Кралството на мечтите

— Искам да кажа, че за в бъдеще, когато реша да сломя упорството ти, няма да се налага да те бия. Просто ще те целуна и… готово. Ти ще бъдеш ужасена.

Тя си представи как той я целува пред хората си и й стана лошо. Надявайки се, че като говори тихо и спокойно, ще избие тази идиотска идея от главата му, каза:

— Не е страх, а липса на интерес.

— Така ли? — попита той и отново я придърпа към себе си. Устните му се притиснаха към нейните и започнаха да изследват всяка тяхна извивка. Мъжът я привлече към себе си и гърдите й се допряха до неговите, а сърцето й биеше толкова силно, сякаш всеки момент щеше да изхвръкне. Завъртайки я, той я положи внимателно върху кожите. Тя се отпусна по гръб, а графът легна върху нея. Ръката му галеше бедрото й, а езикът му се плъзгаше по устните й. Когато те най-сетне се разтвориха, езикът му проникна в топлата й уста, поотдръпна се назад и отново потъна в нея, имитирайки акта, за който Ройс започваше да копнее с цялото си същество. Джени бе стегнала тялото си, но постепенно се поотпусна и напрежението беше заменено от пробуждащата се наслада. Съвършено невинна за страстта, която той методично и умело разпалваше в тялото й, тя бе опиянена от нея и напълно бе забравила, че той е нейният похитител. Ръцете й се обвиха около врата му и тя изстена, а Ройс ставаше все по-настоятелен. Пръстите му сновяха по тялото й, ту галейки гърдите й, ту слизайки надолу към кръста й. Той бързо разкопча колана й и ръката му се пъхна под туниката. Джени усети твърдия допир на мазолестата му длан върху голата си гръд в същия момент, в който устните им се бяха слели в изгаряща целувка.

Тя стенеше тихо под него, а надигналото се желание у Ройс за малко да избухне, когато той почувства нежната плът на гърдата й под дланта си, а зърното й бързо се втвърди. Той го потърка и лекичко го завъртя. Дишането й се ускори, ръцете й се впиха в раменете му и тя го целуна страстно, сякаш опитвайки се да му върне част от удоволствието, с което я даряваше.

Изненадан от реакцията й, Ройс отлепи устни от нейните и се вгледа в поруменялото й лице, докато ръката му продължаваше да гали гърдите й, казвайки си, че след секунда ще я остави на мира.

Жените, с които беше спал, никога не искаха да бъдат съблазнявани или пък да се отнася нежно с тях. Те предпочитаха първичната грубост, силата и мощта, които бяха част от легендата за него. Те желаеха да бъдат завладявани, подчинявани, превземани — от него, от Вълка. Броят на жените, които искаха да изпитат болка в креватните забавления с него, беше огромен. Те му бяха наложили ролята на сексуален завоевател и той я бе приел, но напоследък тя бе започнала доста да го отегчава, а и нещо повече — да предизвиква и отвращение у него.

Ройс бавно отдели ръката си от твърдата й гръд, заповядвайки си да спре с това, което беше започнал, и то да спре веднага. По-късно без съмнение щеше да съжалява, задето си бе позволил да отиде толкова далеч. От друга страна, щом така и така щеше да съжалява, не беше ли по- добре да има нещо, за което да изпитва угризения? С тази мисъл в главата си той се наведе и отново я целуна, решавайки да достави и на двамата още малко удоволствие през тази нощ. Разтвори туниката й и съвършените й гърди се показаха в целия си блясък, заоблени и големи. Ройс се загледа в щръкналите им розови връхчета, които потрепваха пред погледа му; кожата й беше гладка като сметана и сияеше меко на светлината от свещите, недокосната като току-що навалял сняг.

Задъхан, той отмести поглед от прелестните й гърди и се взря в омагьосващите й очи, докато сваляше туниката й.

Замаяна от целувките, ласките и виното, Дженифър наблюдаваше унесено устните му, след което очите й се затвориха и тя се отпусна блажено под допира на силните му ръце, които галеха бюста й, а голите му, осеяни с косъмчета мускулести гърди се отпуснаха върху нея. Езиците им се преплетоха, ръцете му се заровиха в косата й, а тя обгърна с длани главата му и застена по-силно от разтърсилата я целувка.

Краката му разтвориха нейните и тя потрепери, когато възбудения му член се притисна между бедрата й. Опустошена от суровия глад на неговата страст, тя се притисна още по-плътно към него, изпъшквайки разочаровано, когато Ройс отдели устни от нейните, само за да целуне гърдите й в следващия момент. Той лекичко захапа зърното й и тя изви гръб като котка, пометена от вълните на удоволствието, и точно когато си помисли, че не може да понесе повече, устните му задърпаха втвърденото връхче и от гърлото й се изтръгна дълбок стон. Щом го чу, Ройс спря, отдели устни от зърното и се прехвърли на другата гърда, на която посвети същото внимание, а тя бе заровила пръсти в косата му, притискайки главата му до тялото си.

Когато момичето имаше чувството, че ще умре от удоволствие, той изведнъж прехвърли тежестта върху ръцете си и се повдигна. Студеният въздух, който облъхна пламналата й кожа, донякъде я извади от унеса, в който бе изпаднала. Дженифър отвори очи и го видя да се надвесва над нея, очите му пиеха гърдите й, а зърната им бяха щръкнали от милувките му.

Когато натискът на изгарящите му от желание слабини накара утробата й да трепне от сладострастен копнеж, Дженифър най-накрая започна да осъзнава какво се случва в действителност и бе обзета от доста закъснял и апатичен пристъп на паника. Притеснена да не би да е чакала твърде дълго, тя поклати глава и изрече умолително:

— Недей!

Графът не обърна внимание на молбата й. В същия миг обаче един от пазачите отвън извика:

— Мъжете се върнаха, милорд!

Ройс мълниеносно се изправи на крака, оправяйки облеклото си, и изхвърча навън. В шеметния вихър на сподавения копнеж и объркването Дженифър го гледаше отнесено как се отделя от нея и излиза от шатрата. В следващия момент я осени изгарящото прозрение за онова, което се бе случило току-що. Тя се засрами, щом зърна в какво състояние се намира облеклото й. Пооправи набързо дрехите и прокара пръсти през разрошената си коса. Ако я беше принудил насила да извърши това, поне щеше да се чувства по-малко виновна… Обаче той не беше. Сякаш я бяха омагьосали и тя се бе поддала на чара му на съблазнител. Ужасът от това, което Дженифър беше направила — което почти бе направила — я накара да потрепери и когато си каза, че вината за случилото се е изцяло на Ройс, съвестта й се възпротиви.

Изведнъж започна да претегля всички неща, които може да направи или да каже, когато Ройс се върне в палатката. Въпреки наивността си момичето инстинктивно усещаше, че той би искал да продължат оттам, докъдето бяха стигнали, и сърцето й запрепуска бясно от страх — не от него, а от самата нея.

Минутите бавно се изнизваха и се превърнаха в час. Страхът й постепенно прерасна в изненада, когато графът така и не се появи, а после — и в изтощение, за което девойката беше много благодарна. Свила се на кълбо, увита в кожите, тя затвори натежалите си клепачи, за да ги отвори отново след часове и да го види надвесен над нея.

Уморена, Дженифър се вгледа изпитателно в лицето на мъжа, който я бе обсипвал с ласки, давайки си сметка, че желанието му да продължат изоставените си занимания в този момент е не по-силно от нейното.

— Това беше грешка — заяви решително той — и за двама ни. Няма да се повтори.

Това бе последното нещо, което тя очакваше да чуе от него. Графът се обърна и излезе от палатката, а девойката си помисли, че навярно това е неговият начин да се извини за онова, което се бе случило. Устните й се разтвориха в безмълвна изненада, а после тя бързо затвори очи, когато Гауин се прибра и легна на сламеника си до входа на палатката.

Седма глава

На разсъмване всички палатки бяха прибрани и въздухът се изпълни с гръмотевичен грохот, когато пет хиляди рицари, наемници и оръженосци в пълно бойно снаряжение потеглиха с конете си през долината. Следваха ги тежки каруци, скърцащи под тежестта на всевъзможните бомбарди, мортири2, стенобойни машини, катапулти и други съоръжения, необходими за провеждането на обсадни действия.

За Джени, която яздеше до Брена, зорко пазена и от двете страни от въоръжени до зъби рицари, светът бе загубил очертанията си, превръщайки се в неясно, замъглено петно, изпълнено с шум, прах и безпорядък. Тя не знаеше нито къде отиват, нито къде се намират, нито пък коя всъщност е. Като че ли светът изведнъж се беше променил и никой вече не беше същият. Сега Брена се усмихваше