— Имаш ли любовник?
Устните й се изопнаха в безрадостна усмивка.
— Любовник? Това е нелепо, милорд. Само игуменката може да отваря входните врати. Понякога просто не мога да заспя и се разхождам на двора през нощта.
— Времето ще покаже дали лъжеш — отвърна Лайън с непроницаемо изражение. — Ако разбера, че си нарушила брачните обети, мигом ще се озовеш обратно между тези четири стени.
— Аз никога не съм искала да бъда ваша съпруга, милорд.
Той я изгледа пронизващо.
— Но ще бъдеш моя съпруга, и то във всяко отношение. Ще споделяш леглото ми и ще отгледаш децата ми. Ще ми се подчиняваш безпрекословно, ще ми се закълнеш във вечна преданост и ще ми бъдеш вярна до гроб.
Очите й се разшириха, докато съзнанието й бавно проумяваше онова, което току-що беше чула. Може би щеше да й се наложи да споделя леглото му и донякъде да му се подчинява. И дума не можеше да става да наруши брачните обети, дадени пред свещеник, но никога, никога не би се заклела в преданост на едно норманско чудовище.
Живите й, зелени очи разкриваха мислите й толкова ясно, сякаш ги бе изрекла на глас.
— Точно така, скъпа моя съпруго, всичко ще бъде точно така, както казах.
— Може би, милорд — отвърна благо тя. — А може би не.
2
Ариана седеше сковано на седлото, когато напуснаха манастира на следващата сутрин. Сковаността й се дължеше отчасти на жилавата пръчка, с която игуменката я бе наказала за несторения й грях, и отчасти на дългото време, в което не беше яздила. Отдавна не бе препускала на кон и не бе изпитвала опияняващото чувство за свобода, което ездата предизвикваше. А мисълта, че вече е отвъд стените на омразния манастир, беше тържество за душата й.
Ариана погледна скришом към Лайън, който яздеше на неголямо разстояние пред нея. Беше прекарал нощта пред вратата на манастира заедно с хората си, след като се погрижи да й осигурят всички възможни удобства. А тази сутрин, малко след утринната молитва, дойде и й доведе коня, който щеше да язди по пътя към Крагмер. Сега Ариана го наблюдаваше безмълвно, леко смутена от разтърсващия ефект, който този мъж упражняваше върху нея. Да, тя го мразеше, разбира се, както мразеше всички нормански завоеватели, и все пак не можеше да отрече, че се възхищава на много неща у него. Имаше вид на мъж, който дълго и упорито е калявал тялото си, а погледът му беше смразяващ, като у хищник. По ръцете му бяха набъбнали гъвкави мускули, а краката му, провесени покрай грамадното седло, бяха здрави и набити като дърветата в гората. Можеше да я убие само с един замах на властната си ръка и никой не би го обвинил за това. Ариана копнееше за деня, в който този внушителен норман и войските му ще бъдат разгромени, а Англия отново ще принадлежи на саксонците. Молеше се този ден да дойде час по-скоро.
Изражението на Лайън не се промени, докато изчакваше Ариана да го настигне. Той не бе пропуснал да забележи, че дрипавата сива туника, която носеше, не прикриваше изкусителните извивки на гъвкавото й тяло. Рицарят смръщи неодобрително вежди, щом погледът му попадна върху примитивната бяла забрадка, с която бе прихванат великолепният водопад от сребристи коси. Кой би могъл да си помисли, че малката девица с буен нрав, която преди пет години бе оставил в манастира „Сейнт Клер“, ще се превърне в примамлива съблазнителка?
Дали наистина имаше любовник или игуменката наистина си бе измислила цялата история, питаше се Лайън с нарастващо раздразнение. Изглеждаше му невероятно Ариана да се е замесила в непозволена любовна афера, заключена зад дебелите стени на „Сейнт Клер“. И все пак, какви ли не неща се случваха по широкия свят. Имаше само един начин да се убеди в това и Лайън възнамеряваше не след дълго лично да се увери дали Ариана е престъпила брачните обети. Научеше ли, че е обезчестена, мигом щеше да я изпрати обратно в манастира, където щеше да прекара живота си в изкупление на греховете си.
Когато стигнаха селото, което се простираше недалече от стените на „Сейнт Клер“, Ариана обходи жадно с поглед живописния пейзаж, поглъщайки всеки звук и движение по тесните, оживени улички. Отдавна не бе изпитвала такова завладяващо усещане за свобода, беше забравила ласката на слънцето и вятъра върху лицето си и приятното чувство, че е заобиколена от истински хора, а не от мълчаливите монахини в манастира. Тя вдиша дълбоко сладкия въздух, напоен с аромата на вкусни манджи, които помнеше от годините на своето детство. Устата й се напълни със слюнка.
Внезапно отнякъде изникна млада жена и се вкопчи отчаяно в полите на Ариана.
— Милейди, това съм аз, Терса!
Ариана вторачи поглед в момичето и постепенно разпозна в подпухналото и насинено лице прислужницата, която й бе предавала посланията от Едрик. Внезапно пребледняла, Ариана ахна от изумление.
— Какво ти има, Терса? Кой те е наранил?
— Умолявам ви, милейди, вземете ме със себе си. Позволете ми да служа вярно на вас и вашия господар.
Лайън свъси вежди при вида на бедно облечената девойка, чиито дълги коси се спускаха на сплъстени, разбъркани кичури по гърба й. Той спря коня си недалече от Ариана.
— Коя е тази жена, милейди? Познавате ли я?
Ариана внимателно обмисли отговора си. Явно игуменката бе пропуснала да му каже името на момичето, което бе пренасяло посланията между нея и Едрик.
— Беше прислужница в манастира. Иска да служи в Крагмер.
Лайън огледа отблизо младата жена.
— Кой те е набил така, момиче?
— Баща ми, милорд — отвърна боязливо Терса. — Иска да ме омъжи за Дорал, вдовец с шест деца. Дорал вече погреба три жени и аз не искам да съм четвъртата.
— Жената е длъжна да се омъжи за онзи, който й отреди баща й — заяви Лайън с равен глас.
— А нима жената е длъжна да търпи такъв зверски побой? — запита в отговор Ариана с прямота, която озадачи, но никак не изненада съпруга й.
— Да, ако е вироглава и непокорна. — В думите му се съдържаше добре пресметнато предупреждение, което не остана нечуто от Ариана.
— Ако вие ми посегнете, милорд, ще накарам Надая да ви прокълне. Надявам се вече знаете, че Надая е вещицата на Крагмер.
При думите й устните на Лайън се извиха в усмивка, която озари изсечените контури на лицето му.
— Нима си мислите, че ме е страх от вещици? Не, милейди, ще ви трябва нещо повече от магия, за да удържите ръката ми, ако сторите нещо, което заслужава наказание.
Ариана го изгледа свирепо. Той умело бе насочил разговора към нея, намеквайки за тайните й срещи с Едрик. Лайън обаче никога нямаше да узнае кой е мъжът, с когото се е срещала, Ариана се кълнеше в това.
— Моля ви, милейди, вземете ме с вас!
— Терса, веднага се връщай вкъщи — нареди суров глас иззад тях. Терса панически се обърна и се изправи лице в лице с баща си, грамаден мъж с юмруци с размерите на чукове. Тя трепна, щом ръката му се издигна над главата й.
— Не смейте да й посягате отново — изрече в този миг Ариана с тих, но властен глас. Лайън се отдръпна и се вторачи с интерес в нея, изумен от небивалата й дързост. Малката му съпруга имаше повече кураж от всички жени, които познаваше, и със сигурност повече, отколкото позволяваше възпитанието на една дама.
— Какво ще правя с дъщеря си не ви засяга, милейди — отвърна свъсено бащата на Терса.
В този момент Лайън реши, че е време да се намеси.
— Свободен селянин ли си или крепостник? И какво става тук?
— Свободен съм, милорд. Викат ми Болдър. Дъщеря ми е обещана на Дорал, коминочистача. Трябва му жена и майка на децата му. — Болдър реши, че ще е по-благоразумно да не споменава, че дъщеря му е
