ми е лесно.
— С времето ще свикнеш — каза Мона с малко рязък, делови тон. — Знаеш правилата, нали? Аз водя преговорите. След като се уточним и се разберем за цената, отвеждаш клиента горе. Водя точни сметки за приходите на всяко момиче. Внимавай да не те изиграят. Не позволявам грубости. Ако някой клиент се опита да те излъже или да ти направи нещо, викаш на помощ някой от пазачите.
— Вярвам ви, госпожице Мона, това не ме тревожи. Просто не знам дали ще мога да направя каквото се очаква от мене.
— Не те държа насила тук, скъпа — припомни й Мона. — Ако имаше друг начин да изхранваш детето си, щях да те пусна, макар да ми дължиш пари. Вярвам, че ще ми ги върнеш.
— Вие ме приехте и ми дадохте храна за семейството ми във „Високите дъбове“. Няма да ви подведа. Освен това, и двете знаем, че в Атланта няма друга работа като за мене. Сделката си е сделка. Ще изпълня моята част.
— Знаех, че ще се чувстваш така. Това, което правиш тук, няма нищо общо с честта, трябва да оцелееш. Не си единствената жена, принудена да проституира от глад и обстоятелства, над които няма власт. Слава богу, че има благоразумието да дойдеш при мене, защото аз се грижа за момичетата си. Сега, скъпа, другите момичета вече се събират долу. Мъжете започнаха да пристигат. Слез, когато се приготвиш.
Еме остана още няколко минути в стаята си. Повдигаше й се, но успя някак си да преглътне горчивия вкус на жлъчка, който се надигаше в гърлото й. Коленете й се подгъваха, сърцето й биеше неравномерно. Но тя знаеше, че не може повече да се бави. Затова отвори с треперещи ръце вратата на стаята си и излезе на площадката, която гледаше към гъмжащата от хора приемна.
Сините униформи се смесваха с цветните петна на оскъдните одежди на момичетата, които предлагаха подноси с напитки. Някои мъже неприкрито оглеждаха момичетата, други, по-дръзки, ги попипваха и потупваха. Но никое момиче като че ли нямаше нищо против. Еме видя как един от мъжете хвана едно момиче за ръката и го поведе към госпожица Мона, която започна да преговаря. Когато мъжът обясни какво иска, се договориха за цената и Мона записа нещо в една тетрадка. Парите минаха от ръка в ръка и момичето поведе мъжа нагоре по стълбите. Еме си пое дълбоко дъх, изчака кикотещата се двойка да влезе в стаята и се насочи към долния етаж.
Ник почука с огромно нетърпение на вратата на заведението на госпожица Мона. Изостреното му, напрегнато лице даваше представа на какво напрежение е подложен. Още не можеше да повярва, че ще намери Еме в някакъв публичен дом, но отчаянието караше хората да вършат неща, каквито никога не биха направили в други обстоятелства. Според Савана Еме беше от цяла седмица при госпожица Мона. Той потръпна, представяйки си какво е била принудена да изтърпи, преди той да дойде в Атланта.
Вратата се отвори. Той влезе, но отказа да даде фуражката и пелерината си на портиерката, а се насочи направо към приемната. Там вече беше пълно с военни и неколцина цивилни на правителствена служба. Ник позна един-двама от офицерите, но повечето от останалите мъже виждаше за първи път и това го успокои. По-добре беше възможно най-малко негови познати да знаят, че бъдещата му съпруга е… Господи, не можеше да нарече Еме курва!
Тогава я видя, застанала на най-горното стъпало, изплашена и обезсърчена. Лицето й беше силно гримирано, беше облечена — или, по-скоро, съблечена — много предизвикателно. Спря и я загледа, забелязвайки как слабостта й подчертава още повече неземната й красота.
Еме не забеляза Ник сред навалицата от сини униформи. Не гледаше към никого, погледът й се рееше някъде над главите на хората. Ник я видя да слиза по стълбите, видя какво оживление предизвика появата й сред мъжете, които я забелязаха, и очите му се наляха с кръв при мисълта, че тези мъже искат да спят с нея. В един миг самообладанието му се пречупи и той не можа да се въздържи да не направи това, което съвестта му изискваше да стори, още от мига, когато Савана му беше казала къде да търси Еме.
Междувременно Еме стигна до най-долното стъпало и спря, за да събере смелост, преди да направи последната стъпка. Щом слезеше при другите момичета в приемната, вече нямаше да има власт над онова, което непременно трябваше да последва. Почти не беше на себе си от паника, погледът й трескаво скачаше от едно лице на друго. И тогава тя го видя. Той безцеремонно си пробиваше път през тълпата мъже и оскъдно облечени жени, за да стигне до нея. Лицето му беше изкривено от ярост. Стискаше юмруци, а очите му бяха така потъмнели, че бяха станали почти черни. Наистина очите на дявола. Еме почувства как я разтърсва тръпка на жесток, отнемащ разума страх.
Ник спря на сантиметри от нея и за един кратък миг я изгледа с невероятно спокоен поглед.
— Времето за игра свърши, скъпа, тръгваш с мене.
Очите на Еме се разшириха, тя раздвижи устни, но не можа да издаде никакъв звук. Ник моментално смъкна пелерината си, уви я около раменете й, вдигна я и я метна на рамо като чувал картофи.
— Ти си моя, Еме Тревър, проклет да съм, ако позволя на друг мъж да те има.
— Какво става тук, майоре? — Мона се появи внезапно до рамото на Ник, придружена от двама едри пазачи. — Ако сте направили избора си, първо трябва да се договорите с мене.
— По дяволите договорките — изрече със стиснати зъби Ник. — Еме ми принадлежи. Отвеждам я. Всеки глупак може да види, че мястото й не е тук.
— Еме дойде тук по своя воля — каза Мона, стремейки се да потуши надигащия се скандал. — Не задържам насила никое момиче.
— Пусни ме, Ник Дръмънд! — извика Еме, удряйки с юмруци гърба на Ник. — Не принадлежа на никой мъж.
— Чухте я, майоре, пуснете я.
Двамата пазачи пристъпиха напред със заплашителен вид.
— Вижте какво — каза Ник с едва сдържано нетърпение, — ние с Еме трябва да поговорим насаме. На драго сърце ще платя за времето й.
Очите на Мона блеснаха разбиращо. Тъй като Еме, изглежда, познаваше майора, а майорът със сигурност познаваше Еме, тя не видя нищо лошо в желанието на Ник.
— Ако искате да си говорите, трябва да го направите в моето заведение. Аз се грижа за момичетата си и не ги пускам оттук, освен ако не съм напълно сигурна, че искат да си идат. Ако платите за времето й и обещаете, че няма да й направите нищо лошо, не виждам защо да не удовлетворя желанието ви.
— Не знам колко може да струва цяла нощ, но това трябва да е достатъчно — изрече с отвращение Ник, бъркайки в джоба със свободната си ръка.
Извади няколко банкноти и ги хвърли на Мона. Тя ги улови сръчно и даде знак на пазачите да пропуснат Ник.
— Третата врата вляво. И помнете, никакви грубости.
— Не искам да отивам с него — обади се Еме с приглушен глас, продължавайки да се бори.
Какво право имаше Ник да идва тук и да я излага по този начин? Без съмнение вече беше женен за Реджина Блекуел и сега идваше у госпожица Мона, за да избяга от задушаващата властност на съпругата си.
— Мълчи — изръмжа Ник, катерейки се по стълбите, преди Мона да си е променила намеренията.
Мона се загледа замислено подире им. Не знаеше каква е работата, но познаваше мъжете. Ник Дръмънд беше решителен мъж, който знаеше какво иска. Беше изникнал изневиделица от миналото на Еме, за да вземе жената, която смяташе за своя. В ума на Мона заседна неоспоримата мисъл, че кариерата на Еме в нейното заведение е свършила още преди да е започнала. И тя се запита дали дръзкият майор знае, че това щеше да бъде първата нощ на Еме с клиенти. Пожела си да можеше да стане свидетелка на фойерверките, които щяха неминуемо да избухнат след малко, когато се стигнеше до сблъсъка на тези два темперамента, но би заложила всичките си пари, че победител щеше да излезе майорът.
Ник затвори с ритник вратата на стаята на Еме, набърчвайки неодобрително нос пред пищната
