Сигурно пиянстваше отвън с хората си и вдигаше чаша след чаша за успялото отмъщение. И за последния жесток номер, който бе изиграл на Сабрина Камерън. Би трябвало да изпитва облекчение, но сърцето й беше пълно с необяснима болка. Тя се сви на кълбо и се опита да я задуши, но напразно. Тъкмо беше задрямала, когато вратата се отвори с трясък.
Съпругът й изпълни рамката.
Той затръшна вратата пред слисаната муцунка на Пъгсли и прекоси стаята, олюлявайки се. Внезапно вдигна ръка и преди Сабрина да е видяла дългия меч в ръката му, острието бе притиснато във вдлъбнатинката под гръкляна й.
— Съблечи се, коварна вещице! — изграчи той. — Тази нощ ще те направя своя жена, даже това да ми струва живота.
Глава 7
Сабрина беше омъжена за луд. Острието на меча трепереше. Морган се олюляваше опасно. Тя се сви във възглавниците, по-далече от оръжието, и се запита дали църквата признаваше опита за убийство като основание за анулиране на брака.
— Проклета вещица — повтори задъхано мъжът й. — Как смееш да си лежиш тук и да примигваш невинно насреща ми? Нищо ли няма да ми кажеш? — Той затваряше и отваряше очи, сякаш не виждаше ясно. Погледът му помътня.
Сабрина размишляваше трескаво. Тази вечер Морган беше пил само вода. Сигурно след това се беше наливал с мъжете от клана си.
— Най-добре е да решиш дали първо ще ме убиеш и после ще ме изнасилиш или обратно — изрече спокойно тя. — И те предупреждавам, че ако не махнеш този меч от гърлото ми, ще ме набучиш на острието.
— За мен ще бъде удоволствие, момиче. Със или без меч.
Сабрина внимателно отмести острието, но дори това леко движение извади Морган от равновесие. Той се олюля назад, размаха безпомощно меча и едва успя да се залови за таблата на леглото. Бронзовото му лице беше станало пепеляво. Притисна ръка о стомаха си, сякаш трябваше да го задържи на мястото му.
„Може би ще успея да вгорча поне малко отмъщението на твоя Морган.“
Загадъчните думи на Енид и неочакваното й желание да сготви гъби събудиха в сърцето на Сабрина ужасно подозрение.
Морган се изправи и я погледна напрегнато.
— Кажи ми, принцесо, скъпият ти татко ли те използва като примамка за капана си, или ти смеси отровата със собствените си нежни ръчички?
Сабрина отвори уста, за да отхвърли нечуваното обвинение, но Морган отново се олюля. Тя скочи от леглото и посегна да го подкрепи.
Той се отдръпна като опарен.
— Не се доближавай до мен! Ти си дявол в женски образ! Ако не ми отговориш веднага, ще изтръгна отговора от баща ти даже да трябва да го удуша.
Той се хвърли към вратата, но мечът явно беше станал много тежък за ръката му. Повлече го след себе си и остави дълбока следа в полираното дърво. Сабрина стана от леглото, спъна се в одеялата и посегна към най-близката опора — неговия крак.
— Морган, не го прави! Не е редно…
Той повлече и нея, но тя се вкопчи в него с цялата си сила.
— Моля те, Морган, чуй ме! Баща ми няма нищо общо с отровата.
Морган потърка челото си, сякаш трябваше да пропусне думите в замъгления си мозък. Когато погледите им се срещнаха, той сведе бавно глава. Очите му се впиха в нейните с ледена яснота, която я накара да потрепери. Сабрина преглътна мъчително. Нощницата й беше вдигната до бедрата. От вътрешната страна на прасеца й беше острието на меча. А под ръката й тръпнеха железните мускули на бедрото му.
— А ти? — попита Морган и космите на тила й настръхнаха.
Сабрина сведе глава. Как би могла да изложи плахата си братовчедка на гнева на такъв мъж? Енид нямаше да преживее дори един от гневните му пристъпи. Освен това момичето беше постъпило така само за да и помогне.
— Мисли, каквото искаш, Морган Макдонъл — отговори най-сетне тя. — И без това никога не слушаш какво ти говорят другите.
Морган впи поглед в тила й. Гъстите къдрици скриваха пламтящите й бузи, докато очакваше обръщането на острието. Отвори уста да помоли за милост, но веднага я затвори. Твърде често беше преглъщала молбите си.
— Знаех, че ме мразиш, но не подозирах колко страшна е тази омраза — пошепна Морган и се свлече на пода. Сякаш неизречената молба го бе лишила от последната му сила.
Мечът се изплъзна от ръката му и падна със звън на пода. Той се намести по-удобно и протегна дългите си крака редом с нейните.
Опитвайки се да избегне празния му поглед, Сабрина събра нощницата си и понечи да стане.
— Ще повикам личния лекар на баща ми.
Ръката му се стрелна напред и я сграбчи за китката.
— О, не! Няма да позволя на един наемник на Камерънови да ме довърши. — Пръстите му се сгърчиха и Сабрина разбра, че болката е станала непоносима. — Но искам да знам едно. Трябва ли да умра?
Сабрина си спомни как Брайън беше нахранил Алекс със сос от същите гъби и направи гримаса.
— Не, но ще ти се иска да си умрял.
Морган изохка.
— И сега ми се иска. — Лицето му беше позеленяло. На челото му избиха ситни капчици пот. — О, господи… — Той се опря на стената и успя да се изправи. В погледа му блесна паника. Когато политна напред и една не падна, Сабрина се хвърли срещу него и опря рамо в гърдите му.
Той се отдръпна стреснато.
— Излез оттук! — изрева той. — Остави ме сам.
Тя се поколеба.
Морган направи крачка към нея.
— Предупреждавам те, момиче. Няма да ти доставя удоволствието да се наслаждаваш на делото си. — Ала не успя да изпълни заплахата си, тъй като се спъна в захвърления меч и се просна с цял ръст на пода. Ръката му се стегна в безпомощен юмрук.
— Моля те — пошепна той, — върви си.
Гледката на падналия гигант беше впечатляваща. Сабрина изскочи навън, затвори бързо вратата и се облегна трепереща на рамката. От стаята се чу дълбок стон и тя се сгърчи. Пъгсли облиза пръстите на краката й. Тя клекна и зарови пръсти в козината му.
Преди години щеше да се зарадва, че Морган е изпаднал в такова положение. Сега се чувстваше ужасно, защото той наистина бе повярвал, че тя е достатъчно жестока да го отрови.
Най-сетне стоновете престанаха. Сабрина колебливо натисна бравата. Познаваше много добре баща си и знаеше, че той няма да остави новобрачните без наблюдение. Алекс или Брайън бяха някъде наблизо и сигурно щяха да побеснеят, ако видеха Сабрина да клечи пред вратата на спалнята си. В главата й изникна и още по-страшна мисъл. Ами ако нещастната Енид беше нахранила Морган със смъртоносна доза гъби? Ами ако той вече лежеше мъртъв на студената земя и красивите му зелени очи бяха застинали завинаги в обвинителен поглед?
Тя отвори вратата и нахлу в спалнята. Морган лежеше на мястото, където го бе оставила, свит на кълбо. Русата му коса беше напоена с пот. Тя коленичи пред него, събра цялата си смелост и вдигна наметалото му, за да сложи ръка върху гладката, мускулеста гръд. Гърдите му се вдигаха и спускаха едва забележимо. Сабрина въздъхна облекчено и сведе буза към топлите му гърди.
— Махни се от мен!
Ужасена от грозната заплаха в дрезгаво произнесената заповед, тя вдигна глава.
