Вместо да се ядоса от това, че е оставил повечето гости в Лондон, Джейсън очевидно беше похарчил цяло състояние да превърне имението в приказно място за нея, след което беше поканил цялото село да отпразнува сватбата им. Даже природата се опитваше да му помогне, защото облаците започнаха да се разсейват, а залязващото слънце оцвети небето в яркорозови и пурпурни краски.
Каретата спря пред къщата и Виктория започна да се наслаждава на плода на усилията на Джейсън. Тя го погледна, забелязвайки леката усмивка, въпреки че той полагаше усилия да я прикрие, и постави нежно ръка върху неговата.
— Джейсън, благодаря ти — прошепна с треперещ от вълнение глас.
Спомняйки си съвета му да му благодари с целувка, сложи ръка върху силната му гръд и срамежливо го целуна. Мъжки смях рязко върна Виктория към действителността:
— Джейсън, момчето ми, ще излезеш ли от каретата да ме представиш на булката си или трябва сам да се представя?
Приятно изненадан, Джейсън се извърна, а после скочи от каретата. Протегна се, за да стисне мускулестата ръка на ирландеца, но той го сграбчи в силна мечешка прегръдка.
— Така значи — най-накрая каза непознатият, като го хвана за раменете и му се усмихна, — най-сетне си намери жена, която да стопли този твой голям студен палат. Можеше поне да изчакаш, докато пристигне корабът ми, за да присъствам на сватбата ти.
— Не очаквах да пристигнеш по-рано от идния месец — отвърна Джейсън. — Кога се върна?
— Изчаках, докато разтоварят, и днес се прибрах у дома. Дойдох тук преди час, но вместо да те намеря потънал до гуша в работа, научих, че се жениш. Е, няма ли да ме представиш на съпругата си? — добродушно настоя той.
Джейсън се обърна да помогне на Виктория да слезе от каретата, след което й представи моряка, като капитан Майкъл Фаръл. Той беше около петдесетгодишен, предположи тя, имаше гъста кестенява коса и най-веселите очи с цвят на лешник, които някога беше виждала. Лицето му беше загоряло и обрулено от вятъра, с малки бръчки около очите, които свидетелстваха за живот, прекаран на открито. Виктория го хареса, но когато чу да се обръщат към нея като съпругата на Джейсън, толкова се смути, че поздрави Майк Фаръл твърде резервирано.
Изражението на капитан Фаръл се промени. Изгледа я неодобрително, а поздравът му надхвърли нейния по своята скованост и студенина.
— За мен е удоволствие да се запозная с вас, лейди Филдинг — хладно изрече той и леко се поклони. — Моля да извините липсата на подходящо облекло. Когато пристигнах, нямах представа, че тук се готви тържество. А сега, ако позволите, бил съм по море в продължение на шест месеца и жадувам за собственото си огнище.
— О, но не можете просто ей така да си тръгнете! — реагира Виктория с неподправената сърдечност, която й беше много по-присъща от официалностите. Тя разбра, че капитан Фаръл е много добър приятел на Джейсън, и отчаяно искаше да го накара да се почувства като у дома си. — Със съпруга ми сме облечени неподходящо за това време на деня. Освен това, докато аз самата пътувах по море в продължение само на шест седмици, определено копнеех да мога да се храня на маса, която не се накланя и клатушка, и съм убедена, че нашите маси няма да мръднат от местата си.
Капитанът внимателно я изгледа, сякаш не знаеше точно как да приеме думите й.
— Предполагам, че не сте се наслаждавали особено на пътуването си, лейди Филдинг? — попита той колебливо.
Виктория поклати глава с пленителна усмивка.
— Не повече отколкото, когато си счупих ръката или когато боледувах от шарка — тогава поне не повръщах, както правих цяла седмица, докато пътувах. За съжаление не съм добър моряк, защото когато се разрази буря, преди още да съм оздравяла от морска болест, за мой голям срам ме обзе неописуем страх.
— За Бога! — възкликна Фаръл, а усмивката му си възвърна част от сърдечността. — Не се наричайте страхливка. И най-калени моряци са се страхували да не загинат по време на буря в Атлантика.
— Но аз се страхувах, че няма да умра — отвърна Виктория през смях.
Майк Фаръл отметна глава и се засмя; после хвана ръцете й с огромните си мазолести лапи и широко се усмихна:
— С най-голямо удоволствие ще остана и ще се присъединя към вас двамата с Джейсън. Простете ми за това, че бях толкова… толкова колеблив преди малко.
Виктория кимна щастливо. После взе чаша вино от подноса, разнасян от един лакей, и отиде да види двамата фермери, които я бяха докарали до Уейкфийлд в деня на пристигането й.
Когато тя се отдалечи, Майк Фаръл се обърна към Джейсън и тихо каза:
— Когато я видях да те целува в каретата, веднага я харесах, Джейсън. Но когато ме поздрави толкова сдържано, с онзи празен израз в очите, сякаш изобщо не ме вижда, за миг ме обзе страх, че си се оженил за някоя друга арогантна кучка като Мелиса.
Джейсън наблюдаваше как Виктория се опитва да предразположи непохватните фермери.
— Тя е всичко друго, но не и арогантна. Кучето й е наполовина вълк, тя е наполовина риба. Всички прислужници я обичат, Чарлз я обожава, а всяко глупаво конте в Лондон си мисли, че е влюбено в нея.
— Включително и ти — подчерта приятелят му. Джейсън гледаше как Виктория изпи виното си и взе друга. Единственият начин, по който успя да понесе брачната церемония, беше, като си представяше, че е Андрю, и даже едва не го остави пред олтара пред очите на осемстотин гости. Тъй като до този момент не я беше виждал да пие повече от глътка вино, а вече посягаше към втора чаша, Джейсън реши, че сега се опитва да притъпи отвращението си от брачното ложе.
— Не изглеждаш като особено щастлив младоженец — каза Майк Фаръл, забелязал мрачното му изражение.
— Никога не съм бил по-щастлив — горчиво отвърна Джейсън и се отправи да поздрави гостите, чиито имена не знаеше, за да може да ги представи на жената, за която започваше да съжалява, че се е оженил. Играеше ролята на щастлив домакин и младоженец, без да забравя нито за миг, че Виктория едва не беше избягала от него в църквата. Този факт беше твърде болезнен и унизителен.
Звезди блещукаха в небето, а Джейсън стоеше настрани и я гледаше как танцува с местния земевладелец, с Майк Фаръл и после с няколко селяни. Той знаеше, че го отбягва, и в редките случаи, когато очите им се срещнеха, тя бързо отместваше поглед.
Отдавна беше махнала булото си и беше помолила музикантите да изсвирят нещо по-живо, след което помоли селяните да я научат на местните танци, с което напълно ги очарова. Когато луната вече беше високо в небето, всички танцуваха, пляскаха с ръце и истински се забавляваха, включително и Виктория, която вече беше изпила пет чаши вино. Очевидно се опитваше да се напие до безсъзнание, иронично си помисли Джейсън, забелязвайки руменината по бузите й. Стомахът му се сви от отвращение, като се сети за надеждите си за тази вечер, за бъдещето им. Като пълен глупак беше повярвал, че най-сетне ще бъде щастлив.
Облегнат на едно дърво, той я гледаше и се питаше защо жените толкова го желаеха, а съпругите му го ненавиждаха. Отново го беше направил, помисли си гневно той. Беше допуснал същата глупава грешка — беше повярвал на жена, съгласила се да стане негова съпруга, само защото искаше нещо от него, а не заради самия него.
Мелиса беше пожелавала всеки срещнат мъж, но не и него. Виктория искаше единствено Андрю — добрия, нежен, мил, безгръбначен Андрю.
Единствената разлика между двете беше, че Виктория бе много по-добра артистка, реши Джейсън. Още от самото начало той знаеше, че Мелиса е себична, пресметлива кучка, мислеше, че Виктория е едва ли не ангел… паднал ангел, разбира се — благодарение на Андрю, и не я винеше за това. Сега обаче я презираше, че се е отдала на Андрю, а искаше да избегне съпруга си, изпивайки толкова вино, че да не чувства нищо. Той се отвращаваше от начина, по който трепереше в ръцете му и отбягваше погледа му, докато танцуваше с него прели няколко минути, а после усети как я полазиха тръпки, щом й каза, че е време да се прибират.
Джейсън се питаше защо е в състояние да накара любовниците си да стенат от удоволствие, а онези, за които се женеше, отблъскваше веднага след тържественото вричане. Той се питаше защо правенето на
