Кралството на мечтите

предположим, че съм в двора и току-що съм влязъл в приемната на кралицата. Там са се събрали няколко прелестни млади дами и аз съм решил да направя една от тях своя жена.

— Май не си много претенциозен, а?

Графът отметна глава и така се засмя, че трима стражи от личната му охрана незабавно се втурнаха в палатката. Той веднага ги отпрати, вгледа се в смръщената й физиономия и си помисли, че навярно е паднал твърде ниско в очите й. Опитвайки се да поизглади впечатлението, Ройс добави:

— Нали споменах, че дамите са прелестни…

Тя кимна и се усмихна.

— Така е, признавам. Все забравям, че красотата има най-голямо значение за мъжете.

— В началото да — поправи я Ройс. — Добре, какво да правя, след като вече съм набелязал… ъ-ъ-ъ, обекта на моите брачни намерения?

— Какво би направил обикновено?

— А ти какво си мислиш, че бих направил?

Изящните й вежди се свиха и по устните й пробяга усмивка.

— Според това, което знам за теб, предполагам, че ще я метнеш на рамото си, след което ще я натупаш, за да я научиш на покорство.

— Искаш да кажеш — графът се опитваше да потисне смеха си, — че не това е начинът, така ли?

Джени се засмя и на Ройс му се стори, че чува музика.

— Дамите… — започна тя, като едва си поемаше дъх от смях — благородните дами — уточни, намеквайки по този начин, че досега не е имал вземане-даване с тях — имат доста по- различна представа за това как трябва да се отнася към тях един мъж, който иска да спечели сърцето им.

— И как една благородна дама иска да се отнасят към нея?

— Ами благородно и кавалерски, естествено. Има и нещо друго — добави, — когато нейният рицар влиза в залата, иска й се да мисли, че той не забелязва никоя друга. Той трябва да е възхитен единствено от нейната красота.

— В този случай има голяма опасност горкият рицар да се спъне в меча си — изтъкна Ройс, преди да осъзнае, че Дженифър говори за собствените си мечти.

— И — продължаваше момичето — тя ще иска любимият й да има романтична душа — каквато ти определено нямаш!

— Благодаря! Изобщо не искам да имам романтична душа, ако това означава да се движа като слепец из залите на двореца. Какво още искат дамите?

— Вярност и преданост. И думи — много, много думи.

— Какви думи?

— Да им говориш за любов и нежни чувства, да им се възхищаваш… — каза Джени замечтано. — Една дама иска да чува, че рицарят й обича само нея, че я обича повече от всичко друго, че за него тя е най- красивото нещо на света. Тя иска да й шепне, че очите й му напомнят на морето или небето, че устните й са като листенцата на роза…

Ройс я наблюдаваше доста изненадано.

— Ти наистина ли си мечтаеш за мъж, който да ти говори такива неща?

Тя пребледня, все едно я бе зашлевил, но после смени темата:

— Дори обикновените момичета имат мечти, милорд.

— Дженифър — започна той, изпълнен с разкаяние и изумление, — ти изобщо не си обикновена. Не, ти никак… ама никак не си обикновена.

— Изобщо не се опитвай да ме ласкаеш, милорд! — заяви тя с престорено възмущение.

— Щом не мога да натупам девойката, нито да я омайвам с нежни думи — рече Ройс, без да откъсва очи от чувствените й устни, — предполагам, че ще трябва да разчитам на единственото друго умение, с което разполагам.

— И какво е то? — попита девойката.

Той изрече загадъчно:

— Скромността ми забранява да го кажа.

— Не ми се прави на скромен. — Джени изгаряше от любопитство. — Хайде, кажи кое е онова, което правиш толкова добре, че някоя дама би пожелала веднага да се омъжи за теб.

— Мисля, че съм доста добър в ръката му погали рамото й — целувките.

— Ц-ц-целувките? — изкикоти се тя, отдръпвайки се назад и отмествайки ръката му. — Направо не мога да повярвам, че ще се хвалиш с подобни неща пред мен!

— Изобщо не се хваля. Наистина съм доста добър в това.

Джени се опитваше да остане сериозна, но от самата мисъл за това как „Бичът на Шотландия“ се гордее не с уменията си с меча, а с целуването, я напушваше смях.

— Май ти се струва смешно, а? — отбеляза Ройс сухо.

— Просто — отвърна тя, полагайки неистови усилия да потисне надигащия се смях, — просто това не отговаря на представата, която имам за теб.

Ръката му отново погали рамото й и той я придърпа към себе си.

— Защо не прецениш сама?

Девойката се опита да се отдръпне.

— Не бъди глупав! Не мога! — Изведнъж се почувства хипнотизирана от устните му. — Приемам това, което казваш, за вярно. Точка.

— Не, мисля, че трябва да ти го докажа.

— Няма смисъл — рече тя. — Как мога изобщо да преценя уменията ти, когато никога през живота си не съм се целувала?

Това неочаквано признание само я направи още по-привлекателна за Ройс, който бе свикнал с жени, чийто опит в леглото се равняваше на неговия. Устните му се извиха в усмивка, той я стисна по-здраво за рамото и я притегли още по-близо към себе си.

— Не! — извика Джени, мъчейки се да се изплъзне от хватката му.

— Настоявам.

Гърлото й се стегна от ужас, но в следващия момент устните му вече бяха върху нейните и тя осъзна, че няма от какво да се страхува. Те бяха хладни и изненадващо нежни, докато се притискаха към затворената й уста. Сложила ръце на раменете му и държаща по този начин скованото си от страх тяло на разстояние от неговото, тя бе абсолютно неподвижна, докато той я целуваше.

Щом Ройс отдели устните си от нейните, каза:

— Май вече не съм толкова добър, колкото смятах. Обзалагам се, че съзнанието ти е работело през цялото време.

Изнервена, объркана и смутена, девойката въпреки всичко не искаше да започва кавга, затова попита:

— К-к-какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че нашата целувка надали е била от онези, за които си мечтаят благородните дами, нали?

— Много ясно.

— Мислех си, че ще ми кажеш, че се целувам точно както искат благородните дами, каквато си и ти всъщност.

— Целуваш се много добре! Точно така, както си мечтаят благородните дами! Сега доволен ли си? — извика Дженифър, но графът не искаше да я пусне.

— Просто не се чувствам уверен — заяви той.

— Тогава си намери някой друг, върху когото да се упражняваш!

— За нещастие Арик не ми допада много — рече Ройс и преди тя да успее да му възрази за пореден път, бързо смени тактиката. — Поне разбрах кое има ефект върху теб, за разлика от заплахата от физическо наказание.

— Какво имаш предвид? — попита тя.