Бях много разстроен, за да произнеса и една дума. Толкова време загубихме да се въртим напразно из тия пространства.
— Луи — каза ласкаво Ртъслри, — вие бяхте много наблюдателен, когато пред видеоекрана на Фелисите открихте, че бойните доспехи на нихилианите и ергонците се различават само по цвета си. Вие даже споменахте, че лицата на нихилианите били направени сякаш от амбалажна хартия.
— Аз се пошегувах тогава, Ртъслри…
— … без да подозирате колко сте прав. Те наистина бяха от амбалажна хартия.
Сега пък се шегуваше Ртъслри. Или не? Мадам Оа вдигна глава и ни изгледа с печални очи:
— Или Ни Хил наистина е невидима, или моят прадядо Уия О е бил прав. Ние с Юй винаги сме се съмнявали в съществуването на Ни Хил. Но ние се самопринуждавахме да вярваме, че тя съществува. Инак всичко се обезсмисляше. Ние бяхме малодушни… — Тя погледна мъжа си и въздъхна. — Надявахме се, както мнозина, че една война ще донесе поражение на Ергон. Че едно чуждо владичество, брутално и неприкрито от нищо, ще пробуди мозъците…
— Вие споменахте нещо за вашия прадядо — каза Лала Ки.
— Да, моят прадядо Уия О е бил велик астроном. Но като мнозина учени — наивен ергонец… Половин век след откриването на Ни Хил, той забелязал някои явления, които го накарали да се усъмни. Като изхождал от данните на откривателите, той изчислил отново вероятната орбита на Ни Хил около двете Оранжеви и констатирал, че при тези данни Ни Хил на всяка пета обиколка би трябвало да се сблъсква с Ергон… Отначало той предположил, че е допуснал грешка или че са допуснали грешка откривателите. Дълги години се трудил над тоя проблем, докато стигнал до заключението, че не само Ни Хил не съществува, но и никаква друга планета, освен Ергон, няма в нашия звезден куп. Значи Ергон нямало от какво да се страхува, Ергон можел да живее в мир и спокойствие… Безмерно щастлив, той побързал да направи своето ново откритие достояние на Доорството. И на следващия ден…
— Да? — каза Лала Ки.
— На следващия ден бил посечен на площада, дето сега се издига Храмът на Статуквото. Тогава още нямало Храм…
Погледнах Ртъслри. Той беше мрачен и безстрастен както винаги, но в погледа му долових съчувствие към Юй Оа и съпругата му. Лала Ки, добрала се до някаква мисъл, поклащаше глава, загледана в пространството.
— Но — заекнах аз. — Но ние видяхме на видеоекрана гигантско избухване в Космоса… Ние видяхме самите нихилиани…
— Малко пиротехника и малко бутафория, Луи — сви рамене Ртъслри.
Аз се ударих по челото. Ах, господи, що за историк бях аз? При оценката на ергонското битие аз бях забравил два от най-важните исторически фактори: страха и глупостта… Разказът на мадам Оа беше правдив от начало до край — даже ако го бе измислила.
Та и как би просъществувало Доорството на Ергон, ако не съществуваше Ни Хил?
С това, братя земляни, аз приключвам съобщението си за чудесата на Ергон и се приближавам към края на моето повествование. И на моето пътешествие из Космоса, естествено.
Аз ви разкрих нещо от тайните на две галактически цивилизации, но не ще изпълня задачата си, ако не ви разкрия и
Тайната на превенианите,
които бяха така любезни да уредят моето пътешествие…
Както предполагате вече, ние се завърнахме на Големия дисколет и аз отново бях сред моите приятели — скитници из Космоса. Ах, как ми се нравеха техните печални лица след перманентната идиотска усмивка на Ергон! Как жадно поглъщах светлината на разума в техните очи. Как се наслаждавах на техните свободни движения и красиви жестове! И колко щастлив бях да видя отново моята Йер и моя Кил Гиле!
Юй Оа и съпругата му бяха веднага приети в, превенианското общество, тъй като за тях нямаше вече път към Ергон. Юй беше прекръстен на Юл Анкс, понеже превенианите не можеха да произнасят името му. Той бе назначен на длъжност главен библиотекар в Дома на Разума, а мадам Анкс — като програмистка на обезопасяващата и хигиенизираща кибернетична техника на Дисколета. Наистина тя трудно се приспособяваше към новата си работа. Понякога забравяше, че не е на Ергон и програмираше по старому, тъй че веднъж киберът, който почистваше улиците на нашия дискоград, арестува първия срещнат превенианин, натика го в собствения му кабинет в Дома на Разума и постави на вратата надпис: „Животно, което излиза от дома си преди определения кибер-доорски час“. Арестуваният се оказа самият Бан Имаян. Превенианите дълго трябваше да убеждават кибер-метача, че е станала грешка в програмирането и че трябва да се махне от вратата, пред която бе застанал да пази арестанта. Слава богу, че тоя кибер излезе по-разбран от някои органични същества. Не стана нужда да бъде демонтиран.
След едно ново фиксиране на паметта ми в компанията на Бен Коли, аз завърших историята на земните цивилизации и предадох няколко кристални фонографа в Дома на Разума. Бях отново безработен. Когато оставах сам, разхождах се из парка на Големия дисколет. Откривах прозорец към Космоса и с часове наблюдавах звездното пространство. С мен понякога идваше Юл Анкс и ние, същества от два различни свята, се взирахме с еднаква тъга в мрачините на Великата пустота. Случваше се да му разправя нещо от бурната история на Земята. Тогава Юл Анкс ме поглеждаше с нескривана завист:
— И вие се движите там където и както си искате? Не стават ли избухвания?
— Стават — казвах аз. — Когато ножът опре до кокала… Тези избухвания ние наричаме революции.
— Да, вашите охахохи не приличат на нашите — отвръщаше Юл замислено. — На Ергон не е имало нито едно истинско избухване.
Когато му съобщих, че една огромна област от земното кълбо, почти цялото източно полукълбо се управлява от охахохи, той не ме разбра.
— Искате да кажете, че охахохите стават доори? Да допуснем, че това е възможно… Но нали в момента, в който охахохът стане доор, той престава да е охахох?
Опитах се да му обясня, че охахохът наистина престава да е охахох, но това не значи, че се превръща в доор, защото изчезва самото доорство като понятие. Юл Анкс обаче трудно възприемаше тези обяснения.
— И мозъците на вашите земни охахохи и досега са в главите им? — не можеше да се начуди той.
— Разбира се.
Впрочем аз не бях много сигурен в това, тъй като в последните години преди отвличането ми в Космоса, голяма част от населението на Земята не само си кротуваше под егидата на Фирмите и Президентите, но и охотно се оставяше да бъде изпращано ту тук, ту там, за да въвежда ред и да натиква мозъците в стомасите — но не казах това на Юл, за да не го разочаровам. В края на краищата той имаше нужда от един идеал.
Странно ми е сега, като си помисля, че в тоя последен период от моето пребиваване на Големия дисколет, аз живеех сред превенианите, без да се запитвам какво ме очаква по-нататък. Струваше ми се, че никога не съм имал друг живот и винаги съм странствувал из Галактиката заедно с тях. Моето настояще, с Йер и Кил до мене, бе достатъчно щастливо, за да мисля за бъдещето.
А между това Големият дисколет често преместваше пространството и ние прекарвахме продължителни анабиози. След всяка анабиоза нашият дисколет се оказваше в нова непозната част на Галактиката, а ние — на онова място, дето ни бе заварило дълбокото замразяване. Веднъж се събудих прав и с четка за зъби в устата и много се смях. Друг път се размразих на върха на едно дърво в парка, дето се бях покатерил, за да си припомня детските години. Трети път се намерих в прегръдките на Йер и ние продължихме оттам,
