— За чудовище ли ме смяташ?
Неочакваната му сериозност увеличи смущението й.
— Давал ли си ми основание да те смятам за нещо друго?
Той наклони глава.
— Но онези дни отдавна отминаха.
Устните му се сведоха върху устата й и се насладиха на копринената и мекота. Пръстите му помилваха бузите й и я накараха да отвори уста и да отговори на езика му. Свежият му аромат замая сетивата й и езикът му безпрепятствено нахлу навътре.
В коридора се чуха равномерни стъпки, последвани от зарадвано кучешко скимтене, което бързо заглъхна. Морган рязко вдигна глава, погледът му потъмня. Притисна ръка към устата на Сабрина и задуши вика й.
Той знаеше, че времето му е изтекло. Взря се в страхливата синева на очите над ръката си и разбра, че му оставаха само секунди за да направи избор, който може да му донесе вечната омраза на жена му. Тя сигурно вече му беше простила, че бе потопил плитките й в шишето с мастило и бе използвал първия й корсет като прашка, но да я изнасили в непосредствена близост до собствения й брат — това беше грях, който не се прощаваше толкова лесно.
Той свали ръка от устата й.
— Опитай се да стенеш! — пошепна умолително той. — Охкай, пъшкай!
— Ти да не си си загубил ума?
— По дяволите, жено, казах ти да стенеш! — изсъска вбесен той. Сабрина произведе някакъв звук, който беше по-скоро квичене, отколкото вик от удоволствие. Морган примирено сведе глава.
— Даже когато бях на дванайсет години, момичетата викаха в прегръдките ми много по-силно…
Това беше грешка. Разбра го в момента, когато видя блесналия гняв в очите й. Тя стисна здраво устни, очевидно решена никога вече да не ги отвори.
Морган се поколеба. Навън беше спокойно. Прекалено спокойно. Някой подслушваше на вратата.
Той разтърси глава и изрече решително:
— Е, добре, момиче. Щом не ми остави друг избор.
Трябваше да използва всеки трик, който му беше познат за да изтръгне от гърлото на Сабрина страстен вик. Вплете пръсти в нейните, вдигна ръцете й над главата и се раздвижи между бедрата й, имитирайки любовен акт, докато леглото заскърца жално и тя наистина започна да издава звуци.
Мекият матрак не й оставяше възможност за бягство. Имаше чувството, че потъва под огромното, неумолимо тяло. Успехът на необмислената му акция дойде неочаквано бързо. Задъхан хленч излезе от устните й, когато очевидното доказателство за желанието му се отърка между бедрата й. Той я милваше и се триеше в нея и нито плащът му, нито нощницата й бяха в състояние да спрат вълните на желанието, които заливаха долната част на тялото и замъгляваха разума й.
— Кажи, че ме искаш, Сабрина — заповяда дрезгаво Морган и още повече я обърка.
Тя поклати безмълвно глава, опитвайки се да събере остатъците от разума си.
— Кажи го!
Той нахлу в ухото й с влажен, грапав език; думите изскочиха само от устните й, последвани от пресекващ вик.
Морган не престана да я измъчва. Сълзи напираха под ресниците й, докато чакаше играта да свърши и сладкото изкушение да отстъпи място на грубата действителност. За да я остави прекършена и захвърлена, като пребита от бой. Но той само се вслуша навън и след като Пъгсли се разскача пред вратата, се отдели от нея и извади от гънките на плаща си мъничка кама. Очите й се разшириха от изненада.
Тя се опря на лакът и проследи с нямо възхищение как той стисна ръка в юмрук, прокара острието на камата по вътрешната страна на ръката си и остави дълга рязка в кожата, без дори да мигне. Вдигна ръка и опръска снежнобелия чаршаф с кръвта си. Погледите им се срещнаха.
— Това е доказателство, че си загубила девствеността си. Няма да им позволя да те отнемат от мен. Щом женитбата за принцесата е цената на мира, тогава не ми остава нищо друго, освен да я платя. Даже ако трябва да пролея и последната си капка кръв. — Той спря кървенето с крайчето на чаршафа и взе брадичката й между пръстите си. — Ако посмееш да ме изобличиш пред баща си или някого от вашите, ще те завлека в най-близкия ъгъл и ще го направя, кълна се! Тогава никой вече няма да се съмнява — включително и ти, — че принадлежиш на Морган Макдонъл.
Студената му пресметливост я отврати. Сърцето и тялото й още пулсираха в завладяващия му ритъм. Неравното дишане издаваше възбудата й.
Той подреди диплите на тартана си, хладен и безразличен като зеленоок глетчер.
— До обед да си събрала багажа си, защото потегляме. Няма да остана нито час повече под покрива на баща ти. — Той я погледна пронизващо. — Не се притеснявай толкова, момиче. Щом ми родиш син, ще те пратя обратно в Камерън. Даже Дугъл Камерън не би се осмелил да рискува живота на собствения си внук, нали?
В гнева й се примеси див ужас.
— Нима очакваш от мен да ти родя дете, да го захвърля и да се върна при баща си? Аз не съм кучка, Морган! Никога ли не си помислял, че детето има нужда от майка?
Морган вдигна рамене, но избегна погледа й.
— Аз нямах майка. Ще позволя на сина си да прекарва летата в Камерън, както беше някога с мен.
— Много си великодушен, браво! Ами ако те опозоря, като родя момиче? Какво ще правиш тогава? Как Макдонъловата ти гордост ще преодолее този удар?
Без да си направи труда да й отговори, той се обърна рязко и излезе от стаята. Останала сама, Сабрина се взря невярващо във вратата.
Треперейки с цялото си тяло, тя се отпусна във възглавниците. Той си бе отишъл и я бе оставил сама — изпълнена с копнеж, празна и жадна за близост, която нямаше да дойде. Какво по-добро наказание от това да запали пламъците на удоволствието, което тя нямаше да му позволи да задоволи? Нали се беше заклела, че няма да го дари дори със секунда наслада! И всичко това само за да разбере, че трябваше да се бои не от неговото желание, а от своето.
Тя погледна омърсените чаршафи и изпита омраза към грозната лъжа, която трябваше да потвърди. Може би той се отвращаваше от нея и затова бе предпочел да се самонарани, вместо да сподели леглото с нея? Веднага след това й заяви кратко и ясно какво искаше — син, но не и тялото й. Тя притисна една възглавница към гърдите си и напразно се опита да успокои лудо биещото си сърце и да забрави пулсирането между бедрата си. В крайна сметка от мъж като Морган не можеше да се очаква нищо друго, освен жестока пародия на сватба и още по-жестока пародия на любовен акт. Акт, който би трябвало да свърже завинаги един мъж и една жена.
Кървавочервеният рубин на годежния пръстен й намигна знаещо. През всичките тези години се беше мамила. Морган Макдонъл беше по-жесток от чудовище.
Морган едва успя да стигне до пустата градина, преди цената, която бе платил за леденото си самообладание, да избие навън. Той се затътри слепешката до най-близката пейка и падна тежко върху камъка, докато във вените му бушуваше нов прилив на кръв. Дугъл нямаше нужда от убийци, за да се справи с Морган Макдонъл. Сабрина беше достатъчна отрова — сладка, силна и смъртоносна, тя изтръгна от него примитивно, треперещо желание само с едно-единствено произнасяне на името му.
„Искам те, Морган.“
Викът й отекна в главата му, без да е загубил нищо от магията си. Собственото му тяло го наказваше жестоко. Искреността на думите й го засегна много по-дълбоко от невинната й реакция на атаката му върху чувствеността й. Беше очаквал тя да лежи неподвижно под него, да извърне отвратено лице. Вместо това тя се вкопчи в него с треперещи устни и очи, препълнени с блясък. При всяка друга жена този блясък щеше да означава сълзи, но Морган беше виждал това изражение и друг път и не го бе забравил.
Веднъж, когато го завари да шинира крилцето на едно паднало от гнездото си птиче, и още веднъж, когато се хвърли да спре един от оборските ратаи, решил да убие окуцялата кобила, която според него
