пари му се удаваше с такава лекота, а щастието винаги му се изплъзваше. Онази зла стара вещица, която го бе отгледала, очевидно се бе оказала права — той беше дяволска семка, не заслужаваше да живее.
Единствените жени, които някога са били част от живота му — Виктория, Мелиса и мащехата му — бяха забелязали у него нещо, което го правеше да изглежда омразен и противен в очите им, макар че и двете му съпруги бяха съумели да прикрият отвращението си до сватбата, когато богатството му най-сетне вече беше и тяхно.
Неумолимо и решително той се приближи към Виктория и докосна ръката й. Тя подскочи и се отдръпна, сякаш докосването му я изгори.
— Късно е, време е да се прибираме — каза й.
Лицето й пребледня и очите й се разшириха като на преследвано и уловено в капан животно.
— Н-не е чак толкова късно.
— Достатъчно късно е за лягане, Виктория — без заобикалки каза той.
— Но на мен никак не ми се спи!
— Добре тогава — каза Джейсън умишлено грубо. Знаеше, че го е разбрала, защото цялото й тяло започна да трепери. — Сключихме сделка — рязко каза той — и очаквам да изпълниш своята част от нея, независимо колко ти е противна мисълта да легнеш с мен.
Леденият му властен тон я смрази. Тя кимна и влезе със свито сърце в къщата, а после продължи нагоре по стълбите към новите си покои, които бяха непосредствено до тези на Джейсън.
Доловила настроението на Виктория, Рут мълчаливо й помогна да си свали булчинската рокля и да облече кремавата нощница от сатен и дантела, която мадам Дюмос й беше ушила специално за първата брачна нощ.
Гняв се надигна в гърдите на Виктория и стомахът й се сви от ужас, когато Рут отиде да оправи леглото. От виното, което беше изпила с надеждата да се успокои, сега й се замая главата и й прилоша. Вместо да се успокои, сега тя се чувстваше много зле, неспособна да овладее емоциите си. Съжаляваше за изпитото вино. Единственият път, когато беше пила повече от глътка, беше на погребението на родителите й, когато доктор Морисън настоя да изпие две чаши. Тогава тя повърна и той й каза, че вероятно е от хората, чийто организъм не понася алкохол.
Със зловещото описание на госпожица Флоси, което бучеше в главата й, Виктория тръгна към леглото. Скоро кръвта й щеше да обагри чаршафите, с ужас си помисли тя. Колко ли кръв щеше да изтече? Колко ли силна щеше да е болката? Студена пот изби по тялото й, зави й се свят, когато Рут оправи възглавниците. Тя послушно се качи на леглото, като се опитваше да овладее нарастващата паника и гаденето. Не трябва да крещи и да показва отвращението си, беше й казала госпожица Флоси, но когато Джейсън отвори вратата, която свързваше покоите им, и влезе в стаята, Виктория не можа да потисне страха си.
— Джейсън! — извика тя и се притисна назад върху възглавниците.
— А ти кого очакваше — Андрю ли? — подхвърли той. — Посегна към колана на халата си и страхът й прерасна в паника.
— Недей, не го прави — умоляваше ужасено тя, загубила ума и дума. — Един джентълмен със сигурност не се съблича пред дама, даже и пред собствената си съпруга.
— Мисля, че вече сме говорили за това, но в случай, че си забравила, ще ти припомня отново, че аз не съм джентълмен. Но ако все пак видът на неджентълменското ми тяло те обижда, можеш да решиш проблема, като си затвориш очите. Единственият друг изход е да се кача в леглото и тогава да сваля халата си, а това би било обидно за мен.
Той разтвори халата си и го съблече, а Виктория онемя от ужас при вида на мускулестото му тяло.
И най-малката надежда, която Джейсън беше таил, че тя доброволно може да му се отдаде, угасна, когато Виктория затвори очи и извърна лице от него.
Той се загледа в нея, грубо дръпна чаршафите от ръцете й и ги хвърли настрани. После се качи в леглото до нея и безмълвно развърза панделката на дълбоко изрязания й корсаж, а дъхът му секна, когато голото й тяло се разкри в цялото си съвършенство.
Гърдите на Виктория бяха едри и стегнати, талията — тънка, бедрата й — леко заоблени. Краката й бяха дълги и съвършено оформени. Дръзкият му поглед я накара да се изчерви, а когато ръката му внимателно докосна гърдата й, тя се напрегна.
За опитна жена беше студена и непреклонна като камък, лежеше с обърнато настрани лице, сгърчено от отвращение. Джейсън се замисли дали ласките му няма да я направят по-отзивчива, но после отхвърли тази идея. Тя едва не го беше изоставила пред олтара и очевидно нямаше никакво желание да търпи повече милувки.
— Не го прави — ужасено молеше тя, докато той милваше гърдата й. — Повдига ми се! — проплака тя и се опита да изскочи от леглото. — Ще ме накараш да повърна!
Думите й се забиха в съзнанието му като пирони и безсилна ярост забушува в гърдите му. Той зарови пръсти в гъстата й коса и легна върху нея.
— В такъв случай — изръмжа той — да приключваме по-бързо.
Мисълта за ужасната болка засили гаденето, предизвикало от виното.
— Не искам! — сърцераздирателно проплака тя.
— Сключихме сделка и докато сме женени, ще я спазваш — прошепна той, докато разтваряше стегнатите й бедра. Виктория простена, когато той рязко проникна в нея, но знаеше, че той е прав за сделката, и престана да се бори.
— Отпусни се — предупреди я той, — може и да не съм толкова нежен като скъпия ти Андрю, но не искам да те нараня.
Споменаването на името на Андрю в такъв момент я прониза чак до сърцето и цялата й мъка изригна в болезнен вик, когато Джейсън проникна в нея. Тялото й се гърчеше под неговото, а от очите й рукнаха горещи сълзи на унижение, докато собственият й съпруг я използваше без капчица нежност или любов.
В мига, в който той се надигна от нея, Виктория се обърна настрана, зарови лице във възглавницата, а цялото й тяло се разтърсваше от ридания.
— Махни се — болезнено изхлипа тя и се сви на кълбо. — Махни се, махни се!
Джейсън се поколеба за миг, после стана от леглото, вдигна халата си и отиде в стаята си. Затвори вратата след себе си, ала риданията й го последваха. Съвсем гол, отиде до тоалетката си, взе една кристална гарафа с бренди и си наля половин чаша от силното питие. После изгълта наведнъж огнената течност, опитвайки се да удави спомена за нейната съпротива, сърцераздирателните й ридания, да заличи мисълта за ужасеното й лице, когато се опита да отскубне ръката си от неговата пред олтара.
Колко глупав е бил да си помисли, че е почувствал топлина в целувката й. Когато за пръв път й беше предложил да се оженят, беше му заявила, че не иска да се омъжи за него. Когато бе научила за фиктивния им годеж, му беше казала какво всъщност мисли за него: „Ти си студено, коравосърдечно, арогантно чудовище… Никоя жена с ума си няма да се ожени за теб… Не струваш и една десета от това, което е Андрю…“
И наистина вярваше на всяка думичка от това, което беше казала.
Колко глупав е бил да убеждава себе си, че тя наистина има чувства към него… Джейсън се обърна да постави чашата на тоалетката и видя отражението си в огледалото. По бедрата му имаше следи от кръв.
Кръвта на Виктория.
Сърцето й може да е принадлежало на Андрю, но не и красивото й тяло — него тя бе отдала единствено на Джейсън. Той се гледа в отражението си, а в жилите му подобно на киселина ненавист към самия него. Толкова силна беше ревността му, толкова наранен се бе почувствал от опита й да избяга от него пред олтара, че дори не бе забелязал, че е девствена. Той затвори очи, обзет от угризение, отвратен от собствения си образ в огледалото. Беше показал на Виктория толкова нежност и внимание колкото пиян моряк на платена проститутка.
Той си помисли колко суха и стегната я беше почувствал, когато проникваше в нея, колко малка и крехка беше в ръцете му, как безпощадно я бе използвал и сърцето му се сви от и угризение.
След малко отвори очи и се загледа в отражението си в гледалото с ясното съзнание, че е превърнал първата й брачна нощ в кошмар. Виктория наистина беше онзи нежен, смел изпълнен с дух и плам, за какъвто я бе помислил от самото начало. А той беше точно това, което мащехата му бе нарекла като дете:
