дяволско изчадие. Джейсън извади кадифена кутийка от едно чекмедже и се та в стаята на Виктория. Тя спеше и той застана до леглото, загледан в нея.
— Виктория — прошепна. Тя трепна в съня си, чувайки гласа му, и сърцето му се сви от болка. Колко уязвима и наранена изглеждаше; колко поразително красива беше с разпилените си върху възглавниците коси, които блестяха на светата на свещите.
Джейсън мълчаливо я наблюдаваше, не искаше да я смути. Най-накрая протегна ръка и внимателно покри крехките й голи рамене със завивката, после приглади назад тежките й коси.
— Съжалявам — прошепна той на спящата си съпруга. После угаси свещта и постави кадифената кутийка върху масичката до леглото й, където със сигурност щеше да я намери, когато се събуди. Диамантите щяха да я успокоят. Жените биха простили всичко за диаманти.
Глава двайсет и втора
Виктория отвори очи и се загледа през прозореца в мрачното, надвиснало небе. Сънят тежеше над нея като гъста паяжина, докато гледаше непознатите розови и златни копринени завеси, които висяха над леглото й.
Чувстваше се уморена и замаяна, сякаш изобщо не беше спала. В следващия миг си припомни изминалата нощ.
Мили Боже, тя беше омъжена! Наистина беше омъжена! Беше съпруга на Джейсън.
Тя потисна болезнено стенание, предизвикано от тази мисъл, и внезапно се изправи, когато в съзнанието й изплува всичко, случило се през изминалата нощ. Значи за това се беше опитвала да я предупреди госпожица Флоси. Нищо чудно, че жените не го обсъждаха! Тя понечи да скочи от леглото; после се спря, изправи възглавниците и се отпусна върху тях, прехапвайки долната си устна. С болезнена яснота си припомни унизителните подробности от първата й брачна нощ и се сви при мисълта как Джейсън безсрамно се беше разсъблякъл пред очите й. Тръпки я побиха при мисълта за това как безпощадно й се бе подиграл за Андрю, след което се беше възползвал от нея. Беше се възползвал от нея, сякаш беше животно, безчувствено животно, незаслужаващо нежност или внимание.
Една сълза потече по бузата й, когато се замисли за всички нощи, които предстояха, докато най-сетне не зачене. Колко ли пъти щяха да са необходими? За Бога, нямаше да може да го понесе!
Тя ядно изтри сълзата, вбесена на себе си за това, че се бе поддала на страх и слабост. Миналата нощ той бе казал, че възнамерява да продължи с онова ужасно, унизително нещо — това беше нейната част от сделката. Сега, след като вече знаеше за какво става дума в тази сделка, искаше незабавно да се откаже от нея!
Отметна настрана завивките и стана. Е, тя не беше някакво хленчещо английско девойче, което се страхува да се защити и да се изправи срещу света. По-скоро би застанала срещу цял въоръжен взвод, отколкото да изтърпи още една нощ като предишната! Можеше да живее без охолство.
Докато обмисляше следващата си стъпка, тя оглеждаше стаята. Погледът й попадна на черна кадифена кутийка върху масичката до леглото й. Вдигна я, отвори я и стисна зъби от ярост при вида на красивата диамантена огърлица. Беше широка почти пет сантиметра и изработена като изящна китка цветя от диаманти, изрязани в най-различни форми, наподобяващи цветчета и листенца на лалета, рози и орхидеи.
Хвана огърлицата с два пръста, сякаш беше отровна змия, след което небрежно я пусна обратно в кутията.
Сега разбра какво я беше тревожило през цялото време в подаръците на Джейсън и в начина, по който искаше да му се отблагодарява с целувка. Той я купуваше. Той наистина вярваше, че може да я купи — като евтина пристанищна проститутка. Всъщност не евтина — скъпа, но все пак проститутка.
След изминалата нощ Виктория вече се чувстваше използвана и наранена; огърлицата добави поредната към нарастващия списък с обиди от страна на Джейсън. Как се бе заблудила, че той има чувства към нея, че се нуждае от нея. Той нямаше чувства към никого, не се нуждаеше от никого. Не искаше да бъда обичан и сам не можеше да даде любов. Трябваше да се досети — той беше казал достатъчно.
„Мъже!“ — мислеше си ядосано Виктория и бледите й бузи пламнаха от гняв. Какви чудовища бяха — Андрю с престорените си обяснения в любов и Джейсън, който си мислеше, че може да я използва и после да я подкупи с някаква глупава огърлица.
Потрепервайки от болката между бедрата си, тя се отправи към мраморната баня, която беше до покоите й, точно срещу тази на Джейсън. Щеше да поиска развод, реши тя. Щеше да заяви на Джейсън, че иска развод.
Рут влезе точно когато Виктория се появи от банята. Камериерката влезе на пръсти и огледа стаята с дяволита усмивка. Изненада се, като видя, че господарката й крачи войнствено и гневно разресва косата си. Нито пък очакваше, че за Джейсън Филдинг, за когото се носеха слухове, че е неустоим любовник, тя ще изрече:
— Няма нужда да се вмъкваш така, сякаш се страхуваш от сянката си, Рут. Чудовището е в съседната стая, не в тази.
— Чч-удовище ли? — заекна горката прислужница. — О — засмя се нервно, — сигурно не съм ви разбрала и си помислих, че казахте…
— Казах „чудовище“ — почти й се скара Виктория, ала веднага се разкая за язвителния си тон. — Извинявай, Рут. Просто съм малко… уморена, предполагам.
По някаква причина това накара прислужницата да се изчерви и да се разкикоти, което я подразни. Въпреки всичките си усилия да си внуши колко хладнокръвна, разумна и непоколебима е, Виктория беше на ръба на нервна криза. Изчака Рут да подреди стаята, като през цялото време барабанеше с пръсти. Часовникът на полицата над камината показваше единайсет, когато се отправи към вратата на покоите си, през която Джейсън беше влязъл миналата нощ. Спря с ръка на дръжката, опитвайки се да се успокои. Цялата трепереше при мисълта да се изправи срещу него и да поиска развод, но въпреки това нищо не можеше да я спре. Щом го уведоми, че бракът им е приключил, Джейсън нямаше да има вече съпружески прана над нея. По-късно щеше да реши къде ще отиде и какво ще прави. Засега трябваше да го накара да се съгласи на развод. А дали изобщо й беше нужно съгласието му? Тъй като не беше сигурна, реши, че е по-мъдро да не го предизвиква да й откаже. Но пък не биваше и твърде много да увърта.
Изправи рамене, затегна колана на кадифения си халат, натисна дръжката и влезе в стаята на Джейсън.
Потискайки желанието си да го удари по главата с порцелановата кана до леглото му, тя учтиво го поздрави:
— Добро утро.
Той рязко отвори очи, изгледа я предпазливо, след което се усмихна. Тази негова сънлива, чувствена усмивка, която можеше да разтопи сърцето й преди, сега я накара да стисне зъби от ярост.
— Добро утро — с дрезгав глас отвърна Джейсън, а погледът му се плъзна по тялото й, загърнато в чувствено мекото златисто кадифе. После й направи място да седне до него на леглото. Трогнат от това, че е дошла да му каже „добро утро“, след като имаше пълно право да го презира заради снощната му постъпка, той потупа с ръка мястото, което беше освободил, и нежно я покани:
— Искаш ли да седнеш?
Виктория беше толкова съсредоточена в това как да му съобщи за решението си, че прие поканата и любезно отвърна:
— Благодаря.
— За какво? — подразни я той.
— Благодаря ти за всичко. В много отношения си бил изключително мил с мен. Знам колко недоволен беше, когато преди месеци застанах на вратата ти, но въпреки че не ме искаше, ми разреши да остана. Купи ми красиви дрехи и ме водеше на тържества, което беше изключително мило от твоя страна. Беше ранен заради мен, което беше напълно излишно, макар и много галантно от твоя страна. Ожени се за мен в църква, което никак не беше по волята ти, устрои ми прекрасно тържество тук миналата нощ и покани хора, които не познаваше, просто за да ми доставиш удоволствие. Благодаря ти за всичко това.
Джейсън протегна ръка и леко я погали по лицето.
