прехвърли през ума си десетките причини, които доказваха, че е луд, за да се ожени за Дженифър Мерик, както и онези (не толкова многобройни), които го задължаваха да направи това.
След толкова години на битки и бляскави победи по целия континент той най-накрая бе успял да покори една очарователна седемнайсетгодишна девойка, която притежаваше повече храброст и интелект от всяка от десетте жени, с които беше спал. Дори да се опиташе, не можеше да я пусне да си върви.
Тя се бе бранила като тигрица, но се бе предала като ангел. Беше се опитала да го убие — но после бе целунала белезите. Беше нарязала завивките на войниците му — но само преди няколко минути го бе дарила с такава пламенна целувка, която беше замаяла главата му и бе възпламенила желанието му. Усмивката й хвърляше светлина върху най-тъмните бездни на душата му, а смехът й бе толкова заразителен, че го караше да се усмихне. Беше пряма и откровена, а графът ценеше извънредно много тези качества.
Въпреки тези мисли на него изобщо не му хрумна думичката „любов“. За да направи това, трябваше да признае, че увлечението му по нея не е чисто физическо, а той не искаше да приеме подобно нещо. Вместо това лордът си помисли, че ако тя се върне в „Мерик“, баща й и собственият й клан ще я третират не като жертва, а като предателка, понеже беше преспала с най-големия им враг. Независимо дали бе забременяла или не, най-вероятно щяха да я изпратят в манастир, където щеше да прекара остатъка от живота си, търсейки утеха в измисленото си кралство на мечтите, където е обичана и необходима — нещо, което никога нямаше да се сбъдне в действителността.
Тези неща, както и обстоятелството, че с никоя друга жена не се бе чувствал по-добре в леглото, помогнаха на Ройс да вземе своето решение. След това започна да действа бързо и енергично в типичния си стил. Съзнавайки, че ще се нуждае от няколко минути насаме с Дженифър, за да я убеди в правилността на взетото от него решение, преди тя да приеме предложението на Грейвърли, той се усмихна сухо и каза на врага си:
— Докато човекът ми доведе лейди Дженифър в залата, какво ще кажеш да забравим за малко препирните си и да се подкрепим с лека закуска? — Ройс махна с ръка към масата, където пъргавите слуги вече сервираха големи подноси, отрупани с всевъзможни студени лакомства.
Грейвърли смръщи вежди подозрително, а графът изгледа бойците на Хенри, някои от които се бяха сражавали заедно с него в множество битки, чудейки се дали скоро ще се наложи да кръстосат мечове с доскорошните си събратя. После се обърна към съветника и попита:
— Е? — Тъй като Грейвърли се колебаеше, Ройс заговори с по-любезен тон: — Лейди Брена вече е на път към дома си с ескорта на брат ми. Но това е история, която е по-добре да ти разкажа, докато се храним. — Той знаеше за слабостта на съветника към всевъзможни клюки и стратегията му се оказа печеливша. Любопитството на кралския пратеник надделя над подозренията му, той кимна и се насочи към масата. Ройс тръгна подире му, но след това изведнъж се спря и се огледа за Арик.
— Нека да изпратя човек да доведе лейди Дженифър — каза, когато Грейвърли го изгледа въпросително. После се приближи до великана и му прошепна бързо:
— Вземи Годфри и я намерете, а после я доведете тук. — Исполинът кимна и графът добави: — Кажи й да не се доверява на предложението на Грейвърли и да не го приема, докато не поговоря с нея насаме. Накарай я да разбере това — много е важно!
Ройс изключваше вероятността Дженифър да изслуша предложението му и да продължи да настоява да си тръгне. Той бе напълно уверен, че чувствата й към него са много по-силни и дълбоки, отколкото съзнаваше тя. Начинът, по който му се отдаваше в леглото, както и споделеното от нея, че иска да остане там, бяха достатъчни доказателства. Просто нямаше да е така, ако чувствата й към него не бяха силни. Да не говорим и че никога нямаше да го целуне по този начин на хълма… Не, тя беше прекалено млада, открита и невинна, за да може да симулира или да прикрие морето от емоции, което несъмнено бушуваше в нея.
Твърдо убеден, че победата е близо, Ройс се приближи до масата, където съветникът тъкмо се разполагаше.
— Значи — рече му Грейвърли, след като графът надълго и нашироко бе разказал историята за заминаването на Брена, прибавяйки и най-незначителните подробности, за които можеше да се сети, опитвайки се да спечели време — си оставил красивото момиче да си тръгне и си запазил горделивото? Прости ми, но ми е доста трудно да си го представя.
Ройс почти не го слушаше, тъй като обмисляше различни планове, в случай че Грейвърли откажеше да приеме решението на Дженифър да остане в „Хардин“. Обаче дори и съветникът да не се съгласеше с желанието на девойката да остане с Ройс, тогава графът щеше да поиска да чуе заповедта на Хенри от самия него.
Отказът да повярва на Грейвърли нямаше да бъде държавна измяна и Хенри, въпреки че щеше да бъде много ядосан, едва ли щеше да обеси Ройс за това. А щом чуеше Дженифър да изрече със собствената си уста, че желае да се омъжи за Ройс, имаше голяма вероятност идеята да му хареса. В крайна сметка кралят обичаше да разрешава напрегнати политически ситуации с бързи бракосъчетания.
Макар и да не беше много вероятно, че Хенри ще погледне благосклонно на отказа на Ройс да се подчини на заповедта му, както и че ще се зарадва на предстоящата женитба, графът предпочиташе да си мисли такива неща, вместо за бесилки, обвинения в измяна или отнемане на владенията му. Отчитайки тази, неприятна вероятност, той гледаше лицето на своя враг, докато съветникът питаше:
— Защо я пусна, след като е била такава красавица?
— Вече ти казах, че беше болна.
Опитвайки се да избяга от досадните въпроси на Грейвърли, Ройс се престори, че умира от глад, и се нахвърли като вълк на закуските. Той грабна едно голямо парче хляб и енергично го задъвка.
Двайсет и пет минути по-късно на Ройс вече му беше много трудно да крие напрежението си, което непрекъснато се засилваше. Арик и Годфри отдавна трябваше да са предали съобщението му на Дженифър. Какво ли ставаше? Дали момичето се инатеше? Но защо? Ако беше така, какво ли бяха направили рицарите му? За един ужасен миг графът си представи как великанът прилага физическа сила, за да убеди момичето, и сърцето му се сви. Арик можеше да прекърши ръката й с не по-голямо усилие от това, колкото бе необходимо на друг мъж да счупи тънка пръчица. Тази мисъл го накара да потрепери.
От другата страна на масата Грейвърли го наблюдаваше изпитателно. Изведнъж съветникът скочи на крака и извика:
— Достатъчно чаках! Правиш ме на глупак, Уестморланд! Изобщо не си изпратил хора да я повикат. Ако е тук, си я скрил някъде, а в такъв случай си по-голям глупак, отколкото си мислех. — Той посочи към Ройс и се обърна към командващия войниците: — Арестувайте този човек и претърсете замъка за дъщерята на Мерик. Искам на всяка цена да я откриете! Макар да си мисля, че двете жени са убити преди няколко дни. Разпитайте хората му и използвайте мечовете си, ако е необходимо. Действайте!
Двама от рицарите на Хенри пристъпиха напред, подведени от заблудата, че като кралски войници ще успеят да арестуват Ройс без никаква съпротива. В мига, в който помръднаха, мъжете на графа веднага стиснаха здраво дръжките на мечовете си, стягайки редиците си и образувайки бариера между рицарите на Хенри и лорда на Клеймор.
Едно клане между кралските и неговите рицари беше последното нещо, което желаеше Ройс, особено пък сега.
— Чакайте! — извика той, осъзнавайки, че всеки от рицарите му е на път да извърши измяна, ако се стигне до бой. Всички мъже, намиращи се в залата — деветдесет на брой — се вцепениха при тази заповед, обърнаха погледи към водачите си и зачакаха следващата команда.
Ройс впери презрителен поглед в Грейвърли и с леден глас изрече:
— Ти, който повече от всичко мразиш да изглеждаш глупаво, в момента правиш точно това. Дамата, която си мислиш, че съм убил и заровил, в момента се разхожда — без охрана — по един от хълмовете около замъка. Нещо повече — лейди Дженифър изобщо не е затворник тук, а се радва на пълна свобода и всякакви удобства. Когато я видиш, ще забележиш, че е облечена в дрехите на предишната господарка на замъка, а на врата си има безценна перлена огърлица — също останала от нея.
Грейвърли зяпна от изумление.
— Дал си й бижута? Безжалостният Черен вълк — „Бичът на Шотландия“ — прахосва нечестно спечелените си придобивки по затворничката си?
