Мъжката му красота отново я зашемети. Сърцето й се сви, сякаш някой го беше стиснал между пръстите си. Ръцете й се вкопчиха в парапета.
Алекс, седнал от другата страна на Морган, напълни чашата си и вдигна наздравица. Погледът на Морган се отправи към галерията и улови нейния. На устните му изгря добре познатата усмивка, той вдигна чашата си и безмълвно я поздрави. Брайън го удари по раменете и Морган бързо сведе глава, за да не издаде скривалището й.
В залата беше шумно, но Сабрина не чуваше нищо. Сърцето й биеше ускорено, изпълнено с крехко щастие. От страх да не издаде новите, скъпоценни чувства, тя се принуди да отвърне поглед. Видя как чернокосият Макдоналд стана, държейки се за стомаха, и се измъкна навън. В залата нахлу студен въздух и развя старите знамена.
След като виното и разговорите укротиха духовете, баща й и Ангъс се забавляваха също толкова добре, колкото синовете им. Забулената фигура, която не напускаше мястото си зад Ангъс, беше изчезнала. Вероятно спеше в някое ъгълче на залата. Майката на Сабрина също изглеждаше уморена и очевидно се готвеше да се оттегли.
С ъгълчето на окото си Сабрина забеляза как стенният килим зад двамата господари се раздвижи. Тя погледна към входната врата, очаквайки да види връщането на лакомия Макдонъл, но тя беше затворена.
Сабрина се намръщи. Изведнъж я обзе страшно предчувствие и тя се изправи. Облегна се на парапета и устреми поглед към стенния килим. Дали той наистина се движеше или трепкащите пламъчета на свещите й играеха лош номер? Краката сами я понесоха към стълбата, подчинявайки се на своя собствена воля. Трябваше веднага да разбере откъде идваше усещането за опасност.
— Сабрина! Защо, за бога, не си в леглото?
Викът на майка й я изтръгна от замаяността. Едва сега й стана ясно, че се намира в долния край на стълбата. Разтърси глава, за да подреди нахлулите в главата й възприятия. Загрижено смръщеното чело на баща й. Дръзките лица на Макдонълови, които се побутваха под масата. Мрачното изражение на Морган.
В залата отекна гласът на Брайън.
— Велики боже, Алекс, по нощницата й има кръв!
Сабрина съвсем беше забравила в какво състояние е нощницата й. Изведнъж се почувства гола, изложена на жадните мъжки погледи. Отвори уста да обясни, но в този момент Ангъс се изправи и се олюля застрашително.
— Божичко, ама това била сладката Сабрина! Навсякъде в планините се говори за красотата ти, момиче. — Колкото и да беше пиян, той изгледа майка й с неприкрита похот и в същото време даде знак на мъжете от клана си. — Ако моята Бет беше проявила по-добър вкус по отношение на мъжете, ти щеше да си моя дъщеря.
Макдонълови избухнаха в груби смехове. Бащата на Сабрина кимна с измъчена усмивка. Лицето на Сабрина пламна от срам. Морган стана още по мрачен и задърпа иглата, която държеше ешарпа му, сякаш искаше да свали платното от голото си тяло и да я загърне.
— Да пием за Сабрина! — изрева Ангъс. — За най-нежното цвете на моята прекрасна Бет!
Мъжете повториха наздравицата. Господарят им вдигна чашата си и в следващия миг падна по лице в чинията си. Между костеливите му рамене стърчеше дръжка на кама, обсипана със скъпоценни камъни.
Глава 3
Болезненият вик на Морган отекна в могъщите греди на тавана и заглуши всички останали. Последва го пронизителният писък на Сабрина.
В следващия миг Дугъл Камерън изтика жена си в най-близкия коридор и опипа падналия Ангъс. Вдигна ръце и смаяно огледа окървавените си пръсти. Макдонълови потърсиха мечовете в ножниците си и ножовете в гънките на тартаните, но ръцете им останаха празни.
Морган беше виждал достатъчно смъртоносно ранени мъже и не си направи труда да прегледа трупа на баща си или да се опита да го съживи. Широко отворените му очи бяха приковани в лицето на Сабрина. Алекс и Брайън посегнаха да го хванат, но той се отърси от ръцете им и прескочи масата. Всички решиха, че целта му е купът с оръжията.
Всички, освен Сабрина. Тя бе забелязала обвинителното святкане на очите му. Знаеше какво бе помислил, сякаш го бе изкрещял пред всички. Че тя е била примамката, стръвта, която да отклони вниманието му от предстоящото покушение върху баща му.
Той се спусна към нея и тя не беше в състояние да реагира. Крайниците й бяха парализирани. Пък и нямаше къде да се скрие. Нито време, за да помоли за милост. Ако той бе размахал брадвата си над главата й, тя щеше да остане напълно неподвижна и да приеме безропотно неизбежната си участ.
Той я хвана за талията, притисна я до себе си и я обърна с лице към залата. Тя усети как ръката му се плъзна към колана, за да извади пистолета, който и беше връчил само преди минути. При липсата на оръжие голямата му ръка обхвана брадичката й и вдигна лицето й. Всички трябваше да разберат, че можеше само с едно движение да й счупи врата.
Обзе я странно спокойствие. Увиснала безпомощно в хватката му, намерила опора в разкрачените му крака, тя беше абсолютно сигурна, че докосването му няма да й причини болка. Нищо не я заплашваше. Ръцете му я притискаха едва ли не нежно, силата им беше обуздана от ледена пресметливост, много по- страшна от всяка жестокост. Тя не се съмняваше, че смъртта от неговата ръка щеше да се отличава със същата брутална нежност. Само едно движение на силните му пръсти, и животът й щеше да угасне като звезда на разсъмване.
Всички в залата, включително роднините на Морган, бяха замръзнали по местата си. Очите на Брайън потъмняха от безсилна ярост. Алекс дишаше тежко, лицето му беше станало по червено от косата.
— Гостоприемството ви се оказа лъжа, Дугъл Камерън — проговори ледено Морган и дъхът му опари тила на Сабрина.
Дугъл вдигна умолително окървавените си ръце.
— Не прави нищо, за което ще съжаляваш, Морган. Аз нямам нищо общо със смъртта на баща ти. Ако ми дадеш шанс, заклевам ти се да намеря негодника, който извърши това подло дело.
— Моят баща ви даде шанс, Камерън. И вижте какво стана. Вземете оръжията си — заповяда той на мъжете от клана.
Макдонълови се втурнаха към оръжията си като глутница изгладнели кучета. Мазните ръце награбиха ръждясалите мечове и ками, сключиха се около дръжките на пистолетите. Когато се изправиха, в очите им святкаше дива жажда за кръвопролитие. Възбудата им нажежи атмосферата в залата. Сега бяха в стихията си, готови за битка, готови да убиват мъжете, с които само до преди минута празнуваха.
Сабрина забеляза красивия чернокос Макдонъл и подозрително присви очи. Кога се бе върнал в залата? Сигурно беше пропуснала влизането му в суматохата. Ала когато осъзна, че мъжете от клана й бяха безпомощни и невъоръжени като жертвени агнета, страхът я накара да забрави всичко друго.
Морган се придвижи към вратата, използвайки я като щит.
Дугъл удари с юмрук по масата.
— По дяволите, Морган, пусни я! Тя е още дете! Това е битка между теб и мен!
Гласът на Морган пропълзя по гърба й, думите бяха предназначени само за нея.
— Ти направи грешка, хлапе. Уби не когото трябваше. Трябваше да ми отсечеш главата, когато имаше възможност да го сториш.
Морган беше толкова увлечен в битката, че допускаше тактически грешки. Една от тях беше, че й каза тези думи. В паметта на Сабрина времето се върна назад. Морган вече не беше опасният чужденец, който държеше в ръцете си крехката нишка на живота й, а нахалното, непоносимо момче, което при всеки удобен случай се подиграваше с чувствата й.
— Ти винаги трябва да имаш последната дума, нали? — попита с измамно спокойствие тя.
Всяка фигурка от унищожените бродерии, всеки саморъчно опечен сладкиш, с който злобният хлапак беше нахранил кучетата, всяка неизплакана сълза бяха вложени в удара, когато тя замахна назад и заби
