дните им са били изпълнени със смях и любов или с горчивина и обвинения? Не трябваше ли да дойде по- рано? Но може би това само щеше да ускори трагедията… Нищо не си пасваше. Бяха намерили покоите на Сабрина грижливо подготвени за скъпите гости. Само един строшен стол намекваше за някаква неприятна случка. В камината гореше буен огън. Защо, за бога, Сабрина бе излязла навън боса и леко облечена, защо бе препуснала насреща им като обезумяла?
Дугъл стисна ръце в юмруци. Искаше му се да раздруса Морган, да изиска отговор на въпроса, който го мъчеше. Ала когато Морган изтри челото на Сабрина с мокра кърпа, Дугъл не посмя да се докосне до него. Никога не беше вярвал, че тези големи и силни ръце можеха да бъдат толкова нежни, изцяло съсредоточени в желанието да не причинят болка.
Алекс се появи на вратата, не смеейки да погледне към леглото. Благодарен за появата му, Дугъл изслуша какво имаше да каже синът му, след което отиде при Морган и сложи ръка на рамото му. Морган нито вдигна поглед, нито прекъсна работата си.
Дугъл отдръпна ръката си.
— Двама от мъжете, които ни нападнаха, са мъртви. Трима са избягали. Братовчед ти е ранен. Затворихме го в подземието. Някой трябва да се погрижи за раната му.
— Оставете копелето да пукне — проговори беззвучно Морган.
Дугъл беше склонен да го послуша, но се обърна към Алекс и поклати глава. Знаеше, че след първия бесен гняв Морган ще се смили над престъпника.
Следобедните сенки преминаха в здрач, след здрача падна мрак. Безкрайните часове на зимната нощ минаха бавно, в такт с тихото дишане на Сабрина. Морган плъзна пръсти по копринените ресници и се помоли жена му да отвори очи и да му покаже с поглед, че няма да заспи завинаги.
Ала когато тя започна да се мята, той съжали за желанието си. Очите й се отвориха, загледани незнайно къде, но явно към нещо ужасно, което никой не можеше да си представи. От гърлото й се изтръгна вик на болка, още един и още един, докато Дугъл скри лице в ръцете си, а Алекс ужасено затисна уши. Пъгсли, който бе изгонен навън, залая тревожно.
Сабрина захапа до кръв долната си устна. Морган се опита да налее в устата й малко уиски, но тя започна да се дави и той веднага спря, защото се страхуваше, че ще я убие.
Хвърли се с цялата си тежест върху нея, за да спре гърчовете, които я разтърсваха. Самият той близо до лудостта, отчаяно се питаше дали не й е направил лоша услуга, като изпрати куршума в главата на Поках, вместо в нейната.
Сабрина се успокои едва на разсъмване. Но това не беше добър знак. Задавените й викове преминаха в тих хленч и изтощена от болка и страх, тя припадна.
Пред вратата се чуха гръмки стъпки. Дугъл и Алекс скочиха. Груб глас изрева с английски акцент:
— Няма за какво да се тревожиш, Брайън. За нула време ще я изправим на крака. Пак ще тича пъргаво като малка козичка. Помниш ли как пъхна пухкавата си ръчичка в кошера? А една неделна сутрин се изтъркаля по стълбата й…
Морган беше на вратата, преди тя да се е отворила. Той сграбчи д-р Самюел Монджой за яката на сюртука и го притисна до стената. Пенснето на лекаря се изкриви, пухкавите бакенбарди затрепериха. Напълно объркан от внезапната атака, той заекна несвързано:
— Добър ден, сър. Предполагам, че вие сте…
Думите на Морган удряха като чук.
— Облекчете болката й! Разбрахте ли ме? Все ми е едно какво ще правите, но се погрижете тя да не страда повече. Защото, ако не го направите, ще ви убия със собствените си ръце.
Морган отпусна ръце и докторът се свлече безсилно на близкия стол. Брайън го придържаше за лакътя.
— Да, да, вярвам ви — прошепна той и свали пенснето си с треперещи пръсти, за да го изтрие с края на сюртука си. — Не мога да ви се сърдя.
Когато Морган излезе от стаята, Дугъл го последва и с мъка се изравни с дългите му крачки.
— Проклятие! Макдонъл, не смей да ми бягаш така! Дължиш ми няколко отговора. Не разбираш ли, че Брайън едва не те уби? Като те видя да стреляш, помисли, че си се прицелил в Сабрина. Ако Алекс не бе видял, че се готвиш да се хвърлиш след нея, аз лично щях да те застрелям. Едва успях да ти попреча да скочиш.
Морган не забави крачките си.
— Следващия пъти не ми прави услуга, Дугъл Камерън.
— Проклятие, човече! Какво се случи? Каква трагедия се е разиграла вчера в тази къща?
Морган се обърна. Дугъл едва се удържа да не отстъпи пред убийствения гняв в присвитите зелени очи на зетя си.
— Точно това отивам да разбера.
Когато Морган заслиза по тясната стълба към подземието, Дугъл бе обзет от безкрайно изтощение. Облегна се на стената и затвори очи. Не знаеше дали трябваше да се моли за нещастния мъж в затвора или за безсмъртната душа на Морган Макдонъл. Но тихите молитви, които излязоха от устните му, бяха само за Сабрина.
Раналд се извърна настрана, защото светлината на факлата го заслепи.
Братовчед му беше клекнал до стената с прибрани колене и притискаше ръка към раненото си рамо. На устните на Морган заигра мрачна усмивка — веднага забеляза, че плащът на Раналд е усукан като превръзка. Изпита дори нещо като задоволство, че инстинктът за самосъхранение беше така силно изявен у Макдонълови.
Раналд видя усмивката му и се уплаши още повече. Когато Морган сложи факлата в ръждясалата поставка, момъкът затропа с крака, сякаш искаше камъкът под него да поддаде и да го погълне. Красивите му черти се разкривиха.
— Ти винаги си бил за мен много повече от братовчед, Морган — заговори бързо той. — Беше ми като брат.
Някъде в дълбините на страха си Раналд намери частичка гордост, която му даде сили да се изправи и да погледне Морган в очите. Господарят на клана изпита нещо като възхищение, но бързо го прогони.
— Какво ти обещаха, братовчеде? Злато? Пресен агнешки бут? Или да станеш господар на клана?
— Нищо, нищичко! Не беше така, кълна ти се. Знаеш, че никога не бих ти навредил. Тя каза… — Раналд изведнъж млъкна и скри ръце под плаща си.
— Коя е „тя“? И какво каза?
Раналд продължи да мълчи.
Морган загуби самообладание. Сграбчи Раналд за шията и го вдигна във въздуха.
— Искам да чуя истината, Раналд — изкрещя той. — Или искаш да ти я изтръгна с бой? — Той замахна с юмрук.
Дъхът им се смеси. И двамата знаеха, че ако го удари, Морган щеше да отприщи ужасяващата бруталност, която през целия си живот се беше стремил да контролира. И нямаше да престане, докато от Раналд не остане нищо. Още по-страшна обаче беше искрицата надежда в очите на Раналд, желанието му Морган да го удари и да сложи край на чувството му за вина, като му даде заслуженото наказание.
Разтърсен до дън душа, Морган отпусна ръката си. От тъмните очи на Раналд потекоха сълзи.
— Идеята не беше моя, кълна ти се. Аз не съм умна глава като теб. Ев каза, че Камерънови идват, за да ни избият. Че така нареченото им гостуване е само капан. Че трябва да ги нападнем, преди да са ни изклали. Лейди Сабрина се държа много добре с мен, още от самото начало. Не исках да й причиня болка. Кълна се, не исках.
