имаше нужда от топъл компрес, не от куршум. Погледът, с който го беше дарила Сабрина, изпрати по тялото му топли и студени вълни едновременно. Неспособен да понесе представата, че може би е нещо повече от един жалък Макдонъл, Морган беше положил максимални усилия да изтрие от лицето й този израз.
Още тогава той беше разбрал, че Сабрина е единствената Камерън, способна да преодолее непробиваемата му броня от гордост и да посегне към сърцето му. Единствената Камерън, който имаше сили да разбие сърцето му.
Когато му изкрещя, че може да му роди не син, а дъщеря, той бе принуден да избяга, защото желязната му маска щеше да се стопи. Не можеше да понесе неочакваната жажда, която изпита при възможността един ден да носи на раменете си хихикащо момиченце с абаносовочерни къдрици — момиченце като Сабрина, каквато я видя за първи път. Преди неговото презрение да помрачи блясъка в красивите й очи. Вторият шанс да се сдобие с такова съкровище беше повече, отколкото заслужаваше мъж като него.
Той вдигна косата от лицето си и остави студените пръсти на утринната мъгла да охладят челото му. Когато беше още момче, успя да устои на неустоимата детска усмивка и очарованието на Сабрина, но сега се опасяваше, че това ще му струва много повече, отколкото беше в състояние да плати.
Точно тридесет и три минути след дванадесет Сабрина се появи в предния двор на господарската къща, следвана от потиснатата, разплакана Енид и редица натоварени с куфари и сандъци слуга. Тя беше загърната в кадифено палто с качулка. Подходящ маншон се люлееше на кралскосин шнур на китката й. Вирнала дръзкото си носле, тя отмерваше крачка след крачка, както я беше научила майка й. Май беше забравила само да помоли камериерките да носят подплатения с хермелинови кожи шлейф.
Щом Морган Макдонъл твърдеше, че се е оженил за принцеса, значи трябваше да си я получи.
През нощта се беше спуснал леден вятър и бе прогонил окончателно есента. И сега вееше около каменните зидове, замяташе полите на палтото й и извика ярка червенина по бузите й. Над двора бяха надвиснали калаеносиви облаци с издути коремчета, лоши предвестници за предстоящото пътуване. Бледото небе отразяваше зимния студ в сърцето на Сабрина като огромно огледало.
Шумна глъчка събуди вниманието й. В един ъгъл Брайън и Алекс се караха ожесточено. Стиснатите юмруци и зачервените им лица свидетелстваха, че сблъсъкът много скоро щеше да премине в обичайното сбиване.
Раналд чакаше на портата и държеше за юздите едър кон на бели петна. При появата на Сабрина животното извъртя очи и оголи зъби. Масивните му хълбоци бяха целите в белези.
Като видя чакащия до стената Морган, в сърцето й нахлу топла вълна и за миг прогони студа. Скръстил ръце и събрал заплашително вежди, той представляваше болезнено позната гледка. Баща й изглеждаше също така мрачен. Майка й, прегърнала Пъгсли, стоеше между двамата и се усмихваше като котка.
Морган забеляза съпругата си и се запъти към нея, подигравателно ухилен.
— Добро утро, най-прекрасно цвете на Шотландия. — Меденосладките думи я поляха с киселина. — Щастлив съм, че благоволяваш да се присъединиш към нас. Семейството ти вече се пита дали не съм те убил в леглото.
Енид пребледня и изпусна кутиите с ръкавици, които носеше. Раналд връчи юздите на един ратай и се втурна да й помогне. Ратаят огледа подозрително нервно потрепващия кон и застана по-далече от зъбите му.
— Глупости — отговори небрежно Сабрина. — Ти беше олицетворение на деликатност и въздържание.
Морган стисна предупредително китката й.
— Не виждам пречки да отложим пътуването, скъпа, за да ти дам още едно доказателство за така нареченото ми въздържание.
Погледът му спря върху устните й. Дяволските искри в очите му й показаха, че е готов веднага да осъществи заплахата си.
— Не е нужно — побърза да го увери тя и сведе поглед. Беше събрала целия си кураж, за да застане пред семейството си, което трябваше да повярва, че през нощта между нея и Морган се е случило точно онова, което е трябвало да се случи.
Докато вървяха към близките й, Морган заговори с новоизбликнал гняв:
— Както изглежда, баща ти е забравил да обяви последното от условията си. Един от вашите ще дойде с нас в Макдонъл Касъл. Дугъл иска да е сигурен, че ще има кой да набучи главата ми на кол и да му я отнесе, ако някой път ти се скарам заради вечерята.
Ако се съдеше по изтощеното лице на баща й и тържествуващата усмивка на майка й, Морган не беше единственият в Камерън, който беше прекарал безсънна нощ.
Елизабет милваше меката козина на Пъгсли. Бледа ивица на ръката й показваше къде беше стоял годежният й пръстен.
— Не ставай драматичен, Морган! Просто искам дъщеря ми да има добра компания.
Морган се изправи с измъченото достойнство, което винаги проявяваше пред Елизабет Камерън.
— Уверявам ви, милейди, че жена ми няма да страда от липса на компания. Но естествено се прекланям пред желанието ви.
— Той протегна ръце към чакащите братя на Сабрина. — Е, драги мои, каква отрова сте ми приготвили?
Енид повторно изпусна кутиите с ръкавици. Пронизващият поглед на Морган я накара да се олюлее. Раналд я хвана за лактите, за да не се строполи на земята.
Сабрина разбра за какво се бяха карали братята й. Когато се запъти към тях, двамата изпънаха рамене като войници, очакващи генерала си. Брайън пръв развали войнишката си поза, като й намигна. Явно никога нямаше да порасне достатъчно, за да престане да я дразни. Сабрина обичаше остроумието и вечната му жажда да прави бели.
Когато се обърна към Алекс, брат й пламна като смутено момче. Неговите стъпки пред вратата на брачната спалня ли бяха накарали Морган да се държи по този странен начин? Сериозният, надежден Алекс. Когато бяха деца и тя падаше, той веднага се притичваше да я вдигне и почистваше рокличката й.
И двамата бяха наследили темперамента на майка си, но той се проявяваше по различен начин. Брайъновите пристъпи на гняв отлитаха толкова бързо, колкото се бяха появили, докато Алекс тихо мърмореше под носа си до неизбежната експлозия. Нито единият, нито другият имаха шанс да оцелеят повече от един ден при Макдонълови. Сабрина ги дари с нежна усмивка и се обърна към съпруга си.
Златнокафявата коса, развяна от вятъра, скриваше по-голямата част от лицето му. Несъмнено той беше убеден, че решението на майка й е някакво ново коварство от нейна страна. Но Сабрина не желаеше добронамерената интрига на майка й да забие нов клин между братята й. Тя погледна Морган право в очите и заяви:
— Ще вземем Енид.
Братовчедка й се свлече на земята. Раналд я хвана, преди да е ударила главата си в камъните. Сияеща усмивка преобрази лицето му.
— Чудесен избор, момиче. На този свят обичам най-много хубавките, дебелички госпожички.
— Енид не е дебела — възрази с отсъстващ вид Сабрина, защото беше като парализирана от признателните искри в погледа на съпруга си. — Тя е… — опита се да обясни тя, докато Раналд залиташе под тежестта на братовчедка й, — …приятно закръглена.
— Мога да кажа, че на мен наистина ми е приятно — съгласи се Раналд и разхлаби копринената яка на припадналата, за да погледне в корсажа й.
През това време протестиращите Елизабет, Брайън и Алекс се нахвърлиха ядно върху Сабрина. Дугъл им препречи пътя.
— Съгласихме се, че Сабрина сама ще си избере спътник. Бог ми е свидетел, че тя е човекът, който най-малко имаше думата в цялата тази история. Затова не искам да й отнема възможността сама да реши.
