— Това я съкруши окончателно.
Откъм дивана се понесе звънък смях и Морган иронично изкриви уста.
— Да, виждам колко е съкрушена.
Настроението му непрекъснато се влошаваше. Какво право имаше той да проклина Сабрина? Единствено безскрупулното честолюбие на клана му им беше попречило да прекарат тази вечер в танци и смях, без да се интересуват от света наоколо. Тъй като знаеше, че скоро няма да му се удаде друг подобен случай, започна трескаво да разпитва Енид.
— Как се движи тя сега?
— Покоите й са на първия етаж. Стивън, татко или някой от пажовете я носят, където пожелае.
— А когато напуска къщата?
— Никога не я е напускала. Откакто пристигна в Лондон, не е излизала. Казва, че от чистия въздух я заболява главата.
Морган се намръщи. Беше му трудно да си представи, че жена му, която толкова обичаше природата, изведнъж е станала сляпа и глуха за радостите на настъпващата пролет.
— Как са краката й? Има ли болки? Наистина ли положението е толкова лошо, колкото се опасяваше лекарят? Какво се случи, когато се опита да ходи?
— Никога не се е опитвала — отговори Енид, без да го погледне.
Морган спря да се преструва, че танцува. Макар че танцьорите около тях объркаха стъпките, той измъкна Енид от редицата и я хвана за раменете.
— Как така не се е опитала да ходи? Нито веднъж?
Енид най-сетне загуби самообладание. Очите й се напълниха със сълзи.
— Доктор Монджой непрекъснато я подканяше да опита, но всеки път, когато стъпалата й докосваха пода, тя започваше да пищи и чичо Дугъл забрани да я мъчим.
Лицето на Морган стана замислено, но веднага след това изрази такава веселост, че Енид нервно отстъпи крачка назад. Още повече се изненада, когато той я притисна към себе си и я целуна по челото.
— Ти си чудесно момиче, Енид. Но намирам, че си малко бледа. Защо не пийнеш малко топло мляко, преди да си припаднала?
Той се отдалечи с високо вдигната глава и остави Енид с пламтящи бузи и с опасението, че без да иска, е станала причина бедната й братовчедка да бъде сполетяна от нови нещастия.
Сабрина криеше потреса си зад трескави изблици на добро настроение. Ръцете й се стрелкаха насам- натам като крилца на птица. Тя подръпна един джентълмен за ръкава и изпрати втория да й потърси шал, който да отива на лицето й повече от стария.
Женският й чар, усъвършенстван през дългите години общуване с баща й и братята й, привличаше нищо неподозиращите гости на вуйчо й и те не бяха в състояние да се отбраняват. Никой не я оставяше сама, за да танцува. Възхитени от предизвикателната й усмивка, мъжете бяха наобиколили дивана й. Дори жените бяха въодушевени. Всички се държаха невероятно мило и Сабрина почти повярва, че приказките за гневните й изблици са били само плод на въображението й.
Но макар че обожателите й поглъщаха всяка казана от нея дума и непрестанно я хвалеха за ума и остроумието й, никой не можеше да пренебрегне властното мъжествено присъствие на ърл Монтгарей. Мъжете душеха нервно — като жребци, усетили в обора си див кон, — и изпъваха рамене, за да му се противопоставят, докато жените се стараеха колкото се може по-често да се изпречват на пътя му.
Сабрина се изкиска изкуствено, скри лице зад ветрилото си и потърси Морган. Сякаш отново се беше превърнала в малкото, болно от любов момиченце. Когато не го откри, едва не извика. Ами ако си беше отишъл? Ами ако беше взел със себе си някоя от жените, които бяха готови да лижат праха от обувките му? Дали щеше да го види пак?
— Ужасна злополука — чу се гласът на един от обожателите й. Очевидно осведомяваше новодошъл. — На заледен път във високата планина. Каретата се преобърнала. Лейди Маклауд загубила съпруга си, а мис Сабрина…
— …всичко — довърши изречението Сабрина и приглади тънкото одеяло, с което бяха завити краката й. Фиктивната злополука беше твърде близо до истината. Тя затвори очи и потръпна, когато за хиляден път чу оглушителния пистолетен изстрел и изцвилването на смъртно ранения Поках.
Ноздрите й потръпнаха, защото в застоялия облак от парфюм и пудра изведнъж се появи нов аромат. Хладен и пикантен, той проникна в дробовете й като свеж вятър и извика в съзнанието й спомена за бездънно синьо небе и покрити със сняг планини. Миризма на млади борове, смесена със замайващия мъжки аромат на сапун от сандалово дърво.
Сабрина стреснато отвори очи. Морган небрежно се бе облегнал на другия край на дивана и слушаше усмихнато разговора. Велики боже, откога ли стои там, запита се трескаво тя. Никой от обожателите й не го забелязваше. Всички бяха заети с нея. Топлият му дъх, без следа от алкохол, раздвижи дантелите на корсажа й и осъзнала, че му е предоставила свободен поглед върху тръпнещите си гърди, Сабрина побърза да се загърне в шала си.
Джентълменът побърза да приключи с ужасната история.
— Мис Камерън била изхвърлена от каретата и счупила и двата си крака. Говори се, че никога няма да проходи отново.
Сабрина едва не подскочи. Знаеше какво въздействие щяха да имат върху Морган тези безгрижно произнесени думи. Откъм края на дивана прозвуча развеселен глас:
— Веднъж загубих една кобила при подобно падане. Трябваше да я застрелям.
След тази нетактична забележка всички лица, включително това на Сабрина, се обърнаха смаяно към Морган. Той изобщо не изглеждаше тъжен. Зелените му очи святкаха доволно и обожателите на Сабрина го изгледаха неодобрително.
Някой плахо докосна ръката й. Благодарна за намесата му, тя се обърна и се озова лице в лице с младо момиче. Грижливо накъдрената коса падаше на ситни къдрички около бледите бузи.
— Много ли ви болят краката, мис Камерън?
Сабрина въздъхна облекчено. Здравето й беше сигурна тема.
— Понякога. Особено когато ще вали. Болките са ужасни.
Момичето понижи глас до загрижен шепот.
— А те… деформирани ли са?
Сабрина се намръщи. Не искаше да признае, че не смееше да погледне краката си. Когато я къпеха, винаги извръщаше глава, а през останалото време краката й бяха скрити под одеяло или дебел халат. Вече не носеше чорапи, защото стъпалата й никога не се докосваха до пода.
Тя помисли малко и отговори предпазливо:
— Мисля, че да… малко.
Без предупреждение Морган стана от дивана и отметна одеялото. Кладен въздух помилва прасците на Сабрина, защото роклята се беше вдигнала до съвършено оформените й бедра. Тя пое шумно въздух и изпита диво желание да потъне в земята. Момичето, задало нетактичния въпрос, падна в безсъзнание в ръцете на най-близкия джентълмен. Другите първо отстъпиха слисано назад, после обаче я зяпнаха любопитно. Сабрина никога през живота си не беше изпитвала такъв срам. Това ново за нея чувство я вцепени.
Морган огледа краката й от пръстите до бедрата. Присъстващите затаиха дъх, сякаш се очакваше присъдата на личния лекар на краля.
— Намирам, че изобщо не са деформирани — оповести накрая той и отново я зави. — Намирам ги малко бледи и мършави, но иначе са напълно в ред.
Защитен от безмълвния ужас на заобиколилите ги господа, той се наведе над дясната ръка на Сабрина, плъзна топлите си устни по нежната кожа и я погледна с искрящи очи.
— До следващия път, мис Камерън.
Сабрина вече кипеше от гняв.
