Шумът от превъртането на ключ в ключалката накара Ройс да се обърне, но се разочарова, щом видя, че това е пазачът, който му носеше дневната дажба.
— Овнешко, милорд — каза боязливо той.
— По дяволите! — прогърмя гласът на Ройс в малкото помещение.
— И аз не обичам много овнешко, милорд, ама… — рече пазачът, в същия момент осъзнавайки, че не храната е причината за гнева на графа. След като остави подноса, той го погледна със страхопочитание. Затворен или не, Черният вълк беше опасен човек и голям герой за всеки истински мъж. — Искате ли нещо друго, милорд?
— Новини! — процеди лордът с такова свирепо изражение, че стражът отстъпи машинално назад. Граф Уестморланд винаги искаше новини и пазачът беше особено доволен, че тази вечер е подочул някои слухове. Вълкът обаче надали щеше да се зарадва, когато ги чуеше.
— Носят се разни слухове, милорд. Слухове, ама такива, на които може да се вярва, подочути от люде, дет’ знаят…
— Какви слухове?
— Говори се, че снощи брат ви бил извикан при краля.
— Брат ми е в Лондон?
Пазачът кимна утвърдително.
— Дойде вчера. Искаше незабавно да ви види. Заплаши, че ще подложи на обсада кулата, ако не му позволят.
— Къде е той сега?
Стражът се почеса по темето.
— Един етаж над вас и през няколко стаи на запад — тъй подочух. Под охрана.
Лордът издиша шумно. Идването на Стефан тук беше невероятна глупост. Когато Хенри бе ядосан, най- добрата тактика беше да стоиш далеч от него, докато кралският му гняв не поутихне малко.
— Благодаря ти, ъ-ъ… — запъна се Вълкът, опитвайки се да си спомни името на пазача.
— Лараби, мил… — Двамата млъкнаха и погледнаха към вратата, която се отваряше в този момент. Там стоеше Грейвърли, усмихвайки се зловещо.
— Нашият върховен суверен ми нареди да те заведа при него.
Тревогата на Ройс за съдбата на Стефан малко понамаля.
— Къде е кралят? — попита той, докато излизаха от килията.
— В тронната зала.
Графът, който няколко пъти бе отсядал в резиденцията, много добре знаеше, къде се намира тя. Докато вървяха по коридора, всеки се обръщаше да го изгледа. Съдейки по ироничните погледи, обстоятелството, че е затворен тук и е изпаднал в немилост пред Хенри, вече беше общоизвестен факт.
Грейвърли реши да го просветли за присмехулните погледи.
— Историята за бягството на лейди Дженифър от лапите на прочутия Черен вълк весели придворните от доста време насам.
Ройс прехапа устни и ускори ход, но съветникът също забърза.
— На голям интерес се радва и историята за безумното увлечение на Бича на Шотландия по едно обикновено момиче, което отмъкнало бижутата, които му подарил самият той, вместо да се омъжи за него.
Ройс изпита внезапното желание да размаже мазната физиономия на съветника, но забеляза, че облечените в ливреи слуги тъкмо отварят вратите на тронната зала. Давайки си сметка, че едва ли ще подобри положението на Стефан, както и своето, като убие личния съветник на краля, той вдигна гордо глава и влезе в залата.
Хенри седеше в далечния край на помещението и нервно барабанеше с пръсти по облегалките на трона.
— Остави ни! — нареди той на Грейвърли, след което изгледа студено Ройс. Учтивият му поздрав увисна сред необичайно ледено мълчание, което не предвещаваше нищо добро за изхода от аудиенцията. След няколко безкрайни минути графът изрече с хладна учтивост:
— Разбрах, че сте искали да ме видите, сир.
— Млъкни! — гневно извика Хенри. — Ще говориш само тогава, когато ти кажа! — Ала след като бентът на мълчанието веднъж вече бе разрушен, гневът на краля започна да се излива като придошла от бурята мътна река. — Грейвърли ми съобщи, че си накарал хората си да вдигнат оръжие срещу моите рицари. Също така каза, че съзнателно не си се подчинил на заповедите ми и си попречил на опитите му да освободи дъщерите на Мерик. Как ти се струва това обвинение в държавна измяна, Ройс Уестморланд?
Преди воинът да успее да отговори, кралят се надигна от трона си и продължи:
— Задържал си дъщерите на Мерик като заложнички — действие, което заплашва мира и спокойствието на кралството ми, след което си оставил двете шотландски момичета да избягат, превръщайки те в посмешище за цяла Англия! Как ти се струва това, а? — извика владетелят, останал почти без дъх. — А? Отговори ми!
— На кое обвинение да отговоря първо, сир? — учтиво попита Ройс. — На това за измяна или на останалите, които засягат глупостта ми?
Очите на краля се бяха разширили от изумление и гняв.
— Ах, ти, арогантно пале такова! Трябва да заповядам да те набият с камшик! Да те обесят! Да те приковат към позорния стълб!
— Добре — съгласи се Ройс. — Но първо ми обяснете защо. През последните десет години съм взимал доста заложници и вие винаги сте се отнасяли към тези действия като към мирни средства за печелене на победи без излишни кръвопролития. Когато задържах двете момичета, не знаех, че вие изведнъж сте решили да сключите мир с Джеймс. Преди да замина за Корнуол, разговаряхме в същата тази зала и вие се съгласихте, че ако шотландците претърпят поражение и преминат в отстъпление, най-доброто решение е да се отправя с войниците си към „Хардин“, където да съм съвсем близо до врага. По това време аз…
— Да, да! — прекъсна го нетърпеливо Хенри. — По-добре ми обясни какво точно се случи в „Хардин“. Грейвърли твърди, че хората ти са се опитали да нападнат моите, когато си бил арестуван. Не се и съмнявам — каза, правейки гримаса, — че твоята версия ще се различава от неговата. Той те ненавижда, както много добре знаеш.
Пренебрегвайки последните му думи, Ройс отговори със спокойна, неопровержима логика:
— Моите хора превъзхождаха твоите близо два пъти… Ако бяхме атакували, никой от рицарите, дошли с Грейвърли, нямаше да оцелее, за да ме арестува — а те всички се върнаха без драскотина.
Хенри изпита невероятно облекчение.
— Точно това изтъкна и Жордо пред съвета.
— Жордо? Не знаех, че ми симпатизира.
— Изобщо не ти симпатизира. Той също те мрази, но мрази и Грейвърли, и то къде-къде повече от теб, защото иска да заеме мястото му. — После мрачно отбеляза: — Заобиколен съм от хора, чиито действия са движени или от злоба, или от жажда за власт.
Ройс трепна при тази обида.
— Не всички са такива, сир.
Кралят въздъхна нервно и посочи към масата, на която имаше няколко позлатени бокала и гарафа с вино.
— Налей ни нещо за пиене — нареди той на рицаря. — Мразя това място през зимата. Влагата и студът предизвикват такива болки в ставите ми, че едва ги изтърпявам. Ако не беше забъркал тази каша, сега щях да съм си на топло в уютната си резиденция в провинцията.
Ройс се подчини, поднасяйки вече напълнения бокал на краля, след което наля и на себе си, връщайки се в началото на стълбите, водещи към подиума, на който бе разположен тронът. Той мълчаливо отпи, очаквайки Хенри да излезе от мрачните си размишления.
— Е, има и нещо добро от цялата работа. Ще ти призная, че доста често съм се чудел дали бе разумно разрешението ми да притежаваш толкова голяма своя армия, както и да укрепиш допълнително замъка в Клеймор. Обаче, когато си позволил на рицарите ми да те арестуват заради обвинението в измяна, при
