велик драгоман — частен секретар на великия везир, драгоман на флотата — посредник между капудан пашата и гръцките острови, князе на Влахия и Молдова и др. Фанариотите служат на Османската империя като преводачи и посредници, участват в дипломатически преговори, играят ролята на посредници с чужденците, научават много тайни от кухнята на турската и европейската политика, придобиват огромно влияние в империята. Те приемат Османската империя като гаранция на своята дейност и религиозна хегемония, но като гърци държат на гърцизма и православието, разминават се с радикалната революция, но не одобряват и османското господство на Балканите.
Следващата имотна и влиятелна социална групировка в гръцкото общество, средната класа, буржоазията, е свързана повече с Европа, отколкото с Османската империя. Тя е много по-богата в сравнение със средната класа в коя да е друга балканска страна. Затова гръцката национална революция е и най-добре обезпечена с материални и финансови средства за своето успешно реализиране. Тази социална групировка естествено е заинтересована от националноосвободителното движение. Тя, разбира се, не е единно хомогенно съсловие. Неговият най-горен слой проявява колебание и нерешителност, като се стреми да развива националната революция в приемливи от неговата гледна точка социални рамки.
По-нататък следва народът — селячество, моряци, рибари, занаятчии, дребни търговци, нисше духовенство, наемници. Всички те са против османската социално-икономическа и политическа система и съставляват основната движеща сила на гръцката национална революция. При това всички очакват освен постигане на национална свобода получаване и на други облаги: едни — да се сдобият с плодородни земи, други — да се доберат до власт и да направят лична кариера, трети — да спечелят богатства или да заграбят плячка. Към народа следва да отнесем също така хората, които изпълняват мисията на посредници между Гърция и Европа в областта на знанието и идеите, в духовната сфера, сиреч интелигенцията. Такива хора Гърция има по-рано и в по-голям размер в сравнение с останалите балкански народи под османска власт. Те са, които пресаждат на гръцка почва идеите на европейското Просвещение и Френската революция.
Гърция има и немалко въоръжени хора. На първо място тук ще отнесем гръцкия флот — гръцките кораби кръстосват по Средиземноморието въоръжени (за да се защитават от пирати или сами да пиратстват). Освен това в гръцкото общество съществуват три вида други военизирани хора — клефти, арматоли и капои. Клефтите съответстват на българските хайдути. Те се въоръжават без разрешение от властите и ходят по планините на чети. Главният им мотив за четничество е личното отмъщение, а главен обект на нападенията — представители на османската администрация. Арматолите са призната от властите полицейска сила. Тяхното предназначение е да осигуряват обществения ред, да пазят проходите и да участват в преследване на клефтите. Капоите пък са полицейски части, набирани от провинциалните власти. Ръководителите и на трите формирования се наричат капетани. Докато клефтите преминават от един район в друг, то арматолите имат в подчинение определена област, наречена капетанлък, която се ползва с вътрешна автономия.
И така в началото на XIX век Гърция се оказва достатъчно „узряла“ за започване на своята национална революция: военизирани хора за започване на битката, образовани, подготвени и свързани с европейските идеи влиятелни люде за организиране на гръцка национална държава, народ, готов да се впусне в борбата за своето национално освобождение и достатъчно богата средна класа за материално и финансово обезпечаване на победата.
Филики етерия
В последните години на XVIII и началото на XIX век в гръцкото общество си пробива път идеята, че свободата на Гърция няма да е дело на външни сили, а трябва да се постигне от самите гърци чрез всеобщо въстание. За победа на едно такова въстание е необходима широка народна организация. И през 1814 г. се полага началото на такава организация: гръцки търговци създават в Одеса организация, която наричат Филики етерия (Дружество на приятелите). Тя се изгражда като строго конспиративна мрежа — с централно ръководство, с низови организации при разделяне на членовете на степени (побратими, препоръчани и йереи), с посвещаване, полагане на клетва, шифър за кореспонденция, псевдоними и пр. А целите й са да подготви и осъществи общо въстание за ликвидиране на османското господство и освобождение на Гърция.
В продължение на няколко години Филики етерия се масовизира и става мощна освободителна организация. Към нея се устремява най-будната и революционна част на гръцкото общество. В организацията влиза и водачът на полунезависимата област Мани в Пелопонес Петро Мавромихалис, към етеристите се присъединяват видни клефтски войводи (кап. Тодор Колокотронис и др.), основават се областни настоятелства — ефории, за ръководство на революционната дейност по места, събират се пари и оръжие. Централното ръководство на Филики етерия се премества в Цариград, по-близко до Гърция, назначават се апостоли, започва трескава подготовка за въстание.
Програмата на Филики етерия има предвид не само гръцко, а и общобалканско антиосманско въстание. Затова водачите на организацията установяват връзки с представители на другите балкански народи, а нейната мрежа се разпростира и извън пределите на Гърция. Етеристите създават свои организации в Сливен, Пловдив, Габрово и други български градове. Като апостол на организацията за България е назначен Димитър Ватикиоти, грък, офицер на руска служба, командир на българските доброволци в руската армия по време на войната от 1806–1812 г. Чрез Йоргаки Олимпиос, водач на клефтите, взели участие в Първото сръбско въстание, е постигнато съглашение с Караджордже Петрович да се върне в Сърбия и да съдейства за нейното въвличане в една обща освободителна борба на Балканите. Усилията в това отношение обаче се провалят, тъй като завърналият се в Сърбия Караджордже е убит от Милош Обренович. Етеристите създават своя мрежа от организации и в Дунавските княжества, като се свързват с влашкия революционер Тудор Владимиреску. Започва подготовка на въстание и във Влахия.
За да придадат по-голяма тежест на започнатото дело, основателите на Филики етерия се стремят да привлекат за ръководител на организацията граф Йоан Каподистрия, по произход от аристокрацията на Ионийските острови, от 1809 г. на руска служба, а от 1816 г. министър на външните работи на Русия. Усилията в това отношение обаче не дават резултат: Йоан Каподистрия смята, че освобождаването на Гърция може да се постигне само с помощта на Русия, а тя след Виенския конгрес е свързана с европейската реакция и има отрицателно отношение към всякакви революционни организации. След отказа на Каподистрия ръководството на Етерията се обръща към Александър Ипсиланти, генерал-майор в руската армия, с молба да застане начело на организацията. Ипсиланти приема и през пролетта на 1820 г. става неин върховен ръководител с пълномощно на генерален инспектор.
В качеството си на ръководител с неограничена власт Ал. Ипсиланти предлага на Милош Обренович гръцко-сръбски съюз с широк диапазон на взаимни ангажименти: братска взаимопомощ, право на преминаване на войски на Филики етерия през сръбска територия, гръцко-сръбски антиосмански военни действия, признаване на наследствено право на Милош на сръбския княжески престол от гръцка страна и пр. От тази акция обаче не излиза нищо. (Не толкова защото изпратените от Ипсиланти предложения до Милош попадат в турски ръце, а преди всичко, защото сръбският княз предпочита да изнудва отстъпки в полза на създаващата се сръбска държава самостоятелно и по свой начин.)
След поемането на ръководството на Филики етерия Ал. Ипсиланти се установява в Одеса. През средата на октомври 1820 г. се свиква военен съвет на организацията в Измаил. Събралите се там дейци на организацията обсъждат и приемат план на предстоящите действия: Въстанието да започне след два месеца. Негов център да бъде Пелопонес. Ипсиланти да замине през Триест за Гърция като главнокомандващ с неограничена власт. Цариград и турската флота да бъдат опожарени. Гърците на руска служба, както и тези в други страни (Египет, Италия и пр.) да оказват финансова помощ или да отидат в Гърция за непосредствено участие в борбите. Влахия и Молдова няма да участват във въоръжени действия — те ще служат като база за снабдяване с оръжие и продоволствие. В България въстание също няма да има — ще се формират български отряди, които да се използват според обстоятелствата. Разчита се на съюзничеството на Милош, който пръв трябва да започне военни действия и да ангажира турските сили на северозапад. Очаква се също така Черна гора да действа съвместно със Сърбия. Сериозни надежди в тази насока се възлагат и на отцепника Али паша Янински, които от лятото на 1820 г. е във война със султана. На пряко руско участие не се разчита, но на благосклонно отношение — да.
